Р Е Ш Е Н И Е   № 60     София, 25  февруари 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 782/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Д. В. Н. и по жалба на частните обвинители Г. Х. Ц., М. С. Ц. и Е. Ц. против въззивно решение № 416 от 13.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 730/08 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена осъдителната присъда на окръжен съд – гр. В.. С първоинстанционната присъда № 19 от 28.03.2008 г. по НОХД № 419/07 г., подсъдимият Д. В. Н. е бил признат за виновен в това, че на 16.11.2005 г., при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Г. Ц. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, както следва : увеличен е размерът на наказанието лишаване от свобода от две години на три години; увеличен е изпитателният срок от три години на пет години; увеличен е срокът на наказанието лишаване от права от две години на пет години. В жалбите, подадени от името на подсъдимия Н, се поддържат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, алтернативно намаляване размера на наложените наказания. Жалбата на частното обвинение се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наказанието лишаване от свобода е занижено. Прави се искане за отмяна на решението в частта по наказанието и връщане на делото за ново разглеждане, с указания наказанието лишаване от свобода да бъде определено в размер на 3 години и 45 дни. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н, лично и чрез процесуални представители поддържа жалбата, като дава становище за неоснователност на исканията на частното обвинение. Жалбата на частното обвинение се поддържа от процесуален представител, като се счита за неоснователна жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Първо следва да бъде разгледана жалбата на подсъдимия Н, тъй като в нея се поставят въпроси от процесуално естество. Основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи за неудовлетворени доказателствени искания, които са правени от защитата пред първата инстанция. Конкретно, поддържа се, че съдът не е уважил искания за поставяне на допълнителни въпроси към вещите лица, изготвили разширените автотехнически експертизи. Този въпрос е поставен за първи път пред касационната инстанция, защото подсъдимият Н не е обжалвал първоинстанционната осъдителна присъда. Това уточнение, разбира се, не е дотам важно, защото наличието на претендирания порок би могъл да предизвика искания резултат от подсъдимия, но по настоящето дело не са налице основания за това. Касационната проверка не констатира, допуснато нарушение на правото на защита, в частност “правото на подсъдимия да представя доказателства”. Вещите лица са били разпитани по делегация, като подсъдимият и защитата му са участвали при провеждането на този разпит, респективно поставили са и своите въпроси, като изрично е изразено и съгласие за приемането на двете експертизи (виж с.з. от 19.03.2008 г., СП №25/08 г. по описа на СРС). В съдебното заседание пред първата инстанция защитата на подсъдимия, въпреки заетата позиция при приемането на експертизите, е възразявала срещу приобщаването на съдебната поръчка, но без да направи отчетливо заявено искане за поставяне на допълнителни въпроси към вещите лица, респективно назначаване на допълнителна или повторна експертиза (виж протокол от съдебно заседание от 28.03.2008 г., л. 104, л. 106 от съдебното дело). Съдът от своя с. , също не е имал основание да прояви процесуална активност, защото не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК. Определяйки възражението като неоснователно, защото липсва претендираното ограничаване на правото на подсъдимия да представя доказателства, касационната инстанция счита за нужно да посочи, че то остава такова и разгледано през призмата на общите начала, на които се подчинява процеса – чл. 13 от НПК. Обстоятелствата по делото, които се считат от подсъдимия за неизяснени, са били предмет на обсъждане и от двете предходни съдебни инстанции. Въззивната инстанция, макар и да не е била сезирана с жалба на подсъдимия, е проверила, правеното пред първата инстанция възражение относно скоростта на движение на управляваното от него МПС. Позовавайки се на доказателствата по делото, включително и няколкото автотехнически експертизи, го е отхвърлила като неоснователно. Доводът за явна несправедливост на наложените наказания, при направената от въззивната инстанция корекция, се обосновава с недооценяване на обстоятелства, влияещи върху наказателната отговорност. Втората инстанция е имала основания да не се съгласи с проявената снизходителност от първостепенния съд относно размера на определените санкции.величените размери на наказанията “лишаване от свобода” и на наказанието “лишаване от правоуправление” се явява съразмерно на допуснатите нарушения на правилата за движение, които очевидно не са малко, особено за професионален водач на ППС. Доказателствата по делото сочат също, че подсъдимият е бил наказван по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата за движение. Тези обстоятелства правилно са мотивирали въззивния съд да приеме, че следва да се увеличи обема на наказателна принуда. Наказанието, така както е определено от съда, е съответно на всички фактори, влияещи на негови размер и в пълна мяра удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. ІІ. По жалбата на частните обвинители. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се свързват с високата степен на обществена опасност на дееца, предвид наличните данни за поведението му като водач на МПС, твърдения за неправомерни действия върху “тахошайба”, извършени от подсъдимия с цел избягване на наказателно преследване. Счита се, че справедливото наказание е такова определено в размер на 3 години и 45 дни лишаване от свобода. Настоящият състав не намери основание да се съгласи с доводите на частното обвинение, че именно наказание в размер на 3 години и 45 дни лишаване от свобода е справедливо. Въпросът по - скоро е, дали наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, а не дали то се различава само с 45 дни от определеното. Не се оправдава твърдението, че въззивният съд е подценил отегчаващите отговорността обстоятелства в комплекса от фактори, определящи размера на наказателната санкция. Напротив, както се каза и в предходния пункт, именно те са в основата на решението съдът да коригира присъдата в тази й част. Що се отнася до “неправомерни действия върху тахошайба”, то съдът правилно е посочил, че същата е изключена от доказателствата по делото. Няма как, без достатъчна степен на несъмненост, да се твърди, че именно подсъдимият е въздействал върху нея. Въззивната инстанция е разгледала и въпроса дали подсъдимият може да се поправи и без да попада в затворническо обкръжение, като е изложила подробни аргументи в тази връзка. Не е пренебрегнат значимият въпрос – дали с условното осъждане ще се реализират напълно целите, визирани в чл. 36 от НК. Законосъобразен е изводът на втората инстанция, че условното осъждане (при това с най-дълъг изпитателен срок) в конкретния случай не само ще се осигури възможност за поправянето на подсъдимия със своя възпитателен и възпиращ ефект, но ще окаже и предупредително въздействие върху другите членове на обществото – тоест генералната превенция също ще бъде удовлетворена. Ето защо, ВКС намери, че жалбата на частното обвинение, изискваща отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото с оглед увеличаване на наказанието лишаване от свобода от три години на три години и четиридесет и пет дни и ревизия на приложението на чл. 66 от НК, е неоснователна. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 416 от 13.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 730/08 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.