Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * неизбежна отбрана * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * превес на отегчаващите вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. София, 22 февруари 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 3165 по описа за 2011 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. С. С. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 167 от 31.10.2011 г, по ВНОХД № 460/11, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 239 от 11.07.11, по НОХД № 275/10, като е уважен гражданският иск на З. П. П. до размер на 8 000 лв, заедно със законните последици, а искът е отхвърлен в останалата част, постановено е заплащането на дължимата държавна такса, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.10.2009 г в [населено място], по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. П. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 13.10.2009 г до 16.02.2009 г, както и да заплати на гражданските ищци З. Г. А. и А. Г. И., обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 20 000 лв, заедно със законните последици. С присъдата е отхвърлен гражданският иск на З. П. П., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 40 000 лв.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че жалбоподателят не следва да носи наказателна отговорност, тъй като не е извършил престъплението, за което е осъден, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че материалният закон е приложен неправилно, че са налице основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, че решението е незаконосъобразно и в гражданската си част, че наложеното наказание е явно несправедливо, че не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, че не са обсъдени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, като бъде намалено наложеното наказание, както и да бъдат сведени до по-нисък размер обезщетенията по чл. 45 ЗЗД.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят се присъединява към становището на защитника си. Моли да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и да бъде намалено наложеното наказание.
Частните обвинители и граждански ищци не участват в производството пред ВКС.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Въззивният съд е анализирал доказателствените източници в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което вътрешното съдийско убеждение по релевантните факти не може да си счита опорочено. Изложени са убедителни съображения защо не се възприема версията на подсъдимия, изводима от обясненията му, които не са кредитирани. Верен е изводът, че тази версия е оборена от показанията на св. С., св. С., св. П., св. А., СПЕ, СМЕ-зи, писмените доказателства и доказателствени средства, веществените доказателства. Правилно е аргументирано становището, че не следва да бъде давана вяра на показанията, депозирани от св. А., св. Г., св. И., чиито твърдения са несполучлив опит да бъде подкрепена версията на подсъдимия. Въззивният съд е отговорил на възраженията срещу законосъобразността и обосноваността на осъдителната присъда и е изготвил решението си в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК. Изводите относно авторството на деянието почиват на надеждна доказателствена основа, поради което липсва нарушение на чл. 303 НПК, тоест, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е признат за виновен за престъпление, което не е извършил.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени фактически положения правилно са квалифицирани по чл. 124 НК. От фактическа страна не е прието пострадалият да е осъществил нападение / който извод почива на вярна интерпретация на доказателствените източници /, което изключва евентуалното приложение на чл. 12 НК. В такъв смисъл са изложени мотиви и във въззивното решение, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. При това положение, след като липсва чл. 12 НК, става безпредметно обсъждането на хипотезата на превишаване пределите на неизбежната отбрана / макар и въззивният съд да е изложил мотиви и в тази насока /. Правилен е изводът, че деянието не е съставомерно по чл. 124, ал. 2 НК, тъй като кумулативните предпоставки на посочения текст не са налице. От една страна, отправената към подсъдимия обидна реплика / псувня / не е обусловила състояние на силно раздразнение у дееца / установено е състояние на обикновено раздразнение /. От друга страна, подсъдимият не е пристъпил към незабавно изпълнение на решението си за причиняване на телесната повреда, довела до смъртта на пострадалия, а това се е случило след определен интервал от време / подсъдимият се е отдалечил от мястото на конфликта, отишъл е до автомобила си, взел е оттам дървената бухалка и се е върнал, за да нанесе фаталния удар /. Следователно, деянието законосъобразно е квалифицирано по чл. 124 НК, а искането на жалбоподателя за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 124, ал. 2 или ал. 4 НК / се явява неоснователно и не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Инкриминираното деяние се отличава със завишена степен на обществена опасност, произтичаща от проявената бруталност в действията на подсъдимия, преценена в контекста на повода за конфликта / настояването на пострадалия подсъдимият да погаси свой отдавна просрочен дълг /. Налице е висока степен на обществена опасност и на дееца, проявил се като системен нарушител на установения правопорядък / осъждан е тринадесет пъти за умишлени престъпления от общ характер / и личност с отрицателни характеристични данни. По делото не са констатирани смекчаващи отговорността му обстоятелства, а и такива липсват. При условие, че наказанието е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, няма пречка то да бъде към горната граница на санкцията / която е осем години „лишаване от свобода /. В същото време, наложеното наказание се явява съобразено и с целите по чл. 36 НК. При това положение, липсват условия за неговото намаляване, а искането в тази насока не може да бъде уважено.
Не е налице незаконосъобразност и в произнасянето относно гражданската отговорност. Правилно е прието, че в деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, в какъвто случай подсъдимият дължи репариране на причинените вреди. Въззивният съд е събрал доказателства, че преживялата съпруга на пострадалия З. П. също е претърпяла неимуществени вреди, тъй като независимо от обстоятелството, че съпрузите са живеели отделно, взаимоотношенията им не са били окончателно преустановени. Ето защо, правилно на гражданския ищец З. П. е присъдено обезщетение от 8 000 лв, което се явява съобразено с претърпените от нея неимуществени вреди. Що се отнася до другите двама граждански ищци / З. Г. А. и А. Г. И. /, деца на пострадалия, присъдените им обезщетенията за неимуществени вреди / по 20 000 лв, за всеки от тях / отговарят на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ето защо, не са налице условия за редуциране на уважените граждански искове, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 31.10.2011 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 460/11.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: