8 Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София , 01 август 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 462/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. В. М. ,подадена чрез защитника му адв.Е. срещу въззивна присъда от 14.03.2016 г., постановена по внохд №43/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО. В жалбата се твърди , че новата присъда е „неправилна,постановена в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК“. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд, алтернативно присъдата да бъде отменена и подсъдимият оправдан на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. В допълнението към касационната жалба се поставя въпроса за изключване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност по чл.82 ал.1 т.5 от НПК ,предвид датата на осъществяване на престъплението -14.12.2010 г. Оспорва се обективната и субективна съставомерност на престъплението ,в извършването на което подсъдимият М. е признат за виновен. Твърди се ,че поради липсата на отличителни знаци на автомобила ,подсъдимият не е могъл да разпознае , че в него има полицейски служители; че приетото от съда обстоятелство за подаване на сигнал със стоп палка от св.Х. за спиране на автомобила, управляван от М. почива на предположение, тъй като показанията на свидетеля са колебливи и несигурни; че възприетата фактическа обстановка ,а именно- „по време на преследването на автомобила на подсъдимия, св.Х. ,когото подсъдимият много добре познавал от години,а и бил облечен с полицейска униформа, на няколко пъти се показвал до кръста през отворения прозорец на дясната врата на автомобила и викал към подсъдимия да спре“ е абсурдна и се характеризира с напластяване на факти, така ,че да не „остане никакъв шанс за подсъдимия да не е разбрал,че го преследва полицейски служител“. Твърди се ,че М. Х. и другите свидетели полицейски служители са заинтересовани от изхода на делото ;че са пренебрегнати показанията на свидетелите ,които са заявили ,че не всички полицейски автомобили са били оборудвани със стоп палка; че действията на подсъдимия са резултат от уплаха от това, че преследването се осъществява от неизвестни лица.Посочва се и ,че наложеното на подсъдимия наказание от 1200 лв. е завишено по размер и затова е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС ,адв.Е. ,защитник на подсъдимия М. М. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба,поради което моли да бъде оставена без уважение. Счита ,че въззивният съд е приложил правилно закона ,тъй като инкриминираното на подсъдимия престъпление е осъществено от обективна и субективна страна. Посочва ,че изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия на първо място с отказа му да спре управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал със стоп палка от полицейския служител св.Х., от последващите действия на подсъдимия да избяга от органите на полицията, предприели преследване по отношение на него, както и с отказа му да се подчини на разпореждания на св.Х. да му бъдат поставени белезници.По отношение твърдението на защитата за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване,заявява,че тя не е изтекла,а относно доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд- че не са налице. Според прокурора, наложеното наказание не е явно несправедливо и няма основания за неговото смекчаване.В заключение моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Жалбоподателят и подсъдим М. В. М.,редовно призован , не се явява и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №209 от 24.11.2015 г.,постановена по нохд №91/2015 г., Пирдопски районен съд е признал подсъдимия М. В. М. за невинен и го е оправдал по обвинението му за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК. По протест на Районна прокуратура-гр.Пирдоп е било образувано пред Софийски окръжен съд, НО внохд №43/2016 г., приключило с нова присъда от 14.03.2016 г., с която е била отменена изцяло първоинстанционната присъда и подсъдимият М. В. М. е бил признат за виновен в това, че на 14.12.2010 г. в землището на [населено място], /област/, в /местност/, противозаконно е попречил на орган на властта-М. П. Х. –на длъжност младши полицейски инспектор“, категория Д при РУП [населено място] ,да изпълни задълженията си по ЗМВР, а именно да извърши проверка на МПС-джип марка „марка“,модел „модел“ с ДК [рег.номер на МПС] и на лицата, возещи се в него, във връзка с провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия по повод извършено престъпление от общ характер –кражба, поради което и на основание чл.270 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 1200 лв. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място е необходимо да се отбележи, че в касационната жалба, подадена в срока по чл.350 ал.1 във вр.с чл.319 ал.1 от НПК е релевирано единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК ,а именно допуснато нарушение на материалния закон. Останалите посочени основания- неправилност на присъдата и постановяването й в противоречие със събраните доказателства, не представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, в която разпоредба те са дефинитивно определени. Правилността на невлязлата в сила присъда е предмет на въззивната проверка съгласно чл.313 от НПК. Част от нея включва и контрола за съответствие между възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, т.е за обоснованост на присъдата. И това е така ,тъй като въззивната инстанция е втора по ред инстанция по фактите ,като тя може да събира доказателства и да установява нови фактически положения. За разлика от въззивното производство, в настоящото производство основанието „необоснованост“ , не може да бъде предмет на проверка и произнасяне , защото касационната инстанция е инстанция по правото ,а не по фактите. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, освен в хипотезата на чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, а извършвания от него контрол е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В допълнението към касационната жалба ,извън посочените по-горе основания / част от които не са касационни/, е изразено недоволство и от справедливостта на наказанието- чл.348 ал.1 т.3 от НПК. На следващо място, освен оспорването на голяма част от приетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства и излагане на собствени такива , което се свързва с „необоснованост“, в допълнението към жалбата са посочени и някои аргументи, които макар и трудно, но биха могли да бъдат отнесени към касационното основание съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата /чл.348 ал.1 т.2 от НПК/. По посочените две касационни основания -чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, ВКС не може да се произнесе, тъй като те са релевирани извън срока по чл.350 ал.2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.351 ал.1 от НПК, един от задължителните реквизити на касационната жалба е посочване на касационното основание и данните ,които го подкрепят. До изтичане срока за обжалване на въззивното решение,респективно въззивната присъда, с допълнение към подадената вече касационна жалба могат да се навеждат и нови касационни основания, но не и след това. В конкретния случай, до изтичане срока за обжалване на първоинстанционната присъда /29.03.2016 г./ е било посочено единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, а останалите две са въведени след това- в допълнението от 06.04.2016 година. Ето защо по тях ВКС не дължи произнасяне. При така очертаните предели на касационната проверка, на първо място следва да се посочи, че твърдението на защитника на подсъдимия за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване ,е лишено от основание .Посоченият законов текст в допълнението към жалбата- чл.82 ал.1 т.5 от НК е неотносим към давността за наказателно преследване ,а касае изпълнителската давност, която обаче започва да тече от деня на влизане на присъдата в сила / чл.82 ал.2 от НК/. Що се отнася до давността по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.4 от НК ,то тя не е изтекла. За престъплението по настоящото дело се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 500 до 2000 лв. Същото е извършено на 14.12.2010 г. За да е налице абсолютна давност за наказателно преследване е необходимо да е изминал срок от седем години и половина. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок ,който надвишава с ½ срока , предвиден в предходния член /в случая чл.80 ал.1 т.4 от НК/,т.е абсолютната давност би изтекла на 14.06.2018 г. На следващо място, претенцията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон от страна на въззивната инстанция ,не се споделя от настоящия съд. Приетите фактически обстоятелства от Софийски окръжен съд, касателно поведението на подсъдимия М. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.270 ал.1 от НК Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимия . На подсъдимият М. М. е било повдигнато обвинение за това , че на инкриминираната по делото дата и място противозаконно е пречил на орган на властта-М. П. Х. – младши полицейски инспектор“, при РУП [населено място] ,да изпълни задълженията си по ЗМВР, а именно да извърши проверка на МПС-джип марка „марка“,модел „модел“ с ДК [рег.номер на МПС] и на лицата, возещи се в него, във връзка с провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия по повод извършена кражба. За обективната съставомерност на престъплението по чл.270 ал.1 от НК е необходимо да бъде установено:1. че деецът противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си; 2. че изпълнителното деяние е извършено спрямо орган на власт, съгласно дефиницията по чл.93 т.2 от НК,; 3. поведението на дееца трябва да е създало пречки не за нещо друго, а за изпълнение на служебни задължения. В конкретния случай ,безсъмнение св.Х., чиято длъжност е била младши полицейски инспектор към РУП –гр.Карлово, представлява орган на власт, както и че част от служебните му задължения са свързани с предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления /чл.58 от действащия към момента на деянието ЗМВР –сега отм. ДВ бр.53/2014 г./, поради което същият е могъл да извършва проверки за установяване самоличността на лица ,когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления /чл.61 т.2 от ЗМВР отм./, както и да извършва проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, при наличие на данни за извършено престъпление /чл.69 ал.2 т.1 от ЗМВР отм./. Приетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства сочат ,че поведението на подсъдимият М. М. е било изцяло ориентирано към пречене на органа на властта- св.Х. да изпълни задълженията си по ЗМВР. Изпълнителното деяние се е изразило в отказът му да преустанови движението на управлявания от него автомобил въпреки подадения със стоп палка от св.Х. сигнал за спиране, като вместо да се подчини е преминал с висока скорост покрай свидетеля и по този начин е създал предпоставки да го нарани; с опита му да избяга от полицейския служител св.Х., предприел преследване първоначално със служебната кола, а след това и с автомобила на св.А. ; в отказа му да се подчини на разпореждането на св.Х. да му бъдат поставени белезници. Съвкупността от посочените действия и бездействия на подсъдимия М., препятства изпълнението на служебните задължения на полицейския орган- да извърши проверка на превозното средство и на возещите се в него лица ,доколкото е било налице сигнал за извършена кражба. Както правилно е отбелязал въззивният съд, подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.Основното възражение на защитника –адв.Е. е за субективна несъставомерност ,която се мотивира с твърдение, за това ,че подсъдимият не е разбрал,че е спрян и преследван от полицейски орган, тъй като св.Х. не е използвал стоп-палка; превозното средство , което е преследвало това на подсъдимия не е било служебен автомобил ,което означава, че той не е бил обозначен като автомобил на МВР; че служебният автомобил също не е имал обозначения; че подсъдимият е бил уплашен от предприетото спрямо него преследване, тъй като е смятал ,че то се извършва от непознати лица. На първо място следва да се отбележи,че независимо ,че служебната кола не е била означена с надписи „Полиция“, св.Х. ,който е подал сигнал за спиране със стоп палка, е бил облечен в полицейска униформа. С полицейска униформа е бил и св.Х., който е седял на предната лява седалка на служебния автомобил. Колата, управлявана от подсъдимия е преминала в непосредствена близост до М. Х. ,при което М. е бил в състояние да го види и разпознае. Доказателствата по делото сочат ,че между двамата е имало предходни отношения във връзка със службата на Х. ,така че полицаят не е бил непознат за подсъдимия. Наред с това, към инкриминираният момент не е имало никакво движение от превозни средства, поради навалелия сняг, което обосновава извод, че не са съществували пречки за подсъдимия да възприеме подадения му сигнал,нито пък лицето, което му го подава. По-нататък, обясненията на подсъдимия , че след него се е движел непознат джип ,който го е преследвал, и от който се е стреляло, правилно не са били кредитирани с доверие.Действително коментирания джип не е бил полицейски, а собственост на физическо лице- св.А., но возещият се в него св.Х., на няколко пъти се е показвал от прозореца на дясната предна врата и правел знаци на подсъдимия да спре.Най-важния аргумент, според настоящият съдебен състав ,за това,че подсъдимият много добре е знаел,че в автомобила , движещ се след него, се намира служител на полицията, който се опитва да го спре, е факта ,че веднага след преустановяване на движението /което не е станало доброволно ,а защото пътя е свършил ,след което е започвала нива/, спътникът на подсъдимия М. –св.Д. е слязъл от джипа с пушка в ръце и е побягнал към гората. Ако действително подсъдимият е считал ,че е преследван от неизвестни лица, „които стрелят“, напълно логично е да не се лиши от присъствието на св.Д. ,още повече , че той е бил въоръжен. Очевидно е, че подсъдимият и св.Д. добре са съзнавали, че бягат от органи на полицията, като бягството им напълно се обяснява с наличието на пушка в колата, която в крайна сметка е била изнесена от нея и укрита. Последващото поведение на подсъдимия, а именно отказа да му бъдат поставени белезници от св.Х. също е в подкрепа прекия умисъл за извършване на престъплението. Този отказ е елемент от цялостното поведение на подсъдимия за препятстване на полицейския служител да извърши проверка, т.е да изпълни задълженията си по ЗМВР. Както беше посочено и по-горе, касационната проверка е само в рамките на наведените касационни основания. След като тези по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК са били релевирани извън срока по чл.350 ал.2 от НПК, тяхната основателност не подлежи на преценка. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи,че липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на Софийски окръжен съд във връзка с проверката и оценката на доказателствата. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл.13 ,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК за обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. С оглед на изложените съображения , ВКС приема ,че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивната присъда-в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 14.03.2016 г., постановена по внохд №43/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/