Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 15.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и осми септември..... две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря….НАДЯ ЦЕКОВА.....…и на прокурора.....БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 963 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура срещу въззивна присъда № 35 от 05.02.2015 г. по внохд № 2942/ 2014 г. на Софийския градски съд с оплакване за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че фактическата обстановка не съответства на доказателствата, а мотивите не съдържат правен анализ. Защитата на подсъдимия мотивира становище, че протестът е неоснователен. Моли присъдата да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският градски съд отменил изцяло присъда от 03.04.2014 г. по нохд № 8701/2009 г. на СРС, НО, 21 състав, с която подсъдимият Р. Т. Б. е бил признат за виновен по чл. 212 ал.1 от НК. Признал подсъдимия за невинен в това, че на 21.08.2003 г., чрез използване на неистински частен документ получил без правно основание чуждо движимо имущество- сумата от 7000 лв., собственост на ТБ [фирма], с намерение да го присвои и го оправдал по повдигнатото обвинение. Върховният касационен съд намери, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения при постановяване на присъдата си. Доказателствените материали, събрани при проведеното първоинстанционно и въззивно съдебно следствие са внимателно обсъдени от съда. Констатираните противоречия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия са отстранени чрез подробния им анализ и съпоставяне, както помежду им, така и с експертните заключения и писмените доказателства по делото. В мотивите на присъдата съдът е посочил на кои доказателствени източници дава вяра и защо не кредитира частично показанията на свидетелите М., С. и Г.. С убедителни съображения е обоснован възприетия от съда факт, че при сключването на потребителския кредит без поръчителство № 497/ 21.08.2003 г. в офиса на ТБ [фирма] е присъствал не само подсъдимият, но и свидетелят О. М.. За да стигне до този извод СГС е съпоставил фактическите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г.. И двамата твърдят, че М. е бил в клона на банката, лично е подал всички необходими документи за сключване на договора и лично е получил сумата по кредита. Чрез показанията на св. Г. е установен начина на работа при отпускането на кредити на физически лица, който изисква проверка на самоличността на кредитоискателя с представяне на лична карта пред нея и пред касиера/при изплащане на парите/, изяснени са проверките, които тя е направила по представените документи за трудова заетост на кредитоискателя и съпругата му. Съобщеното от нея е подкрепено от приложените по делото няколко съобщения до О. Г. за просрочие на кредита, срещу които той не е направил възражения, както и от показанията на св. С., че О. М. е работил по трудов договор в неговата фирма, регистриран и в НОИ. Твърденията на св. М., че не е знаел за сключения договор за кредит са отхвърлени като недостоверни, поради явното им противоречие не само с гласните, но и с писмените доказателства по делото- искане за рефинансиране на кредита и пълномощно за сключване на споразумение с [фирма]. Безспорно е установен и факта, че подсъдимият е положил подпис върху договора за кредит и съпътстващите го документи, както и причините за това- по искане на св. М., свързано с взаимните им договорки, че парите ще се ползват от Б. и кредитът ще се изплаща от него. Затова касационната инстанция намира, че вътрешното убеждение на съда е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл. 14 от НПК. В касационния протест липсват каквито и да било конкретни доводи в подкрепа на общо формулираните оплаквания за игнориране на доказателствата и превратната им оценка. Поради липсата на мотивирани възражения касационният състав няма какво повече да добави към вече изложените съображения. Неоснователно е възражението, наведено в съдебно заседание от прокурора към ВКП, че в мотивите на оправдателната присъда липсва правен анализ и че съдът избягва да конкретизира кое точно лице е осъществило деянията, които са описани в обвинителния акт и са възприети като част от фактическата обстановка. Правните съображения на въззивната инстанция са изложени на л.7 и 8 от мотивите на присъдата, като в тях убедително е защитен изводът, че подсъдимият не е осъществил състава на чл. 212 от НК нито от обективна, нито от субективна страна. Изпълнителното деяние на престъплението документна измама се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на чуждо имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документът служи като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му /ППВС № 8/78 г./. Приетите по делото факти сочат, че не подсъдимият, а св. О. М. е използвал неистинския документ- договор за потребителски кредит № 497- пред длъжностното лице св. Г. и той е получил имуществото на банката. Формално, подсъдимият Б. е съставил неистинския частен документ, защото по настояване на М. се е подписал вместо него под договора за кредит, но това обстоятелство не е достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 212 от НК. Той не може да отговаря и за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, отново защото не е употребил документа за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Върховният касационен съд прие, че СГС правилно е оправдал подсъдимия Р. Б. по повдигнатото му обвинение по чл. 212 ал.1 от НК и не е налице основание за отмяна на въззивната присъда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 35/ 05.02.2015 г., постановена от Софийския градски съд по внохд № 2942/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: