Р Е Ш Е Н И Е   № 156 София, 28.04.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на двадесет и втори  март две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 275 /2009  година, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 и сл. ГПК.   И. К. С. и Т. И. С. от с. О., община Ч. чрез адв. Н. П. – АК Смолян обжалват и искат да се отмени Решение Nо 253 от 10.05.2008 година по гр. в.. д. Nо 224/2008 год. на Смолянския окръжен съд . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- О. с. “ Земеделие „ гр. Ч., Регионално управление на г. , преобразувано в регионална д. на г. и Държавното лесничейство- с. Х.. Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и в правомощията си на чл. 291 т.1 ГПК , намира : Касационнното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради обосновано с приложените решения на съдилищата противоречиво разрешаване на въпроса на годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен с обжалваното решение по различен начин от други сходни разрешения . С обжалваното решение , е оставено в сила решение на районния съд, в частта по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на ½ част от гори в ревир „О” , а именно гора в м. „С” с площ от 1.8 дка , гора в м.”Л” с площ от 15 дка , гора в м.”Б”Бозово” с площ от 20 дка , гора в м.”Б”Могилата” с площ 1/8 от 8 дка = на 4 дка, и гора в м.”П” с площ от 11 дка , по наследство от наследодателите- братя С. За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че по отношение претенцията да се признае правото да се възстанови собственост на гори в ревир „О” , не са налице предпоставките на закона , тъй като в ангажираните писмени доказателства: „Дневника на имуществените дялове на ГПК „О”1941-1942г.”; „Списък на съпритежателите на ревир „О”/ в който като собственик на гори с. Х. е записан Т. С. М. /, „Списъка на членовете горовладелци на кооперация „О”, който получават суми срещу идеалните дялове от придобитите материали през стопанска 1945-1946 година , не са годно доказателство след като в тях не фигурира името на общия наследодател П, починал 1918 година , а на неговите синове В. П. С. , Г. П. С. и К. П. С. Становището на О. с. „З„Чепеларе/ ответник към момента на заявяване на иска/ е , че „ въпреки записванията, не се индивидуализира по безспорен начин титуляра на собствеността”, не са налице данни за идентичност на наследодателите с отбелязаните в Дневника на идеалните имуществени дялове в ревир „О” лица и искът не може да се уважи. С представено Решение Nо 129 от 17.03.2004 година по гр.д.Nо 84/2003 година на Чепеларския районен съд, е прието , че на наследника на починал преди национализацията собственик на гори/ Д. Ч. , 1916 г./ може да се признае правото по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ при съпоставяне на притежаваните имоти по писмените доказателства и проследяване на наследственото правоприемство. Настоящият състав на ВКС възприема като правилно становището, че писмени доказателства като извлечения от емлячния регистър и данъчните партиди на наследодателите на ищцовата страна, Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, извлечение от Данъчна книга 28-34 година и др. , като годно доказателствено средство за установяване правото на собственост по см. на закона, а въз основа на проследяване на наследственото правоприемство, искът може да бъде уважен без в тези документи да фигурират наследниците. Производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ , аналогично на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , е предвидената от законодателя възможност за онези правоимащи по см. на чл.3 ал.1 закона лица , който са пропуснали срока да заявят искането за възстановяване собствеността на гори или горски територии от оторизирания административен орган , да поискат да им бъде признато това право, по исков ред ,от съда. Доказването на основния правнорелевантен факт- а именно, че те или наследодателя им е притежавал гори, е изцяло в тежест на ищцовата страна/ наред с установяване на обстоятелството, че в срока по чл. 13 ал.1 ЗВСГЗГФ няма заявление за възстановяване собствеността по административен ред/. Разпоредбата на чл. 13 ал.3 ЗВСГЗГФ установява три групи доказателства – такива, които безусловно установяват правото на собственост и съставляват надлежен титул- нотариални и крепостни актове , нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за съдебна делба, съдени актове. Друга категория писмени доказателства – емлячни и данъчни регистри , удостоверение за дялово участие в кооперация, стопански карти и списъци към тях и др. писмени доказателства, са предвидени също като надлежни доказателствени средства за установяване правото на собственост , доколкото страната не разполага с титул за собственост , но които имат характеристиката на писмено доказателство, съдържащо или волеизявление на собственика пред държавен орган или е съставено дадено по ред , установен от закона- ЗЗСЧГ / Закона за задружно стопанисване на частни гори / и съхранявано като архивите на съответна кооперация на горовладелци, даващо основание за обосновано предположение за собственост. Според ЗВСГЗГФ че не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост САМО писмени декларации на заявителя, свидетелски показания / но не и за установяване на граници/ , протоколи за установяване „предмета на горското стопанство”, издадени на основание чл. 22 от Закона за г. от 1922 година и по чл. 20 от Закона за г. от 1925 година. Предвид на изложените съображения , настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ. Порокът на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че решаващият- въззивен съд е отхвърлил възможността да направи констатациите си относно принадлежността на правото на собственост въпреки записванията в „Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК „ ценейки го като годно писмени доказателства за установяване правото на собственост и да признае правото на наследниците на фигуриращите в тези документите наследодатели- братя С. - М. , да се възстанови собствеността на гори по реда на чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане , съдът следва да цени писмените доказателства съобразно изложените по –горе с решението съображение от гл.т. на „годни доказателства за установяване правото на собственост ,” но като съобрази доказателствената им сила с конкретните претенции на ищците , именно като наследници на лица , фигуриращи като притежатели на идеални части от г. на кооперацията. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.3 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 253 от 10.05.2008 година по гр. в.. д. Nо 224/2008 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: