Ключови фрази


10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138

гр. София,04.03.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2597 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. срещу различни части на решение №1034 от 27.04.2018г. по в.т.д. №5849/2017г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №1776 от 21.09.2017г. по т.д.№8531/2016г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх. №12055/19.11.2014г. и вх. №12105/20.11.2014г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, като процесните прихващания са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ по евентуално предявените искове на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
В касационната жалба от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД се твърди, че решението в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх. №12055/19.11.2014г. и вх. №12105/20.11.2014г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, на основание чл.59, ал.3 ЗБН, е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като на първо място, не се е произнесъл по всички доводи и възражения във въззивната жалба и не е обсъдил всички доказателства, по-специално наличието на противоречива, непълна, неясна и негодна да формира знание у него за настъпило състояние на неплатежоспособност на банката, а на второ място, приел е за публично известни факти, които не са били обявени в ТР, а за общоизвестни - факти, които не е обявил в хода на делото. Поддържа, че изводите на съда за установяване релеватния факт на знание за неплатежоспособността на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН са необосновани, тъй като са резултат от неправилно тълкуване на правната норма и игнориране на специалните разпоредби на ЗКИ, относими към понятията „опасност от неплатежоспособност на банка“ и „неплатежоспособност на банка“. Оспорва като необоснована и почиваща на косвени и противоречиви доказателства тезата, че знанието за неплатежоспособност на „КТБ“ АД следва от общоизвестното знание за спиране на плащанията на банката към 20.06.2014г. и публично известния факт за поставянето й под специален надзор поради спиране на плащанията и опасност от неплатежоспособност. Излага подробни доводи, че „опасност от неплатежоспособност“, изискваща поставяне под специален надзор и „настъпила неплатежоспособност“, изискваща отнемане на лиценза на банката са различни понятия и е недопустимо по аналогия да се прилагат правила за общата търговска несъстоятелност, като чл.59, ал.3 ЗБН предвижда знание за вече настъпила неплатежоспособност- чл.36, ал.2 ЗКИ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът поставя процесуалноправни въпроси: 1. За задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви- с твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС №1/13.07.1953г., т.3, както и с цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. За възможността съдът да се позове на общоизвестен факт, ако същият не е бил надлежно съобщен на страните и е спорен- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение №274/13.12.2011г., гр.д.№1514/2010г., ІІ г.о.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3. За възможността съдът да приеме за общоизвестен факт поради маково отразяване н медиите без да посочи конкретните публикации и да обсъди съдържанието им; 4. За възможността съдът, позовавайки се на публично известни факти, станали такива вследствие обявяване на акт по чл.5 ЗТР, да приеме, че основанието за издаване на акта, което не е посочено в съдържанието му, също е станало публично известен факт - за последните два въпроса с твърдение за наличие на основание за допускане по касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /въпросът е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона/; 5. За възможността фактът с правно значение- знание за настъпила неплатежоспособност, който подлежи на пълно и главно доказване, да бъде приет за доказан чрез установяване на други факти, които по смисъла на специалното банково законодателство са основание за опасност от неплатежоспособност и без да е необходимо да се установява знание за фактите, обосноваващи обявяване на неплатежоспособността на банката- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение №226/12.07.2011г., гр.д.№921/2010г., ІV г.о., решение №31/09.03.2012г., гр.д.№502/2011г., ІІІ г.о.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл и по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. „Съгласно чл.59, ал.3 ЗБН какво следва да бъде качеството на изискуемото знание „че е настъпила неплатежоспособност“ на банката, достатъчно ли е кредиторът, извършил прихващането, да е знаел обстоятелства, сочещи, макар и пряко, на евентуално наличие на състояние на неплатежоспособност на банката или релевантното за нормата знание следва да се отнася до сигурно настъпило вече състояние и евентуално до конкретните предпоставки на това състояние, а не до вероятност такова да е настъпило или да настъпи в бъдеще?“; 2. „Знанието на обстоятелствата за спрени плащания и наложен специален надзор с решение на УС на БНБ за банка /в което решение обаче липсват констатации относно настъпилата неплатежоспособност/, но без установено знание за обстоятелства, предпоставящи състоянието на банковата неплатежоспособност съгласно ЗКИ, достатъчно ли е да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банка?“; 3. „При положение, че лицензът на банката е отнет поради отрицателен собствен капитал и нито съдът по несъстоятелността, нито УС на БНБ някога са установили другата предпоставка за отнема на лиценза- спрени плащания, когато е по причини пряко свързани с финансовото състояние на банката, достатъчно основание ли е знанието за наложен специален надзор поради опасност от неплатежоспособност и спиране на плащанията за извод за формиране знание за неплатежоспособност на банката?“. Поддържа доводи за очевидна неправилност на решението- основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В касационната жалба от синдиците на “КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. се твърди, че решението в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете им с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на процесните прихващания, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Излагат подробни доводи, че съдът неправилно е счел разпоредбата на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за неприложима спрямо прихващанията, като оспорват изводите, че законът поставя като условие действията по чл.3, ал.2 да имат увреждащ ефект спрямо банката, съответно масата на несъстоятелността, както и съотношението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59 ЗБН като обща към специална правна норма. Моли след отмяна на решението в тази му част да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторите поставят правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото /разрешени са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи/, като са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „1. Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 ЗБН прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към банка в несъстоятелност?; 2. В съотношение обща към специална норма ли се намират разпоредбите на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН спрямо чл.59 ЗБН? Изключва ли чл.59 ЗБН нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН?; 3. Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделките и действията, извършени с имуществото на банката след датата на решението за отнемане на лицензията по смисъла на чл.3, ал.2 ЗБН?; 4. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН?“. Излагат и подробни доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от тях част.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна, като излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационно обжалване, така и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен главният иск на основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за установяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните прихващания, извършени с изявления на ответника вх. №12055/19.11.2014 г. и вх. №12105/20.11.2014г., въззивният съд приема, че прихващането, като способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и заместител на реалното изпълнение, по правило няма увреждащ ефект, поради което за него са предвидени специални правила в производството по несъстоятелност – чл.645 ТЗ и в производството за банкова несъстоятелност – чл.59 ЗБН. Решаващият съдебен състав излага тезата, че с оглед допустимостта на прихващането, т.е. законово предвидената в чл.59, ал.1 и ал.2 ЗБН възможност кредитор на банката да извърши прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки, от една страна и възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав /чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН/, от друга страна, прихващането не попада в кръга на действия, посочени в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН и не може да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на банката.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважена евентуалната претенция на основание чл.59, ал.3 ЗБН и са обявени процесните прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че придобиването на активните вземания е станало на основание договори за цесия преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл.36, ал.2 ЗКИ, че презумпцията по чл.59, ал.4 от закона е неприложима, но се доказва знание за настъпилата неплатежоспособност на банката от ответното дружество. Изводът за съществуващо у ответника знание за неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията е обоснован от съда с общоизвестния факт на спиране на плащанията на банката към 20.06.2014г. /впоследствие определена като начална дата на неплатежоспособността на банката/ и от публично известния факт на поставяне на банката под особен надзор поради спиране на плащанията и опасност от неплатежоспособност с визираното от фактическа страна решение на УС на БНБ №№73/20.06.2014г., поправено с решение №74 от 22.06.2014г., обявено в търговския регистър на 23.06.2014г. Изрично е посочено, че при обявяване на решението на УС на БНБ за поставяне на банката под особен надзор като акт по чл.5 ЗТР в търговския регистър на 23.06.2014г. се презюмира, че това решение е станало публично известно /чл.9, ал.2 ЗТР/, вкл. и основанието за издаването на решението – „спиране на плащанията на банката и опасност от неплатежоспособност“. Въззивният съд поддържа тезата, че нормата на чл.59, ал.3 ЗБН не свързва субективната предпоставка за недействителност на извършено прихващане със знание у прихващащия за съществуването на всички визираните в закона предпоставки за постановяване на съдебно решение за обявяване неплатежоспособността на банката.
Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По въпросите, поставени от касаторите- ищци синдиците на „КТБ“ АД /н/:
И четирите въпроса, формулирани от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се отнасят до приложението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН по отношение на прихващанията, извършени от кредитор с негово задължение към банка в несъстоятелност, като първият въпрос поглъща останалите три, които нямат самостоятелно значение и характера на правни въпроси, обуславящи решаващите изводи на съда. Така поставеният въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите не са изложили никакви доводи за наличието на хипотезата на т.3 на ал.1 на цитираната разпоредба. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставените от касаторите въпроси е налице съдебна практика на ВКС /решение №239 от 15.05.2018г., т.д.№986/2017г., І т.о./, съгласно която прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на оспорване само в хипотезите на чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, които са специални норми, регламентиращи недействителността на този погасителен способ. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в цитираното решение аргументи и не намира,че се налага ново и различно тълкуване.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от синдиците на „КТБ“ АД /н/ част.
По въпросите, поставени от касатора- ответник „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД:
Първият процесуално правен въпрос относно задълженията и правомощията на въззивния съд отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, че въззивният съд е длъжен да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е обсъдил доводите на страните, относими към твърдените релевантни факти. Изложените от касатора доводи касаят оплакването за необоснованост на решението. Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Вторият поставен въпрос е свързан с оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение- приемане за общоизвестен факт без това да е обявено предварително на страните, но същият не удовлетворява изискването за правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изводът за релевантния факт на съществуващо у ответника знание за неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията е обоснован от съда не само с приетия за общоизвестен факт на спиране на плащанията на банката към 20.06.2014г., но най-вече с публично известния факт на поставяне на банката под особен надзор с решения, обявени в ТР. В този смисъл поставеният процесуален въпрос не е формирал решаващите правни изводи на въззивния съд.
Третият формулиран от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е коректно поставен. Съдът е приел като публично известен факт „поставянето на банката под особен надзор поради спиране на плащанията и опасност от неплатежоспособност“, като се е мотивирал с обявяването в ТР на решение на УС на БНБ №№73/20.06.2014г., допълнено с решение №74 от 22.06.2014г. С приетото като доказателство по делото и обсъдено от въззивния съд допълнително решение е поправено и допълнено решение №73/20.06.2014г., вкл. е посочено и основанието за издаването на решението - чл.115, ал.1, т.2 и 3 ЗКИ. С оглед изложеното, същественият правен въпрос е- за значението на правните норми, посочени като основание за издаване на обявения по чл.5 ЗТР акт, за приложение на презумпцията за знание по чл.9 ЗТР в хипотезата, когато в съдържанието на акта не е цитиран пълният текст на разпоредбата. Такъв въпрос не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което и не следва да бъде обсъждан в настоящото производство.
Всички останали въпроси могат да бъдат конкретизирани и сведени до материалноправния въпрос „С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?“ , който отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на него е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС по тълкуването на чл.59, ал.3 ЗБН, а е налице неяснота относно действително вложения от законодателя смисъл в понятието „знание за неплатежоспособност“. Доколкото поставянето на банка под специален надзор не е обусловено от състояние на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и не е предвидено от закона като елемент от производството по несъстоятелност, а чл.59, ал.3 ЗБН освен „знание за неплатежоспособност“ предвижда като алтернативна предпоставка „знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност“, което производство се предхожда от отнемане на лиценза за банкова дейност, е налице необходимост от анализ за съотношението на двете предпоставки в контекста на спецификите на състоянието на неплатежоспособност и производството по банкова несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на поставения въпрос е значим по смисъла на задължителните указания в т.4 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 540.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1034 от 27.04.2018г. по в.т.д. №5849/2017г. на Апелативен съд- София, в частта за потвърждаване на решение №1776 от 21.09.2017г. по т.д.№8531/2016г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, с което на основание чл.59, ал.3 ЗБН са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на банката: вх. №12055/19.11.2014г. и вх. №12105/20.11.2014г. от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД.
УКАЗВА на касационния жалбоподател „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК[ЕИК] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4 540.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.