РЕШЕНИЕ N  172   София, 31 март 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март...............…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Гроздан Илиев..........................                                                                             Татяна Кънчева.......................... при секретар..............…..........Н.Цекова.............................................и в присъствието на прокурора.............…..........Ст.Бумбалова............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 108/2009 година. След двукратно връщане на делото за ново въззивно разглеждане от Върховния касационен съд с нова присъда № 3 от 13.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 903/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд е постановено: А) Отменена е присъда № 48 от 23.01.2006 г. по н.о.х.д. № 2380/2005 г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която подсъдимите П. М. П. и С. Н. Г. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вместо това двамата са признати за виновни в това, че в началото на м. юни 2005 г. в с. А., Пазарджишка област, в съучастие като съизвършители помежду си и със З. М. Ш. , с цел да принудят Я. Т. Я. от гр. П. да поеме имуществено задължение в размер на 2000 лева, са го заплашили с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 54 НК са осъдени на по две години и шест месеца лишаване от свобода и по 3000 лева глоба за всеки поотделно, като и за двамата на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години; и Б) На основание чл. 24, ал. 1 т. 6 НПК наказателното производство е прекратено по обвинението против подсъдимите П. М. П. и С. Н. Г. по чл. 155, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Правилността на горната присъда е оспорена само в осъдителната й част по чл. 213а НК с касационен протест и касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия П, поради което прекратяването на производството по чл. 155, ал. 5, т. 2 НК остава извън пределите на настоящата касационна проверка. В касационната жалба и допълнението към същата се твърди, че е постановено осъждане при превратно възприемане на информацията от доказателствените материали и игнориране на онези от тях, които са били в подкрепа на тезата на защитата. Фактически доводите се основават на неизпълнение на предписанията на процесуалния закон по чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 317 НПК при постановяване на нова осъдителна присъда. Направено е искане за пълно оправдаване в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. В касационния протест се твърди, че наказанието е неоправдано снизходително както по размер, така и с оглед на прилагането на института на условното осъждане. Поради това се иска връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, а по жалбата касационната жалба дава заключение, че е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери жалбата и протестът за неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба: Спецификата на престъплението “изнудване” по чл. 213а НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние. Затова съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания. Така че няма нищо изключително в това, че фактическите изводи на въззивния съд, постановил обжалваната нова осъдителна присъда, се основават преди всичко на свидетелските показания на пострадалия Я. Я. В случая втората инстанция е упражнила правомощието си по чл. 316 НПК да установи нови фактически положения, различни от възприетите от първостепенния съд. За да кредитира разказа на Я. , изцяло потвърждаващ обвинителната теза, от една страна е анализирала доказателствената съвкупност всестранно и пълно, а от друга – възприела е информацията от доказателствените средства обективно. Невярно е твърдението по допълнението към касационната жалба, че въззивният съд е отразил превратно показанията на свидетелите К, Л. Я. и К. Обратното – същите са обсъдени в мотивите на новата присъда съобразно действителното им съдържание. Показанията на посочената група свидетели не са били използвани за непосредствено установяване на авторството на деянието, а само дотолкова, доколкото са потвърждавали тезата на пострадалия за времето, мястото, начина и причините за упражнената спрямо него принуда. Ползвани са също така и за заключението, че обясненията на подсъдимите, отричащи всякакви отношения с изнудвания, са недостоверни и съставляват защитна позиция. В края на краищата настоящият състав не установи процесуални пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен съд по правно-релевантните факти. Спазени са предписанията по чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК. Що се отнася до правилното приложение на закона касационната проверка е ограничена в рамките на фактическите положения, установени в мотивите на проверяваната нова присъда. В тези параметри деянието на двамата подсъдими осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Затова искането за оправдаване при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК не може да бъде уважено. По касационния протест: За престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК на подсъдимите П. и Г. е определено справедливо наказание, съобразено с правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Може да се приеме, че спрямо двамата продължителният наказателен процес вече е изиграл своето превъзпитателно и предупредително въздействие. Разумният срок за разглеждане на делото по чл. 22, ал. 1 НПК е нарушен, поради което единствената възможност за реална компенсация на осъдените е да бъдат санкционирани относително по-снизходително, включително и чрез приложение на института на условното осъждане. Затова въззивният съд, постановил проверяваната нова присъда, правилно е преценил, че както личната превенция, така и общественият интерес не налага ефективното изпълнение на наложеното наказание “лишаване от свобода”. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 3 от 13.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 903/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.