3
Р Е Ш Е Н И Е
№49
Гр.София, 04.06.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1052 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 31/20.01.2010г. по гр.д.№ 456/09г. на Пловдивския апелативен съд. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] неустойки за забавено плащане по раздел V, чл.4 от договор за обществена поръчка от 28.11.2001г. и по раздел V, чл.4 на договор от 27.12.2002г., а именно: сумата от 234804.86 лв. за доставено гориво по фактури, издадени в периода от 20.12.2002г. до 18.11.2004г., сумата от 55470.74 лв. по фактури за периода от 18.11.2004г. до 05.04.2005г. и сумата от 234564.94 лв. по фактури за периода от 05.04.2005г. до 30.08.2005г.
Молителят поддържа, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за доставка на гориво на 14.07.2005г., за който не знаел до момента на влизане в сила на съдебното решение. Твърди, че договорът от 27.12.2002г., по който са присъдени неустойките за забава, е със срок на действие до 27.12.2003г. С допълнително споразумение от 08.12.2003г. страните се уговорили, че продължават действието на договора до влизане в сила на нов договор за доставка на гориво с друг изпълнител, какъвто е договорът от 14.07.2005г. Навежда довод, че договорът от 27.12.2002г. е прекратен с подписването на договора с [фирма] на 14.07.2005г., поради което за периода от 14.07.2005г. до 30.08.2005г. не дължи начислените неустойки по договора от 27.12.2002г. Моли, влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд да се отмени.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа молбата за отмяна, констатира следното:
По силата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите документи могат да бъдат и относно факти, които са твърдяни от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела за тях или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с документите. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна.
В случая, договорът от 14.07.2005г. е сключен от молителя, като същият не е обяснил по какви причини не е разполагал с документа, както и в какво качество лицето, което му го е предоставило, го е държало. Към молбата за отмяна е приложено писмо от 17.05.2011г., с което Н. Д. е изпратил на молителя този договор. От друга страна, молителят е депозирал и фактури, за които твърди, че са издадени в изпълнение на договора, и които са получени от него. В този смисъл, незнанието за съществуването на договора, като документ, не би могло да се обвърже и с незнание за наличието на нови обстоятелства – доставки на гориво с друг изпълнител.
Независимо от това представеният с молбата договор от 14.07.2005г. не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото.
С влязлото в сила решение Пловдивският апелативен съд е присъдил неустойки за забава по два договора между страните. С допълнително споразумение от 08.12.2003г. към договора от 27.12.2002г. срокът на действие е продължен до провеждане на нова процедура по реда на ЗОП и /или НВОбП, с подписан и влязъл в сила договор за изпълнение на “новата поръчка”, като възложителят се е съгласил с това, без да е необходимо допълнително предоговаряне за срока след 27.12.2003г.
Представеният с молбата за отмяна договор с [фирма] е сключен на 14.07.2005г. и “влиза в сила” от датата на неговото подписване, но зареждането с горива на МПС на възложителя ще започне от 01.09.2005г. – раздел V, чл.12 на договора. Всички неустойки, начислени по договора от 27.12.2002г. са за доставени горива до 30.08.2005г., а представените с молбата за отмяна фактури са за доставки след 01.09.2005г. Следователно договорът от 14.07.2005г. не от значение за спора по делото. Въззивният съд е приложил уговорките на сключения между страните договор, в изпълнение на който молителят е получил горива, който договор не е бил прекратен към 30.08.2005г. С договора от 14.07.2005г. са уредени отношения между молителя и трето лице, но за периода след 01.09.2005г.
По тези съображения не е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Искането по чл.628, ал.3 ГПК е неоснователно, тъй като в случая не се прилагат норми на европейското право и същото е направено при условията на евентуалност.
На основание чл.81 ГПК и съгласно представения списък по чл.80 ГПК молителят следва да заплати разноски на ответника в размер на 29556 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 31/20.01.2010г. по гр.д.№ 456/09г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 29556 лв. /Двадесет и девет хиляди петстотин петдесет и шест лв./ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.