5
Р Е Ш Е Н И Е № 504
гр. София, 17.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1043 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Й. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1296 от 7 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1599 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
В молбата се сочи, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му – приети са решения с протокол на общото събрание на етажната собственост на ТК „Форум” от 22 май 2012 г., касаещи процесния период; след залепване на съобщение за изготвянето на протокол, не е постъпило писмено оспорване на съдържанието на протокола, включително на достоверността на отразените в него решения; решенията са вписани в регистъра на общината и от 3 юли 2012 г. решенията са влезли в сила; с приетите решения на общото събрание на етажната собственост са одобрени извършените досега от дружеството правни и фактически действия, както и заплатените от него разходи за поддържане и управление на общите части на първия етаж на търговския комплекс, включително и по заплащането и събирането им от собственици/ползватели, като това важи и за търсенето на отговорност на собствениците/ползвателите за неизплатени на дружеството задължения за разходите за управление и поддръжка, включително неустойка и мораторни лихви и по съдебен ред, потвърдено е получаваното досега възнаграждение на управителя на дружеството, както и че сумите се разпределят по равно на база брой обекти, подновен е срокът на действие на договора за управление от 2010 г. Представят се протокол от 22 май 2012 г., допълнително споразумение към договор за управление, удостоверение.
Ответникът В. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Х., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за недопустимост на молбата поради представяне на доказателства за новосъздадени, а не новооткрити факти.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
С атакуваното решение въззивният съд приема, че ответникът, като собственик на обект в етажната собственост, трябва да участва в разноските, необходими за поддържането на общите части съразмерно на дела си в тях, и задължението му е спрямо етажната собственост; задълженията на съпрузите, собственици на процесния магазин, са неделими по своята природа и за кредитора не съществува ограничение да иска изпълнение от кой да е от длъжниците; не е представено по делото решение на общото събрание на етажната собственост по смисъла на чл. 9а ПУРНЕС (отм.), действал към началния момент на процесния период, за обособяване на първия етаж от търговския комплекс в отделна етажна собственост, за да се приеме, че е налице основание за разпределяне на разходите за поддържане на общите части само за него и между съсобствениците, ползвателите и обитателите само на този етаж; не е представено и решение на общото събрание за заплащане на възнаграждение с осигуровки на управителя, както и за ангажиране на чистачки срещу възнаграждение и осигуровки и за счетоводно обслужване на етажната собственост; не е налице решение за определяне месечни парични вноски за покриване на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и за други общи разходи, като тези обстоятелства не се установяват от представените фактури и от заключението на вещото лице; не се ангажират доказателства за начина на разпределяне на разходите между етажните собственици за определяне на дължимия от всеки размер; неоснователна е и претенцията за заплащане на неустойка за забавено плащане на главницата, като предвидена в раздел 2, т. 1.1 от правилника за вътрешния ред от 2005 г. – не е установено правилникът да е бил приет на общо събрание и да е действал за процесния период, а и се дължи на етажната собственост, а не на трето лице, платило разходите в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, при която е претендирана главницата, или на управителя на етажната собственост, каквото качество ищецът не е имал за процесния период.
Относимите обстоятелства са следните:
Предявени са искове с правно основание по чл. 59 и 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 1037,19 лева като стойност на приспадащите му се в качеството му на собственик на магазин разходи за поддържане на общите части на първия етаж от търговския комплекс за управлението на първия етаж, за чилър, за чистачки, за охрана, пожароизвестяване, абонаментно почистване, счетоводни услуги, разходи по касова книга, за вода, за електрическа енергия, за периода м. февруари – м. ноември 2009 г., платени от молителя, както и сумата от 2206,23 лева неустойка за периода 26 февруари 2009 г. – 28 януари 2010 г. , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковете. Първоинстанционното решение е постановено на 7 юни 2010 г., а въззивното – на 7 октомври 2011 г. С молбата за отмяна се твърди основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на новооткрити обстоятелства и е представен протокол от общо събрание на етажната собственост на Търговски комплекс „Форум”, състояло се на 22 май 2012 г. С решения на етажната собственост по този протокол се приема, че се одобряват разходите за управление и поддръжка на обектите на първия етаж на комплекса, възнаграждението на управителя, както и предприетите действия по събирането на разходите от собствениците/ползвателите, определено е възнаграждение за дейността по управление от страна на дружеството за първия етаж на комплекса, като сумата се разпределя между съсобствениците по равно, подновен е срокът на действие на сключен договор за управление от 2010 г. и дружеството е упълномощено да събира сметките за почистване и абонаментно, пожароизвестяване, реклама, С. и охрана, възнаграждение и осигурителни вноски по трудови/граждански договори с физически лица за извършване на някои от изброените дейности, доставка на електрическа енергия, вода, топлоенергия, чилър, разходи по касова книга, разходи за счетоводно обслужване и други.
Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, като в конкретния случай се поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Както се приема в практиката и доктрината, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права.
От представените писмени доказателства е явно, че всъщност се твърди наличието на ново обстоятелство от съществено значение на делото, а именно вземането на съответните решения на общото събрание на етажната собственост за определяне на правилата за разпределяне на разходите по поддръжката и управлението между собствениците на първия етаж на комплекса, и възлагането на управлението на този етаж на молителя чрез подновяване на договор за управление, със съответните последици. Когато сочи “нови обстоятелствата” като едно от основанията за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът има предвид факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са новосъздадени (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение), тъй като по правило новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна.
Ответникът претендира направените разноски за производството по отмяна по договор за правна защита и съдействие, но касационният съд в настоящия си състав приема, че не следва да присъжда разноски, тъй като представеното пълномощно не дава данни, че разноските са заплатени именно по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Й. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1296 от 7 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1599 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |