5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 731 София, 04.10.2023 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1186/2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „Юробанк България“ АД, [населено място], като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, и на Р. Ж. Б. от [населено място] срещу определение № 260006 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 254/2020г. на Пернишки окръжен съд. Частният касатор „Юробанк България“ АД обжалва въззивното определение в частта, с която, след частична отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 98 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 281/2019 г. на Трънски районен съд (имащо характер на определение), искането на банката за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е оставено без уважение за разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер 1200 лв. Поддържа неправилност на обжалвания акт в посочената част с твърдението, че въззивният съд не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства и по-конкретно – не е съобразил, че са предявени два отделни иска, както и че в случая делото е с фактическа и правна сложност, поради което присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не е прекомерно. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „1. Какви са критериите, с които следва да се съобразява и отчита съдът при определяне на размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от ответник по делото“. По отношение на така поставения въпрос се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с конкретно посочени актове на ВКС, а също и че е от съществено значение за точното прилагане на закона. Частният касатор Р. Ж. Б. обжалва въззивното определение в частта, потвърждаваща постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 98 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 281/2019 г. на Трънски районен съд (имащо характер на определение), с която искането на „Юробанк България“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е уважено за сумата 600 лв. Твърди, че в тази му част актът е неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че не е доказано претендираното от банката адвокатско възнаграждение да е заплатено именно за производството по настоящото дело, доколкото в представените доказателства (фактура и платежно нареждане) е вписано дело на друг районен съд и с друга страна, както и че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждението в рамките на това производство, тъй като плащането на същото е извършено след като определението за прекратяване вече е било постановено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посоченият частен касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „1. Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане сочат, че същото е извършено от ответника след постановяване на прекратителното определение; 2. Допуска ли ГПК в тежест на ищеца, за когото чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратеното дело, да се постави адвокатското възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане, което е извършено след постановяване на прекратителното определение, ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта по разноските (чл. 248 ГПК)“. Като практика, подкрепяща заявеното основание, е посочено определение № 66 от 07.04.2017г. по ч. гр. д. № 49/2017г. на ВКС, I г.о. Страните оспорват взаимно частните си касационни жалби. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: При произнасяне по частните жалби на страните във връзка с присъдените на „Юробанк България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство въззивният съдебен състав е споделил извода на първостепенния съд, че такива се дължат на банката поради връщане на исковата молба с определение от 27.12.2019 г. Извършването на тези разноски е счел за доказано от представените с молбата на банката по чл. 248 ГПК (вх. № 115/23.01.2020 г.) фактура № 839 от 20.12.2019 г. за сумата 1200 лв. (с вкл. ДДС) и преводно нареждане от 07.01.2020 г. на същата сума. С оглед на това и доколкото разходите за адвокатско възнаграждение са направени от ответника след получаване на препис от исковата молба и преди да е уведомен за прекратяване на производството, решаващият състав е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждането им. Въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението на ищеца по исковете, че претендираното адвокатско възнаграждение не е заплатено за производството по настоящото дело. Приел е, че посочването във фактурата като основание за плащане на адвокатското възнаграждение договор за правна помощ от 06.12.2019 г. за процесуално представителство по гр. д. № 281/2019 г. РС-Троян и посочването в преводното нареждане като основание фактурата, заедно с пояснението „281/2019 РС-Троян „Виал паркет“ ЕООД“, представлява техническа грешка, доколкото от направената служебна справка в legalacts.justice.bg е установено, че гр. д. № 281/2019 г. на Троянски районен съд е с предмет производство по чл. 30 от Закона за закрила на детето и по него ответникът не е страна. Като основателно обаче е преценено възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от банката-ответник адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че уговореното адвокатско възнаграждение надхвърля повече от три пъти минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззивният съд е намалил възнаграждението наполовина до сумата 600 лв. Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол само в атакуваната от ищеца Р. Ж. Б. част. Поставеният от него първи въпрос отговаря на общото изискване да е обусловил изхода на конкретното дело. Осъществено е и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с посочената от частния касатор практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о. Съобразно тази практика, която настоящият състав споделя: Отговорността на ищеца за разноски може да се реализира в рамките на заведеното дело, само ако плащането е извършено до постановяване на определението за прекратяване, т. е. само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск; Ако ответникът е заплатил по-късно адвокатското възнаграждение, той може да претендира своето вземане за ангажиране отговорността на ищеца за репарация на разноските, които имат за причина недопустимият иск, чрез осъдителен иск, но не и в рамките на делото по прекратеното исково производство. В случая въззивният съд се е отклонил от посоченото разрешение. Видно от преводното нареждане, плащането на адвокатското възнаграждение е извършено на 07.01.2020 г., т. е. след постановяване на определението за прекратяване на производството по делото. Именно с превода на сумата разноските за адвокатско възнаграждение следва да се считат направени по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК и на задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. И тъй като банковият превод на адвокатското възнаграждение от 07.01.2020 г. следва по време определение № 527 от 27.12.2019 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, същото не може да бъде присъдено като разноски в полза на ответника в рамките на това производство. Ето защо, присъждането на разноски на ответната банка е незаконосъобразно и в тази му част обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлена изцяло. С оглед извода за недължимост на претендираните от „Юробанк България“ АД разноски, въззивното определение, с което присъденото на банката адвокатско възнаграждение е намалено поради прекомерност, предмет на подадената от нея частна касационна жалба, не следва да бъде допуснато до касационен контрол, без да се обсъжда наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 260006 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 254/2020г. на Пернишки окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 98 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 281/2019 г. на Трънски районен съд (имащо характер на определение), с която искането на „Юробанк България“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е уважено за сумата 600 лв. ОТМЕНЯ определение № 260006 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 254/2020г. на Пернишки окръжен съд в посочената част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на „Юробанк България“ АД, [населено място] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр. д. № 281/2019 г. на Трънски районен съд за сумата 600 (шестстотин) лева. НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 260006 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 254/2020г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 98 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 281/2019 г. на Трънски районен съд (имащо характер на определение), искането на „Юробанк България“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е оставено без уважение за разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер 1200 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: