5 Р Е Ш Е Н И Е № 27 [населено място] 20.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2900 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 ал.1 т.2 пр.първо и т.4 пр. второ ЗМТА. Образувано е по иск на С. П. Ж., за отмяна на арбитражно решение от 15.04.2016 год. по арб.дело № 714/2015 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация” – [населено място], с което ищецът е осъден да заплати на [фирма], с настоящо наименование [фирма], сумата от 350 лева – неизплатена главница по договор за заем № 50174/07.04.2011 г. , прехвърлен с договор за цесия, сумата 322,61 лв. – обезщетение за забава в издължаването на главницата до подаване на исковата молба,ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за арбитражното производство, като в периода 08.05.2014г. – 10.05.2017 г. е бил в затвора, изтърпявайки наказание „лишаване от свобода„.Твърди, че за арбитражното производство е разбрал едва с получаване на арбитражното решение – на 26.10.2017 г.Твърди, че не е бил в договорни отношения с [фирма] / с предишно наименование [фирма] / и липсва договорена помежду им , обвързваща страните арбитражна клауза. Респективно оспорва арбитражната клауза в договора за заем ,сключен с цедента [фирма], да е приложима в правоотношението с цесионера. В допълнителна молба от 09.03.2018 г. е претендирал прогласяване нищожността на арбитражното решение , на основание чл. 47 ал.2 ЗМТА. Ответникът – [фирма] – оспорва исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като предявен след изтичане на тримесечния срок, съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА.В евентуалност оспорва основателността на иска,позовавайки се на сключената валидна арбитражна клауза в договора за заем между ищеца и [фирма] и чл.99 ал.2 ЗЗД. Позовава се и на редовно уведомяване на ищеца за арбитражното производство,при условията на чл.12 от Правилника на АС при „Стопанска асоциация „ [населено място] ,след като призовките и съобщенията са изпращани на адреса му,на който не е открит. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба , основана на обстоятелства, относими към основание на иск за отмяна на арбитражно решение, по реда на чл.47 ал.1 т.2 пр. първо и т.4 пр.второ ЗМТА, е подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА,считано от датата на получаване на арбитражното решение.В арбитражното дело не се съдържат доказателства за предходно редовно връчено арбитражно решение,а към момента на отправяне на уведомлението ищецът е изтърпявал наказание „ лишаване от свобода „. При това, обратната разписка за връчване на решението изрично удостоверява това обстоятелство, но уведомяване на ищеца на посоченото местонахождение, не е последвало.В тази хипотеза следва да се зачете датата на действително получаване на решението – 26.10.2017 г..Чл.12 ал.3 от Правилника на АС на „Стопанска асоциация„ – Пловдив визира фикция за връчване само в хипотеза на неявяване на получателя в съответната пощенска станция, за получаване на пратката / предвид изпращането на призовки и съобщения до страната по този начин /. Прилагането й,обаче, следва да се кумулира с предпоставките за редовно призоваване по чл.12 ал.1 от Правилника. Задължение за уведомяване на съда за нов адрес / респ. местопребиваване в затвора / би възникнало , респ. неизпълнението му – санкционируемо за ищеца, по смисъла на чл.12 ал.3 от Правилника, само при посочен от самия него адрес по арбитражното дело или при вече извършено редовно призоваване на страната по делото на този адрес. Такива предпоставки в случая не са налице. Основанията за отмяна по чл.47 ал.1 ЗМТА са приложими само спрямо валидно арбитражно решение, годно да породи правни последици. Поради това и преди произнасяне по въведеното основание за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8/2017 год./, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към или образувано след датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15/2002 год. , защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8/2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори, факултативен стадий и е налице допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено и влязло в сила арбитражно решение, то висящността на арбитражното производство в неговата цялост се счита възобновена от датата на исковата молба за арбитраж. Върховен касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата, в рамките на арбитражния процес, следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение, тъй като правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби.Допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение – за прогласяване нищожността в рамките на производството по чл.48 и сл. ЗМТА - е нормата на чл.405 ал.5 ГПК , в редакцията обн.в ДВ бр.8/2017 г., според която в правомощията на окръжните съдилища е контрола за нищожността на арбитражните решения, на основание чл. 47 ал.2 ЗМТА, при молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за паричен заем, със заемодател търговско дружество – небанкова финансова институция, поради което в качеството си на кредитополучател ищецът С. Ж. удовлетворява качеството „потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Висящото пред състава на ВКС производство, по преждеизложените в предходния параграф съображения, е заварено по смисъла на пар.6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, а като заварено пред съд следва да се прогласи за нищожно. Извършената цесия на вземането е правно ирелевантна, доколкото чрез същата се заменя страната – кредитор. Материалноправното основание на вземането остава договора за заем, обуславящ качеството „ потребител” на ищеца – ответник в арбитражното производство - и по отношение на цесионера. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищеца разноски, в размер на 50 лева – платена държавна такса. Ищецът и процесуалният му представител са сключили договор за процесуално представителство при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв..С оглед размера на вземането – предмет на арбитражното решение / 995,22 лева /, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лева, на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 15.04.2016 год. по арб.дело № 714/2015 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация” – [населено място], с което С. П. Ж. е осъден да заплати на [фирма], с настоящо наименование [фирма] сумата от 350 лева – неизплатена главница по договор за заем № 50174/07.04.2011 г. , сумата 322,61 лв. – обезщетение за забава в издължаване на главницата , за периода 07.04.2011 г. до 20.05. 2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 20.05.2015 г. до окончателното им изплащане , 300 лева – разноски и 46 лв. арбитражна такса. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на С. П. Ж. разноски в размер на 50 лева – държавна такса . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв.В. В. Т.,гр.София, бул.”Ал.Дондуков „ № 9 , адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :