РЕШЕНИЕ № 66 София, 25 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3298 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1720/12.03.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15393/2014, с което е потвърдено решението от 23.06.2014 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 30346/2013, с което е уважен предявеният иск за признаване незаконността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По поставения въпрос са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 518/2009; решение № 676/12.10.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО, решение № 379/24.06.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 410/2009, съгласно които нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Машинист, локомотивен влакова работа“ в локомотивен район Д., Експлоатационен пункт П., като със заповед № 238/30.04.2013 му е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 3 КТ, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила”, изразяващо се в неосигуряване на икономичното използване на дизелово гориво и допускане на преразход от 56 литра дизелово гориво, изчислен съгласно „Инструкция за техническо нормиране и анализ на разхода на дизеловото гориво от влаковете и маневрени локомотиви на [фирма], в нарушение на чл. 24 т. „е” от Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник – машинисти, локомотивни в [фирма]. Като е приел, че наложеното наказание е незаконно, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в нея не са конкретно посочени действията или бездействията на служителя в качеството му на локомотивен машинист, довели до настъпилия преразход на гориво (например извършване на излишни, невъзложени или неразрешени маневри, или за неспазване на правилата за извършването им, или се касае за престъпно посегателство, изразяващо се в отнемане на гориво), въззивният съд е приел, че липсва описание на обективните и субективни признаци на нарушението на трудовата дисциплина, довело до този резултат, както и че по делото не е установено по категоричен начин извършването на измерването, респективно, че е констатиран преразход на гориво. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Машинист, локомотивен влакова работа“ в локомотивен район Д., Експлоатационен пункт П.. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че в заповедта за уволнение следва да бъдат конкретно посочени действията или бездействията на служителя в качеството му на локомотивен машинист, довели до настъпилия преразход на гориво (например извършване на излишни, невъзложени или неразрешени маневри, или за неспазване на правилата за извършването им, или се касае за престъпно посегателство, изразяващо се в отнемане на гориво) и описание на обективните и субективни признаци на нарушението на трудовата дисциплина, довело до този резултат; както и необосновано приема, че преразходът не е установен по несъмнен начин поради неточност в измерването. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Машинист, локомотивен влакова работа“ в локомотивен район Д., Експлоатационен пункт П.. По време на работа на 01.04.2013 г. ищецът в нарушение на задължението си да изразходва пестеливо електрическата енергия, горивата, маслата и другите материали е допуснал 56 литра преразход на дизелово гориво според установените технически разходни норми. В обясненията си по случая ищецът е посочил, че е получил локомотива с 1.530 литра гориво и го е предал с 1.170 литра, като поради неизправност на акумулаторните батерии е било невъзможно стартирането на двигателя на локомотива извън депото и работата на двигателя не е спирана в течение на цялата работна смяна, което не обяснява регистрирания с технически изправната G. система спад на горивото с 62 литра във времето от 17,54 до 17,58 часа при спрял двигател, при пълна изправност на горивната система на локомотива. Изложеното се установява от събраните писмени доказателства и разпита на свидетеля П. Б., чиито показания съдът възприема изцяло, тъй като неговата трудова функция е да упражнява контрол по експлоатацията на локомотивите от машинисти, помощник машинисти, депо-майстор, инструктори и всички служители в локомотивния район с принадлежащите му пунктове. От показанията на останалите свидетели: локомотивен машинист и депо-майстор се установяват различни възможности, но не и различни факти, тъй като по делото е установено по несъмнен начин, че и двете измервания на наличното количество гориво при приемането и предаването на локомотива са извършени съвместно от депо-майстора и ищеца - локомотивен машинист с една и съща сонда, която е поправяна чрез заварка не под показателя за 2.000 литра (а измерените количества са 1.530 и 1.170 литра), като измерените количества са признати от ищеца в обясненията му по чл. 193 КТ. От показанията на свидетеля П. Б. се установява също, че G. системата, с която е регистриран спадът на количеството гориво в резервоара на локомотива отчита оборотите на двигателя, а резултатите от количествените измервания на горивото се проверяват и въз основа на данните от скоростната лента и пътния лист от топлотехник и статистик. При пълното доказване на увреждащия резултат и отсъствието на обективна причина или посегателство върху имуществото на работодателя (последното не се и твърди), е без правно значение точно кои технически и технологични правила и по какъв начин е нарушил ищецът. Видно от изложеното в нарушение на задължението си да изразходва пестеливо горивата ищецът е допуснал претендирания преразход на 56 литра дизелово гориво поради неспазване на техническите и технологичните правила, поради което работодателят е упражнил законосъобразно правомощието си да му наложи оспорваното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, което съответства по тежест на извършеното нарушение. На ответника по делото [фирма], следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 700,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1720/12.03.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 15393/2014. ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Б. от П. срещу [фирма], иск за признаване на наложеното със заповед № 238/30.04.2013 дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за незаконно. ОСЪЖДА Т. К. Б. от П. да заплати на [фирма], София сумата 700,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.