О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 гр. София, 11 април 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….…… Б.ДЖАМБАЗОВ......……..………..…изслуша докладваното от съдия Каракашева частно наказателно дело № 261 по описа за 2022 г. Производството пред ВКС е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото н.о.х.д. №288/21 г. по описа на ОС – Монтана. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че делото е подсъдно на ОС-Монтана, тъй като е било разглеждано вече от този съд, като откроените от съда, повдигнал спора за подсъдност причини не са били пречка за своевременното му разглеждане и приключване. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: По внесен от ОП-Монтана обвинителен акт срещу подсъдимия Л. В. К. по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.209, ал.1 от НК и по чл.213а, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК пред ОС Монтана е било образувано съдебно производство под №69/2020г. по описа на съда.Същото приключило с присъда, постановена на 28.06.2021г. По протест на прокурор от ОП-Монтана срещу първоинстанционната присъда било образувано в.н.о.х.д.№1162/21г.по описа на АС-София, което приключило с решение №377/01.12.2021г..С последното протестираната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Монтана. При новото разглеждане на делото, с протоколно определение №61 от 23.03.2022г., постановено по в.н.о.х.д.№288/21г. съдебният състав прекратил съдебното производство и изпратил делото на ВКС за произнасяне по реда на чл.43, т.1 от НПК и за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа, а именно –ОС-Бургас.Аргументирал виждането си с това, че от общо 14бр.свидетели, посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт, 8 са от [населено място] и [населено място], а двама са от [населено място] и [населено място], които градове са на равно отстояние от [населено място] и от [населено място].При това положение приел, че разглеждането на делото от ОС-Бургас би довело до снижаване на деловодните разходи и би се постигнало своевременно приключване на производството. Искането е неоснователно. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения.Тя не е абсолютна и търпи коректив при определени законови предпоставки – тогава когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на съда, различен от сезирания. В този смисъл несъмнено следва да се разгледа въпросът, поставен в конкретното производство- дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК- много свидетели живеят в района на „другия“ съд, а именно конкретно посочения в определението -ОС-Бургас. Поначало е вярно отразеното в съдебния акт, иницииращ настоящото производство, че голяма част от лицата, поискани да бъдат разпитани /8 от общо 14бр.свидетели / с приложението към обвинителния акт, не живеят в района на Окръжен съд- Монтана, а са с адреси на призоваване в [населено място] /4бр./, [населено място], обл.Бургас /3бр./ и [населено място] ,обл.Бургас /1бр./.От останалата част от свидетелите 3 са с адреси за призоваване в съдебния район на [населено място], откъдето е и подсъдимия, а така също и експерта, а останалите 3 са с адреси за призоване:гр.Александрополус, Република Гърция, [населено място] и [населено място].Изложеното действително сочи, че броят на свидетелите, живущи в съдебния район на [населено място] е преобладаващ.В конкретния случай обаче, касационният съд не намира да са налице обективни предпоставки, налагащи промяна на местната подсъдност.Основната причина за това е процесуалното развитие на делото, посочено по-горе, т.е. факта, че ОС –Монтана е приел делото по правилата за местната подсъдност, като го е разгледал и приключил с акт по същество.Още повече, че разглеждането на делото е било своевременно, като очевидно, откроените в определението причини не са били пречка в коментираната насока.Наред с това, за да се смени подсъдността, определена по силата на закона на основание чл.43, т.1 НПК, е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на „другия съд”.В настоящия случай и тази предпоставка не е налице, защото законът борави с термина „много“.Броят на свидетелите, живущи в съдебния район на ОС-Бургас в конкретния случай позволява заключение, че просто те са повече на брой от останалите лица, фигуриращи в списъка за призоваване. Това обаче не покрива правилото за смяна на подсъдността, заложено в разпоредбата на чл.43, т.1 НПК,предвид обстоятелството, че изискването „много” свидетели /или обвиняеми/ да живеят в района на другия съд не е налично. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на ОС- Монтана за разглеждане по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ВРЪЩА н.о.х.д.№ 261/2022г. по описа на Окръжен съд – Монтана на същия съд за разглеждане и решаване. Определението не подлежи на обжалване. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: