Р Е Ш Е Н И Е № 50048 гр. София, 21.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№312 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение №1066 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№660/2021 г. на САС в частта му, с която след отмяна на решение №260521 от 12.10.2020 г. по гр.д.№438/2018 г. на СГС, „Лев инс” АД е осъдено да заплати на И. Е. С. /осъществяващ процесуални действия по делото чрез своя баща и настойник Е. Й. С./, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 86 468.49 лв., застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изразяващи се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 11.01.2013 г. до подаване на исковата молба - 11.01.2018 г., ведно със законната лихва от 11.01.2018 г., до окончателното изплащане, а на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.124, ал.2 от ГПК сумата от 78 285.99 лв., застрахователно обезщетение, изразяващо се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 12.01.2018 г. до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., ведно със законната лихва от 12.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и да заплаща сумата от 1950 лв. месечно, считано от 12-то число на м.10.2021 г., до смъртта на И. Е. С. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху помесечно определените обезщетения в размер на по 1950 лв. месечно, считано от 12-число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима, до окончателното им заплащане, като е разпределена и отговорността за разноските пред двете инстанции. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, с оглед незаконосъобразните изводи на въззивната инстанция относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетение за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответниците по касация Е. Й. С. и А. П. С., конституирани на мястото на починалия след образуване на делото пред ВКС, И. Е. С., заявяват становище за неоснователност на жалбата. М. А. М., трето лице помагач на ЗК „Лев инс“ АД, не заявява становище. С определение 50054 от 09.02.2023 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: От кой момент настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетение за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при действието на КЗ /отм./. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решаващата му дейност, с оглед правните доводи на страните, се съсредоточава върху въпроса могат ли предявените парични притезания да бъдат удовлетворени с помощта на държавната принуда, предвид поддържаното възражение за изтекла обща /5-годишна/ погасителна давност, както и върху обстоятелството какъв е размерът на действителните разходи за полаганата ежедневна грижа на ищеца от неговите близки. Позовал се е на разясненията, дадени в т.4 от ППВС № 4/30.10.1975 г., според които предмет на деликтния иск могат да бъдат и разходите, свързани с лечението на пострадалия - напр. заплащането на възнаграждението на болногледач, когато това се налага, като е възможно с гледане на болен да се заеме близък сродник, напр. възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение, в който случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, а активно легитимиран да иска заплащането на това обезщетение е пряко пострадалият от увреждането. Обсъдил е подробно събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания и приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ и е установил по несъмнен начин, че от деня на увреждането - 11.10.2006 г., до настоящия момент, а и за в бъдеще ищецът се нуждае от постоянни грижи, полагани с чужда помощ, тъй като е на постелен режим, в будна кома, трахеостомиран и безпомощен, не може да се обслужва сам, да се движи волево, храненето се осъществява през сонда и гастростома със специално приготвена храна, като за него близките са полагали изключително много грижи. Достигнал е до извод, че за денонощното обгрижване на ищеца са необходими четирима души, като е ирелевантно обстоятелството дали неговите близки са полагали през част от исковия период труд по трудово правоотношение /такъв правен довод за неоснователност на исковете е въведен едва в писмената защита на ответника пред САС/, като същественото е, че те денонощно са се грижили за него и техният труд трябва да бъде обезвъзмезден от делинквента, респ. от застрахователя, който обезпечава неговата гражданска отговорност за причинените имуществени вреди при настъпил покрит застрахователен риск /ако близките на пострадалия биха заплащали на трети лица възнаграждение за денонощно полаганите грижи, застрахователят би следвало да възстанови тези суми, поради което на още по-голямо основание, щом близките полагат тези грижи, техният труд трябва да бъде оценен съобразно нормативно признатите разходи/. Анализирайки подробно допълнителното заключение на ССЕ, е възприел заключението по първия вариант - съобразно действително заплатените възнаграждения /по минималните ставки/, тъй като те действително са заплащани на майката на ищеца за положените от нея грижи за ищеца по проекти, които са свързани с услугите, които се предоставят на лица с трайни увреждания, нуждаещи се от постоянна грижа, следователно, ищецът притежава право на вземане за положените от близките му грижи за периода от 11.01.2013 г. /преди този период исковата претенция е погасена по давност - с оглед на своевременно релевираното правопогасително възражение/ до предявяване на исковата молба. В този смисъл е счел, че при определяне размера на дължимите разноски през исковия период трябва да се вземат предвид грижите от трима, а не от четири души. Изразил е становище за неоснователност на правопогасителното възражение за изтекла погасителна давност на предявените парични притезания след 11.01.2013 г., посочвайки, че тази давност представлява календарен период от време, през който носителят на субективното право не го е упражнявал, макар и обективно той да е притежавал такава правна възможност. Счел е, че един от обективните юридически факти, включени във фактическия състав на деликта, представлява вредоносният резултат, следователно, дори и да е налице противоправно поведение в един предходен момент, докато не настъпи вредата /неблагоприятното засягане на имуществени или морални блага на личността/, не е налице деликт по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД и до този момент не е текла погасителна давност /обективно - до този момент, пострадалият не може да упражни субективното си право на обезвреда, тъй като не са ясни нито видът, нито размерът на вредата/. Приел е, че именно от този момент се поражда общата предпоставка - изискуемостта, обуславяща началото на давностния срок /арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, като за да бъде обосновано това съждение, е намерил, че не се нуждае от тълкувателни разяснения /напр. посочените в т. 4 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, в което са изложени следните принципни правни съждения: „...отсъства съмнение, че за момент на настъпване на застрахователното събитие може да се приеме само този, в който са реализирани всички елементи от фактическия състав за пораждане на гражданската отговорност. Следователно, независимо кога се проявява вредата - в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД”/. Посочил е, че в този смисъл е и практиката на ВКС /напр. цитираното от процесуалния представител на въззивника определение №60495 от 30.07.2021 г. по т.д.№2190/2020 г. на ВКС ТК, Първо отделение/. В този смисъл е намерил, че както за тези суми и периоди, така и за периода след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция трябва да се присъди застрахователно обезщетение за последващия период - от 13.10.2021 г., пожизнено или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер на 1950 лв. месечно за 3-ма души /при размер от 650 лв. МРЗ за страната след 01.01.2021 г./, които ще се грижат за ищеца - освен лицето, на което [община] продължава да заплаща възнаграждение по съответната социална програма, ведно със законната лихва върху сумата от 1950 лв., считано от 12-то число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /решение №11 от 03.05.2018 г. по т.д.№643/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60140 от 09.02.2022 г. по т.д.№875/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др./, в т.ч. и задължителна /ППВС №2/1981 г./. Съгласно дадените разяснения, при настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, е налице хипотезата на ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Видно от исковата молба, въведеното от ищеца твърдение е, че на 11.10.2006 г. е претърпял тежко ПТП, в резултат на което от деня на увреждането - 11.10.2006 г., до настоящия момент, а и за в бъдеще се нуждае от постоянни грижи, полагани с чужда помощ, тъй като е на постелен режим, в будна кома, трахеостомиран и безпомощен, не може да се обслужва сам, да се движи волево, храненето се осъществява през сонда и гастростома със специално приготвена храна, като за него близките са полагали изключително много грижи, които твърдения са установени и от въззивния съд в обжалваното решение. В този смисъл не се твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени нови, различни вреди от тези към момента на деликта, а очертаните в исковата молба имуществените вреди са първоначални, т.е. свързани са със състоянието на пострадалия каквото е било към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения разход. Това вземане е било предвидимо като размер към този начален момент и е било допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходът, с оглед състоянието на пострадалия, е необходим и се извършва продължително време всеки месец. С оглед изложеното в случая се обосновава извод за погасяване по давност на основание чл.114, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.197 от КЗ /отм./ на вземането за имуществени вреди, претендирани с оглед състоянието на ищеца към датата на ПТП - 11.10.2006 г., които не са били предявени в петгодишния срок от датата на деликта. Ето защо въззивното решение се явява неправилно, поради което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът ще се разреши по същество, като предявените искове следва да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Л. Г. сумата от по 2611.35 лв. за всяка инстанция, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред СГС и САС и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на СГС, сумата от 6590.18 лв., държавна такса, а по сметка на САС, сумата от 3295.09 лв. държавна такса. Предвид изхода на спора, ответниците по касация Е. Й. С. и А. П. С. дължат на касатора направени разноски за държавна такса пред ВКС в размер на 3325.09 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1066 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№660/2021 г. на САС в частта му, с която след отмяна на решение №260521 от 12.10.2020 г. по гр.д.№438/2018 г. на СГС, „Лев инс” АД е осъдено да заплати на И. Е. С., на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 86 468.49 лв., застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изразяващи се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 11.01.2013 г. до подаване на исковата молба - 11.01.2018 г., ведно със законната лихва от 11.01.2018 г., до окончателното изплащане, а на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.124, ал.2 от ГПК сумата от 78 285.99 лв., застрахователно обезщетение, изразяващо се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 12.01.2018 г. до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., ведно със законната лихва от 12.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и да заплаща сумата от 1950 лв. месечно, считано от 12-то число на м.10.2021 г., до смъртта на И. Е. С. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху помесечно определените обезщетения в размер на по 1950 лв. месечно, считано от 12-число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима, до окончателното им заплащане и в частта му, с която на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Л. Г. сумата от по 2611.35 лв. за всяка инстанция, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред СГС и САС, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на СГС, сумата от 6590.18 лв., държавна такса и по сметка на САС, сумата от 3295.09 лв. държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Й. С. и А. П. С. /конституирани на мястото на починалия след образуване на делото пред ВКС И. Е. С./ срещу ЗК „Лев инс“ АД искове: по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 86 468.49 лв., застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изразяващи се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 11.01.2013 г. до подаване на исковата молба - 11.01.2018 г., ведно със законната лихва от 11.01.2018 г., до окончателното изплащане; по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.124, ал.2 от ГПК за сумата от 78 285.99 лв., застрахователно обезщетение, изразяващо се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 12.01.2018 г. до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., ведно със законната лихва от 12.10.2021 г., до окончателното изплащане, и за заплащане на сумата от 1950 лв. месечно, считано от 12-то число на м.10.2021 г., до смъртта на И. Е. С. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху помесечно определените обезщетения в размер на по 1950 лв. месечно, считано от 12-число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима, до окончателното им заплащане. ОСЪЖДА Е. Й. С. ЕГН [ЕГН] и А. П. С. ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗК „Лев инс“ АД ЕИК[ЕИК] сумата от 3325.09 лв., разноски пред ВКС. Решението е постановено при участието на М. А. М. ЕГН [ЕГН], като трето лице помагач на ЗК „Лев инс“ АД. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.