Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 370   София , 12 юли  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Татяна Кънчева    при секретар Н.Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 305 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия И. Д. И. против решение /нова присъда/ № 36 от 03.05.2010 г. на Разградския окръжен съд по внохд № 94 / 2010 г. В жалбата се сочи, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на закона, но се излагат аргументи за съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствения материал. Според жалбоподателя втората инстанция тенденциозно тълкувала събраните доказателства в отклонение на тяхното съдържание и пренебрегнала факта , че той също е получил телесни увреждания в резултат на нанесения му от пострадалия побой. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Разградският районен съд с присъда № 155 от 01.04.2010 г.по нохд № 175/2010 г. признал подсъдимия И. Д. И. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.2, т. 3 във вр. с ал. 1 ,т.12 и чл. 130, ал.1 от НК. Разградският окръжен съд с решение № 36 от 03.05.2010 г. по внохд № 94/2010 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия И. Д. И. за виновен в това, че на 21.02.2010 г., в гр. Р., причинил лека телесна повреда на С. Я. Д. в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия на главата в областта на носа, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131,ал.2,т.3 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като зачел срока на предварително задържане. В тежест на подсъдимия съдът възложил сторените по делото разноски.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Част от изложените от касатора съображения срещу осъдителната присъда са твърдения за несъответствие между изводите на съда и събраните доказателства, което налага да се припомни , че лимитативно посочените в чл. 348, ал.1 от НПК касационни основания не включват фактическата необоснованост. Ето защо настоящата инстанция няма да обсъжда тези възражения, тъй като те са извън процесуалните параметри на касационната проверка. От съдържанието на жалбата може да се заключи, че се атакува процесуалния ред, по който въззивната инстанция е направила изводите си за авторството на деянието т.е .въвежда се касационното основание на чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК. Разгледани в тази светлина възраженията на подсъдимия не намират доказателствена подкрепа. Окръжният съд е обсъдил считаните от жалбоподателя за пренебрегнати данни относно причинената му травма в областта на носа, като обстойно се е спрял на непоследователните и колебливи показания на свидетелите Д. В решението /стр.4 и сл./ е отбелязано , че гласните доказателства, изхождащи от лицата с непосредствени впечатления от престоя на подсъдимия в РПУ, са поляризирани и неправдоподобни в съществените им части. Съдът стигнал до това заключение, като разгледал критично не само обясненията на подсъдимия, но и показанията на пострадалия Д. , на колегата му Н. и на свидетеля С, поради което не търпи упрек в тенденциозност и предубеденост за виновността на касатора. Противоречията в гласните доказателства са анализирани в контекста на останалия доказателствен материал, който в настоящия казус има по-висока степен на обективност, даваща възможност да се елиминират съдържащите се в тях елементи на преиначаване, пресилване или откровено подменяне на реалните факти. Задачата на съда била улеснена от приложения като веществено доказателство видеозапис от камерите за видеонаблюдение в РУ на МВР- Разград. Чрез него било установено, че свидетелят Д подсъдимият влезли сами в една стая, където престояли заедно само четири минути. Пострадалият излязъл оттам и поел по коридора, като си бършел носа. Тогава в стаята влязъл свидетелят Е едва след него - свидетелят Н. На базата на тази информация въззивният състав окачествил твърденията на свидетеля Н/ за това как стоял до отворената врата и видял подсъдимият да удря с глава Д. /, като плод на крайна недобросъвестност. Това разбиране напълно съвпада с позицията на касатора, изложена в жалбата. Неясно защо в нея се отделя значително място на анализа на показанията на Н. при положение , че съдът не им е дал вяра и не ги е включил в доказателствената основа на фактическите си изводи. Съдът не е кредитирал и показанията на пострадалия Д. в частта им относно престоя на подсъдимия в управлението отново с мотиви от видеозаписа.   Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е пренебрегнал показанията на свидетеля С. Точно обратното се установява от мотивите на проверяваното решение. Съдът е имал основание да съзре в тях тенденциозност в полза на подсъдимия с омаловажаване на агресивното му поведение. Показанията на този свидетел съдът е ценил с разбираеми резерви, произтичащи от обстоятелството ,че той се намирал в отделна стая на около 5 метра, откъдето избирателно чул само виковете на подсъдимия , но не и неговите ругатни.   На последно място съдът не е имал основание безкритично да се довери на обясненията на подсъдимия, че не е докоснал полицая Д. , а обратното – последният му нанесъл продължителен и сериозен побой, тъй като уврежданията на двамата разкриват различна от описаната ситуация. Пострадалият не би могъл да се самонарани в областта на носа, удряйки подсъдимия по съобщения от последния начин.   След отделянето на неубедителните, противоречиви и оценени като недостоверни доказателствени средства, въззивният състав обсъдил останалите събрани доказателства, които по несъмнен начин подкрепят направения извод за авторството на деянието. Безспорно е установено, че полицаят Д. въвел подсъдимия в стая в РПУ за извършване на действия за проверка на самоличността му. Четири минути по-късно излязъл оттам с кървящ нос и се оплакал на колегите си, че задържаният го ударил с глава / според свидетелите Е, С. и видеозаписа от контролните камери/. При извършеният същата вечер преглед били установени уврежданията, описан в обвинителния акт. Съдебният състав изследвал всички възможности за техния произход, като имал предвид ,че подсъдимият получил същото по вид и тежест нараняване в областта на носа. Съдебномедицинската експертиза изключила самонараняване. Жалбоподателят категорично отрича да е удрян с глава, тъй като се оплаква от побой „с юмруци , лакти и ритници”. Версията на подсъдимия, че е възможно случайно да е засегнал при самоотбрана полицая също е отхвърлена от експертите по делото /вж. стр.80 от досието на първоинстанционното дело/. Те заявяват, че травмата не може да бъде причинена при защитни действия, тъй като изисква замахване и удар.   С оглед тези данни окръжният съд логично и при спазване на регламентирания в НПК процесуален ред стигнал до заключението , че подсъдимият е причинил леката телесна повреда на полицая Д. Остро поставеният в жалбата въпрос за отговорността за причинената на подсъдимия травма в областта на носа не е третиран от прокуратурата в желания от И. Д. И. наказателен аспект , поради което съдът не може да му даде отговор в рамките на настоящето производство. То е ограничено до обсъждането на състоянието на подсъдимия единствено за изясняване на механизма на причинените на пострадалия увреждания.   Не са налице нарушения, които да се субсумират като основания за касационна ревизия на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение /нова присъда/ № 36 от 03.05.2010 г. на Разградския окръжен съд по внохд № 94/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.