Р Е Ш Е Н И Е №32 София, 01.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Яякимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 3876 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1616 от 04.08.2017 г. от А. Х. Ч., подадена чрез пълномощника му адв. Б. М., за отмяна на влязло в сила решение № 447 от 29.09.2016 г. по възз.гр.д № 226/2016 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 60/22.04.2016 г. по гр.д № 144/2015 г. по описа на Районен съд-Мадан в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл.124, ал.1 ГПК иск от А. Х. Ч. да бъде признато за установено по отношение на О. Х. Ч., че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 46045.501.1041 по КК и КР на [населено място] от 2010 г., изменена през 2014 г., находящ се в [населено място],[жк], [улица]с площ от 275 кв.м. въз основа на наследство от баща си Х. Ф. Ч. и давностно владение. Решението на въззивния съд е влязло в сила като недопуснато до касационен контрол с определение № 417 от 07.07.2017 г., постановено по гр.д № 5486/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о. Молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1ГПК. О. Х. Ч. чрез пълномощника си адв. С. К. оспорва молбата за отмяна, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 202 от 10.11.2017 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд-Смолян е приел за установено, че А. Х. Ч. и О. Х. Ч. са братя. С нотариален акт № 2, т.І, дело № 2/1968 г. техният наследодател Х. Ф. Ч. е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на част от имот пл.№ 336 от 1332 кв.м, находащ се в [населено място],[жк], както и на имот пл.№ 301 от 970 кв.м, със застроена в него паянтова къща, при съседи на този имот: Ф. Ш. Ч., пътека, дере и река Малка река. С нотариален акт № 41, т.І, дело № 49/1968 г. Х. Ф. Ч. дарил на сина си О. Х. Ч. празно дворно място от 720 кв.м, при гранаци: Ф. Ш. Ч., река Малка река, дере и Х. Ч., съставляващо част от имот пл.№ 301, целият от 970 кв.м. С нотариален акт № 106, т.ІІ, дело № 279/2014 г. Ж. А. Ф. и И. А. В. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор № 46045.501.1041 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], изменена през 2014 г., с площ на имота от 275 кв.м., придобит от тях на основание наследство от Ш. Ф. Ч. и реституция по ЗСПЗЗ. С нотариален акт № 120, т.ІІ, дело № 291/2014 г. те продали този имот на ответника О. Х. Ч.. Наследодателят Ш. Ф. Ч. е брат на Х. Ф. Ч.. Същият е починал през 1961 г. Негов наследник по закон е Ф. Ш. Ф., дъщеря, посочена като съсед на имот пл.№ 301 в нотариалните актове от 1968 г. Нейни наследници по закон са праводателите на ответника. Установено е, че двамата братя- Х. и Ш. Ч. са притежавали по наследство ниви в м. ”Градината”, като имотът на Х. е бил от 0.8 дка, а този на Ш.- от 0.6 дка. Съдебната експертиза по делото установява, че спорният имот с идентификатор 46045.501.1041 е идентичен с имот пл.№ 302 по плана на [населено място] от 1951 г. и с част от имот пл.№ 273 по план от 1982 г. След извършения оглед на място е констатирано, че между имоти № 1040 и 1041 няма ограда. Чрез пешеходен подход, който попада в границите на имот № 1041, се осигурява достъп до двата имота. В северната част на имот 1040 има изградена къща, а в северната част на имот № 1041 попадат водоем и насаждения с ягоди. Разпитаните по време на огледа свидетели са посочили границата между имотите, обработвани от Х. Ч. и от Ш. Ч.. Според тях границата минава по източната стена на съборената къща и върви на юг до подпорната стена на работилницата на Минния техникум. Имотът на изток от тази граница/ който съответства на имот пл.№ 302/ е бил на Ш., а от запад - на Х., който живял със семейството си в къщата. При така установените факти по делото Окръжен съд-Смолян е направил извод, че ищецът не е доказал по наследство от своя баща Х. Ч. и давностно владение да е придобил право на собственост върху 1/2 ид. част от спорния имот. Приел е, че не се установява наследодателят на ищеца да е установил фактическа власт върху имот пл.№ 302, идентичен със спорния, нито да е закупил този имот от Ф. Ч. през 1965 г., както е твърдял ищецът. Приел е също, че не се установява самият ищец да е упражнявал фактическа власт върху този имот. В подкрепа на твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят е представил скица № 15-77530 от 24.02.2010 г. на АГКК-гр.С. за имот с идентификатор № 46045.501.1040 с площ от 800 кв.м. и решение № 61 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 160/2015 г. на Районен съд-Мадан, като поддържа, че документите удостоверяват, че поземлен имот с идентификатор 46045.501.1041 с площ от 275 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 46045.501.1040 с площ от 423 кв.м. съставляват един общ имот, който е дворно място към жилищната сграда и от него неправилно е отделена част, за която е постановено решение, че се възстановява като земеделски имот. Посочените документи не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. От една страна скица № 15-77530 от 24.02.2010 г. на АГКК-гр.С. е била в държане на молителя /същия е поискал да я представи пред окръжния съд, който е отказал да я приеме на основание чл.266 ГПК/ и не съставлява новооткрито доказателство. От друга страна документите не установяват обстоятелства, които ако бяха известни на съда е възможно същият да направи различни правни изводи. Скица № 15-77530 от 24.02.2010 г. на АГКК-гр.С. показва как имотите са били отразени в кадастралната карта преди изменението й от 2014 г. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В този смисъл писменият документ, удостоверяващ начина на отразяване или неотразяването на имот в кадастралната карта е неотносим към твърдяното от молителя обстоятелство, че поземлен имот с идентификатор 46045.501.1041 с площ от 275 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 46045.501.1040 с площ от 423 кв.м. съставляват един общ имот. С решение № 61 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 160/2015 г. на Районен съд-Мадан и въззивното решение № 353 от 19.07.2016 г. по гр.д. № 203/2016 г. на Окръжен съд-Смолян е признато за установено, че А. Х. Ч. и О. Х. Ч. са съсобственици с равни права на имот с идентификатор 46045.501.1040 с площ от 423 кв.м. и в него липсва произнасяне относно твърдения от молителите факт, че имоти с идентификатор 46045.501.1041 с площ от 275 кв.м. и идентификатор 46045.501.1040 с площ от 423 кв.м. съставляват един общ имот, който е дворно място към жилищната сграда. С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да възстанови на ответника по молбата за отмяна направените разноски в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Севдалин К.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1616 от 04.08.2017 г. от А. Х. Ч., подадена чрез пълномощника му адв. Б. М., за отмяна на влязло в сила решение № 447 от 29.09.2016 г. по възз.гр.д № 226/2016 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. ОСЪЖДА А. Х. Ч., [населено място], [улица] да заплати на О. Х. Ч., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. К. разноски за настоящото производство в размер на 400.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: