Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 11.07.2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 503 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Т. Т. за възобновяване на ВНОХД № 3/2014 г. на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 11/31.01.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 97/28.11.2013 г. по НОХД № 487/2013 г. на Димитровградския районен съд. С тази присъда подсъдимият П. Т. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода от 20.10 до 21.10.2012 г., в гр.Дим., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва: на 20.10.2012 г. - метилендиоксиметамфетамин (МДМА) – 5, 6424 гр., амфетамин – 1, 0334 гр., марихуана – 0, 6122 гр. и на 21.10.2012 г. – 0, 0562 гр. амфетамин, на обща стойност 177, 42 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 2000 лв. Приложен е бил чл. 354а ал. 6 от НК, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за неправилна оценка на доказателствата, довели до незаконосъобразното му осъждане като автор на деянието, извършено на 20.10.2012 г. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Хасковския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради недоказаност на едно от деянията, включено в продължаваната престъпна дейност и осъществено на 20.10.2012 г., са неоснователни. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че обстоятелствата, свързани с правилното изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени обективно и в тяхната цялостност. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават съществени непълноти или превратни интерпретации. Твърденията на подсъдимият Т., че на 20.10.2012 г. не е изхвърлял наркотичните вещества от автомобила, открити след спирането му от полицейските служители (защото е бил по тениска с къс ръкав, а изхвърлянето е извършено от лице, облечено с връхна дреха с тъмни ръкави), са били поставени на вниманието на двете инстанции по същество. Упражнявайки суверенното си правомощие да преценява достоверността на доказателствените средства при спазване на правилата по чл. 305 ал. 3 от НПК и по чл. 13, 14, 107 ал. 5 от НПК, първоинстанционният съд подробно е обсъдил разнопосочната информация за това с каква връхна дреха е бил облечен подсъдимия към момента на деянието, като това е сторил и въззивния съд с оглед направените пред него възражения в контекста на чл. 339 ал. 2 от НПК. Показанията на св. Св. В., Ц. и Н. са били поставени в основата на осъдителните заключения, но това не е било направено произволно, а след изследване на тяхната последователност и вътрешна логичност, както и съпоставка с други данни, изведени от доказателствената съвкупност. Те са имали обективна възможност и са възприели, че изхвърлянето на наркотиците е било извършено от лице, седяло на предната дясна седалка и което е било облечено с дреха с дълги тъмни ръкави. При проверката безспорно е било установено, че подсъдимият е седял на посоченото място до шофьора, като той е носел анцунгово горнище с дълъг ръкав, впоследствие разпознато от тримата горепосочени свидетели Другото лице, облечено с връхна дреха очевидно е била св. Х., но тя не е седяла отпред, нито е имало данни да е отваряла прозореца от своята страна. Твърдението на подсъдимия, че е облякъл горнището след спиране на автомобила за проверка, е било отчетено за неподкрепено от показанията на останалите свидетели. Комплексната и логическа оценка на установените данни, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на Т. за престъпление, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 354а ал. 3, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, каквото обвинение му е било повдигнато. Предвид липсата на направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, както и поради неоснователност на доводите, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Т. Т. за възобновяване на ВНОХД № 3/2014 г. на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 11/31.01.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 97/28.11.2013 г. по НОХД № 487/2013 г. на Димитровградския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.