Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
София, 05 май 2010
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно
заседание на 21 април, две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при
участието на секретаря Кр. Павлова
и
в присъствието на прокурора Я. Гебрев
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 64/2010 година.
Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Г. Ж. П. от гр. В., чрез неговия защитник – адвокат В. Н. , против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 363/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото на досъдебното производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 190/19.12.2009 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 106/24.09.2009 г., постановена по нохд № 771/2009 г., на Варненския окръжен съд, с която подс. Г. Ж. П. е бил признат за виновен в извършено на 29.03.2009 г., в гр. В., престъпление по чл. 301, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на една година лишаване от свобода, условно на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – да упражнява професия ел. монтьор по поддържане и ремонт на ел. линии и мрежи за срок от една година, осъден да заплати равностойността на предмета на престъплението – 200 лв., на основание чл. 307а НК и се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.
Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдението за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни доказателства – частично от обясненията на подс. П. , показанията на свидетелите П, П. , П. , Х. , Т. , Л. , Г. , К. , А. и К. , от приложените писмени доказателства, включително протокол за обиск и изземване на сумата от 200 лв., в който саморъчно е вписал, че сумата от 200 лв. му е била дадена от неизвестно лице за преустановяване /прикриване/ на констативен протокол, съставен от него и още две лица, както и приложените веществени доказателства След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на извършеното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства и писмени доказателства, на които се е позовал въззивника, е мотивирал обоснован извод защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си на кои се дава вяра и защо, кои не кредитира и на кои се гради направения извод за вината на подс. Г. П. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни.
Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените възражения и в тази връзка е изложил убедителни съображения, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, поради което законосъобразно е бил осъден. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. П. е извършил инкриминираното деяние, квалифицирано по чл. 301, ал. 1 НК.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
По обвинението срещу подс. П. , е законосъобразен изведения след преценката на доказателствата извод, че извършеното съставлява престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, съставомерно от обективна и субективна страна. По безспорен начин е установено, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”, пр. 2 НК, е приел дар в размер на 200 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по-служба – да не отчете констативния протокол № 015215/27.03.2009 г., като по този начин е осъществил състава на посоченото престъпление. В тази връзка, от съществено значение са данните от длъжностната му характеристика, обстоятелството че в това качество е бил длъжен незабавно да предостави на прекия си ръководител резултатите от проверката по ел. съоръженията, с оглед реализиране на процедурата по санкциониране на нарушителите и че парите които е взел са за да не извърши това, което е влизало в служебните му задължения и което е било съзнавано от него. За осъществяване на престъплението “подкуп”, от обективна страна е достатъчно длъжностното лице, да приеме не следваща му се имотна облага, за да извърши или за да не извърши /какъвто е настоящият случай/ действия по служба, без да е необходимо те да са действително извършени при получаване на имотната облага – Виж и реш. № 17/1999 г., 2-ро н.о.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. П. , е осъществил състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението.
Посочените в касационната жалба възражения по този довод, свързани с предмета на доказване в процеса, са идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е изложил подробни съображения защо ги отхвърля. Точен е направеният извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на установените и приети данни по делото, споделят се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороите визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, във връзка със предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да ги приеме . Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положения, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за устно изложение по направените доводи.
Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 55 и 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това.
Въззивната инстанция е приела за установена по съществото на делото фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е негово задължение да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации.
Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод – за магистрат Л. и за св. К че срещата й със сем. Петкови не е била документирана, нямат никакво значение към предмета на доказване по делото, поради което и не следва да бъдат коментирани.
Възраженията във връзка с показанията на св. П са били обект на внимание от въззивния съд Видно от изложените мотиви – л. 92 и 93, те както и тези на св. П са били задълбочено обсъдени и изложени убедителни съображения защо се възприемат изцяло като достоверни, които се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, поради което, липсва допуснато съществено процесуално нарушение.
С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че не е налице нито от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт, поради което жалбата и в тази си част се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 190/19.12.2009 г., постановено по внохд № 363/2009 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: