Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 27 юни 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ........ 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Иска Чобанова ................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2995 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. и Л. П.. Атакува се въззивно решение № 142 от 28.10.11 год., постановено по ВНОХД № 258/11 год. по описа на Варненския апелативен съд. С последното е потвърдена присъда № 13 от 02.06.11 год. по НОХД № 93/11 год. на Разградския окръжен съд. Визират се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаването на двамата подсъдими или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на същите основания и искания. Не се явява представител на гражданския ищец - държавата, представлявана от министъра на финансите. По делото е приложена писмена защита, с която се иска жалбата на подсъдимите да се остави без уважение. Прокурорът счита общата жалба на двамата подсъдими за неоснователна. Пледира да се остави в сила решението на АС – гр.Варна. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата в срок жалба, сочените с нея основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите В. и Л. П. са признати за виновни в това, че за периода 01.11.06 год. до 30.04.08 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на съсобственици и управители на [фирма], [населено място], общ Кубрат, като съизвършители са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размири – 153 002.80 лв. по ЗДДС, като са използвали при представяне на информация пред ТД на НАП – [населено място], ИРМ – [населено място], данъчни фактури с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и са потвърдили неистина в подадени месечни справки – декларации по ЗДДС, като по този начин са приспаднали неследващ се данъчен кредит в размер на 153 000.80 лв. На осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени на по ТРИ години лишаване от свобода, като изтърпяването на тези наказания е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок пет години. Подсъдимите са осъдени да заплатят на държавата, представлявана от министъра на финансите сумата в размер на 153 002.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.08 год. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. При разглеждане на делото от двете контролирани инстанции не са нарушени правата на двамата подсъдими. Същите не се имали противоречиви интереси. Пред окръжния съд са заявили, че нямат финансови възможности да наемат адвокат. Съдът им е предложил назначаването на служебна защита, но двамата са отказали. Предпочели са да се защитават сами. По повдигнатото им обвинение не е била задължителна защитата. Фактите, залегнали в обвинителния акт, не са с фактическа сложност за лица, осъществяващи стопанска дейност, още повече че П. е бил и вещо лице по данъчни дела към съда. Във въззивното производство П. е поискал служебна защита. Към това искане се е присъединила и П., която изрично е заявила, че със съпруга си нямат противоречиви интереси и е помолила определения адвокат да защитата и двамата. Съдът им е назначил служебен защитник. В процесуалните действия на последния пред апелативния съд не се констатират предпочитания спрямо някой от подсъдимите. При тези данни настоящата инстанция не намира, че са нарушени правата на подсъдимите, съгласно чл. 94, ал. 1 и 2 НПК. Съдебните инстанции по фактите не са нарушили правото на защита на подсъдимите във връзка с направените от тях доказателствени искания. Последните не могат да бъдат самоцелни, а следва да са свързани с предмета на доказване. Изявления, че експертното заключение е противоречиво, без да се посочи в какво се изразява противоречието, не е достатъчно, за да се поиска назначаването на допълнителна или повторна експертиза. По същия начин стои и въпросът за разпит на свидетели, сочени от подсъдимите или другите страни в процеса. Съгласно чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, но те следва да са свързани с предмета на доказване по конкретното дело. Ето защо, когато се иска разпит на дадено лице като свидетел, е задължително да се посочи за какви обстоятелства е необходимо това и да се направи преценка фактите, които ще се установят, свързани ли са с повдигнатото обвинение. Когато не е направено уточнение в тази насока, законосъобразно съдът ще остави искането без уважение. От друга страна, когато за тези лица се твърди, че са част от престъпна схема за престъпления по чл. 255 НК, те разполагат с механизма по чл. 121, ал. 1 НПК, а от друга – функция на прокурора в наказателното производство е да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер. За ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими е събран достатъчен обем доказателства. Безспорно по делото е установено, че инкриминираните данъчни фактури, които подсъдимите са използвали и предоставили, са с невярно съдържание. Лицата, които са вписани за съставители на фактурите като представители на посочените в тях дружества – доставчици на стоката или услугата, не са ги съставили и не са положили подписите си върху тях, същите не познават подсъдимите и не са имали контакти с тях. Не осъществяват дейност и нямат стопански или търговски бази и работен персонал. По делото липсват и не са посочени каквито и да е било доказателства, събрани по реда на НПК, за реално извършени доставки и осъществени сделки по фактурите, като последните не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и не са били придружени със съответните задължителни документи по Наредба № 3/31.06.03 год. Самата фирма на подсъдимите не разполага с материално – производствена или складова база, няма доказателства за наети по трудов или граждански договор работници, седалището на фирмата в [населено място], общ. Кубрат, е запустяла къща в изоставен имот. За да приемат тези фактически обстоятелства, съдебните инстанции по фактите задълбочено са обсъдили събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, в това число и обясненията на подсъдимите, противоречията в доказателствения материал и възраженията от страна на П., като са изложили съображенията си защо едни от тях са приемат, а други се отхвърлят. На базата на посочените по-горе фактически обстоятелства, съпоставени с тези, съставляващи елементи от обективната страна на състава на чл. 255 НК, водят до извода, че контролираните съдебни инстанции законосъобразно са ангажирали наказателната отговорност на двамата подсъдими. Обширните доводи, залегнали в жалбата, на които апелативният съд е отговорил изчерпателно в мотивите към решението съобразно чл. 339, ал. 2 НПК, са неотносими към възприетите фактически обстоятелства и правна квалификация, поради което не е необходимо ВКС да ги преповтаря. Наложените на двамата подсъдими наказания отговарят на степента на обществената опасност на извършеното престъпление и извършителите, съобразено е с целите по чл. 36 НК и е в съответствие с динамиката и високия ръст на този вид посегателства против данъчната система. Пред настоящата инстанция не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени или дооценени от предходните съдилища, обосноваващи занижаване на определените наказания. При тези съображения жалбата на двамата подсъдими е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 142 от 28.10.11 год., постановено по ВНОХД № 258/11 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 13 от 02.06.11 год. по НОХД № 93/11 год. на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................