3 Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 20 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1564 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Ц. С. К. срещу решение №308 от 15.10.2015 г., постановено по ВНОХД №719/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с която е потвърдена изцяло присъда №205, постановена на 06.07.2015 г. по НОХД №2518/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 02.12.2014 г., в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 49, 90 лева от владението на С. З. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежа е бил придружен с убийство, като на основание чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.198, ал.1 НК и чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е наложил на подсъдимия максимално предвиденото наказание, като не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, оказаното съдействие за разкриване на престъплението, направените самопризнания, тежкото му семейно състояние и това, че при извършване на престъплението той е бил в състояние на хероинова интоксикация. Моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено отмереното наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание, което да е съразмерно на извършеното престъпление. Представителят на държавното обвинение дава становище касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият К. моли за по- леко наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че първостепенния и въззивния съд при индивидуализация на наказанието на подсъдимия са направили подробен и верен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, като правилно са ценили като смекчаващо единствено направените на фазата на досъдебното производство самзопризнания. Правилно не са били отчетени като такива обстоятелства младата възраст на К. и установената наркотична зависимост, като вярно е отчетено, че възрастта му е основание наказанието да бъде наложено след законовата редукция по чл.63 НК, както и това, че действията на подсъдимия са го поставили в наркотична зависимост и той не е предприел каквито и да е мерки да я преодолее. Касационният съд не възприе и оплакването, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено тежкото социално положение на подсъдимия, като прецени, че то може да бъде основание за смекчаване на наказанието в случаите на първо осъждане, а не както е настоящото четвърто по ред. В конкретната хипотеза подсъдимият очевидно не се е превъзпитал при изтърпяване на предходните наказания и социалното му положение не може да бъде основание за проява на нова снизходителност. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени предходните осъждания на К., начина на извършване на престъплението, изразеното пълно незачитане на основни обществени ценности, изразило се в практически безмотивно отнемане на живото на пострадалия и това, че подсъдимият трайно демонстрира незачитане на обществените порядки и ценности. В тази връзка следва да бъде отразено и това, че К. е няколкократно осъждан, като повечето осъждания са за престъпления против собствеността и всяко от тях е извършено в много кратък срок след извършване на предходното. Предвид изложеното, касационният съд напълно сподели изводите на предходните съдебни състави, че наказанието на подсъдимия е следвало да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства и правилно е отмерено в максималния, предвиден в закона размер. С налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години съдилищата правилно са приели, че същото е съответно на извършеното престъпление (отличаващо се със значително по- висока степен на обществена опасност от други престъпления със сходна правна квалификация). Определянето на по- леко наказание би било от една страна несправедливо, а от друга категорично не би постигнало целите на чл.36 НК и конкретно не би предпазило обществото от нови посегателства, осъществени от същия подсъдим. Ето защо касационната инстанция прие, че наложеното наказание е законосъобразно определено, съответно на извършеното престъпление и същото не следва да бъде редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №308 от 15.10.2015 г., постановено по ВНОХД №719/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.