Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София, 20.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 112 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
К. Р. Г. от [населено място] чрез адв.Ю.А. –АК Б. иска отмяна на Решение Nо 471 от 24.11.2011 година по гр.възз. д. Nо 758/2011 година на ОС- Благоевград, в частта , с която не е уважен ревандикационния му иск до заявената ½ идеална част от апартамент в [населено място].
Поддържа се , че решението- в обжалваната част , е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния, касаещо незачитане на двете саморъчни завещания в негова полза ,нарушения на процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване по жалбата на К. Г. е допуснато по въпроса- може ли да се приеме едно саморъчно завещание , че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга” и саморъчно завещание , за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата, след като е приет за основателен довода за произнасяне от въззивния съд за противоречива съдебна практика и необходимостта от уеднаквяването по приложение закона за наследство в частната хипотеза относно срока като модалитет.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- М. П. С. и О. Г. Ч..
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 4267/23.12.2011 година М. П. С. и О. Г. Ч. , чрез адв. С. К.- АК Б. обжалват и искат отмяна Решение Nо 471 от 24.11.2011 год. по гр.възз.д.Nо 758/2011 год. на ОС- Благоевград, в частта , с която е уважен ревандикационния иск на К. Г. за 1/12 идеална част от апартамент в [населено място], притежавана на основание наследство от баща му Р. Г. С., не е уважено възражението , че процесният апартамент е придобит изцяло на основание придобивна давност, както и в частта , с която е потвърдено прекратителното определение по иска и по чл. 30 ал.1 ЗН.
Поддържа се , че решението в обжалваната част , е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл.116 ЗЗД, чл. 79 ал.1 ЗС, чл. 30 ал.1 ЗН, чл. 193 ГПК, нарушения на процесуален закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване по жалба на М. С. и О. Ч. е допуснато по въпросите: представляват ли кавгите и споровете , моралния тормоз, гоненето от жилището, външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението, след като е прието, че произнесено от въззивния съд становище е в противоречие с решения на съдилищата .
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, изменяйки решението на първоинстанционния съд само в частта по иска по чл. 537 ал.2 ГПК, е оставил в сила решението в частта , с която е признато за установено по отношение на М. С. и О. Ч. , че К. Г., като наследник на баща си Р. Г. С. по силата на наследственото правоприемство е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. , с предназначение жилище/ апартамент/ в сграда Nо 1,разположена в ПИ с идентификатор * в [населено място] , ул.”д-р Х. Т.” Nо *, ведно с прилежащо мазе Nо 42 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и на основание чл. 108 ЗС М. С. и О. Ч. са осъдени да предадат владението на посочената идеална част от имота, като за претендираната разлика до ½ идеална част , както и за признаване за установено, че собствеността е придобита на основание Саморъчно завещание от 1.07.1991 година и 23.06.1993 година.Със същото решение е прекратено производството по насрещния иск на М. С. и О. Ч. срещу К. Г. по чл. 30 ал.1 ЗН.
За да уважи иска за собственост само до размер на 1/12 идеална част, въззивният съд е приел, че макар и действително, саморъчното завещание на Р. С. в полза на К. Г. не може да се зачете , тъй с второто завещание е отменено частично първото и е посочено , че собствеността може да се придобие под отлагателно условие , приемайки, че приложимите правила са тези на чл. 39 във вр.с чл. 38 във вр. с чл. 17 ал.1 предл.1-во ЗН и след като отлагателното условие не е настъпило, поради което и ревандикационния иск не може да бъде уважен за завещаната част.
За да уважи иска до размер на 1/12 идеална част , въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответниците М. С. и О. Ч. , че имотът е придобит от тях по давност.
По изведените въпроси и на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав на ВКС приема :
Саморъчното завещание съдържа отлагателен / начален/ срок при използвана формула, че „ собствеността на имота да се придобие след смъртта на завещателя и неговата съпруга”, но последиците на този срок от гл.т. на придобиване на вещни права от наследството , зависи от характера на саморъчното завещание- универсално или частно
Саморъчното завещание на едно лице може да има за предмет само имуществени права, притежавани от същото към момента на неговата смърт, то не може да засяга имуществени права, притежание на преживялата съпруга.
Със саморъчно завещание , завещателят се разпореждане с цялото имущество, притежавано към смъртта си или конкретен имот , а вещно действие в полза на универсалния наследник по завещание , по отношение на движимите и недвижими вещи от наследството настъпва веднага по силата на наследственото правоприемство. Заветникът е частен правоприемник, той получава от завещателя конкретно имущество, но не непосредствено, а чрез наследниците по закон, в качеството му на кредитор на наследството.
Посочването на срок, като бъдещо сигурно събитие/ конкретна дата , години, в т.ч. и смъртта на друго лице/ може да бъде третиран според вложения смисъл като отлагателен/ начален /и прекратителен/ краен/. Ако посочения в завещанието срок е отлагателен, следва да се приеме , че е с този срок е отложен само началния срок за изпълнение на завещанието, без това да влия на вещно-правните последици на универсалното завещание или завета, които по силата на правоприемството преминават към универсалния наследник по завещание или заветника веднага след смъртта на завещателя.
В разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗН изрично са посочени ограничения относно срока като модалитет на универсалното завещание / чл. 16 ал.1 ЗН/. Универсалните завещание могат да бъдат само направени само при посочен краен срок , тъй като дори и при посочен начален срок , този срок се смята за неписан. Ако посоченият срок е краен , прекратителен , а завещанието е универсално, то следва да се приеме , че се касае до завет за плодоползване в рамките на този срок.
По въпроса за възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство по закон и завещание от отношение на един и същ обект , на едно и също лице , имащо двойното качество - на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, настоящият състав възприема изцяло общите- тълкувателните мотиви по Решение Nо 698 от 08. 06. 2011 година по гр.д. Nо 1281/2009 година на ВКС- I отд., в смисъл, че „универсалното наследяването по завещание е с приоритет по отношение на наследяването по закон, наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещателният акт по чл. 16 ал.1 ЗН страда от порок и не е породил действието си”.
Правото на собственост се придобива , съгласно чл. 77 ЗС чрез правна сделка, давност и други установени от закона основания. Принципно е разбирането на теория и съдебна практика , че ако собствеността на един недвижим имот е придобита на едно правно основание , то тя не може да бъде придобита и на друго основание.При наследяването, ако е налице валидно универсално завещание , макар и под отлагателен срок, то това придобивно основание , изключва възможността имота да се придобие и на друго , алтернативно поддържано в хода на делото основание , а именно по силата на наследственото правоприемство по закон , доколкото е налице валидно завещание.
И. въпрос: представляват ли кавгите и споровете , моралния тормоз, гоненето от жилището,външна изява на знание от страна на участващия в тях невладеец собственик, чиито права владелеца отблъсква и смущават ли те владението, като обуславящ изхода на спора досежно релевираното възражения за придобивна давност на М. С. и с оглед на представената незадължителна съдебна практика ,сочеща на обратни на приетото от въззивния съд разрешения следва да получи отговор в рамките на представените от касатора решения.
С Решение Nо 304/ 04.05.1995 г. по гр.д. Nо 75/95 год. ВС, се приема , че „ владението съгласно чл. 302 от ЗИСС/ отм./ е законно , когато съдържа 6 признака - постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерени да се държи вещта , като своя собствена. Владението е спокойно тогава, когато фактическата власт не е установена чрез насилие, а кавгите не могат да се считат за осуетяване на спокойното владение.
С Решение Nо 1049 / 2008 год. от 07.07.2008 год. по гр.д,. Nо 5016/2007 год. на ВКС-V отд., се приема , че „наличието на спорове и кавги установяват явното упражняване на владението и са относими към преценката дали е опрочено. След като съсобственика е наясно със завладяването на имота, защитата следва да води до прекъсване на владението или до отстраняване от фактическа власт на имота „.
С Решение Nо 26 от 10.02.2009 година по гр.д. Nо 5911/2007 г. на ВКС-V отд. по приложението на чл. 81 ЗС се приема , че „владението се прекъсва само ако то бъде изгубено за повече от 6 месеца” т.е. съответно оспорването на други лица не прекъсва съществуващото владение, оспорващите действия имат последица, само ако е налице хипотеза на чл. 116 б.”б” ЗЗД или оспорващите сами са наложили фактическа власт за повече от 6 м.”
В обобщение на посочената отчасти противоречива практика следва да се приеме , че за да се придобие един недвижим имот на основания придобивна давност , осъщественото в предвидения от закона срок владение следва да е явно, непрекъснато, в който смисъл правилни са изложените по цитираното Решение Nо 26 мотиви, спокойно т.е. без противопоставяне от страна на собственика на факта , че не осъществява лично фактическата власт на имота. Кавгите и споровете , моралният тормоз и опитите за гоненето от жилището, осъществени от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик следва да се третират като външна изява за смущаване на владението и на знание от страна на участващите в тях владеещ и невладеещ имота собственик, относно демонстрираното намерението на несобственика да отблъсне правата на невладеещия собственик, както и за нежеланието на последния да допусне промяна на субективното отношение/ animus/, с което се упражнява фактическата власт на имота.
При изложените съображения , настоящият състав ВКС приема за основателни и двете касационни жалби.
Решението на въззивния съд , в частта , с която не е уважен иска за собственост на К. Г. до размер на ½ идеална част от процесния недвижим имот е неправилно , поради неточната и неправилна преценка на двете саморъчни завещания, оставени от наследодателя Р. С., покоен съпруг на ответницата М. С. и вуйчо на ищеца, и незачитане на правните им последици,
Решението на въззивния съд , в частта с която е уважен иска за собственост на К. Г. за 1/12 идеална част срещу М. С. и О. Ч., както и в частта , с която делото е прекратено по иска по чл. 30 ал.1 ЗН на М. С. е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приложение на материалния закон.
Правилни , като краен правен резултат, са изводите на въззивния съд , че М. С. , като съсобственик на процесния недвижим имот с К. Г. , не е могла , при данните по делото и събраните безспорни доказателства , да придобие собствеността на имота изцяло на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, макар и не изцяло по изложените от възизния съд съображения.
Констатираните пороци на въззивното решение в обжалваните му от страните части, в т.ч. и по прекратения иск по чл. 30 ал.1 ЗН , налагат отмяната му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция.
Производството е инициирано с иск за собственост на ½ идеална част на АПАРАТАМЕНТ [населено място]- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. , с предназначение жилище/ апартамент/ в сграда Nо 1,разположена в ПИ с идентификатор * в [населено място] , ул.”д-р Х. Т.” Nо *, ведно с прилежащо мазе Nо 42 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,притежание на К. Р. Г. на основание Саморъчно завещание на Р. С. от 1.07.1991 година и заявени насрещен иск по чл. 30 ал.1 ЗН и възражения за придобивна давност от страна на ответника М. С..
Безспорно от фактическа страна е , че на 18.07.1994 година е починал Р. Г. С. , оставяйки за наследници по закон преживяла съпруга М. П. С./ при продължителност на брака им над 10 години / и брат Р. Г. С., починал през 1997 година и оставил за наследници- съпруга Е. С. и син К. Р. Г...
Със саморъчно завещание от 01.07.1991 година , Р. С. завещава на К. Г.-негов племенник, ½ идеална част от собственото си жилище / апартамент в [населено място], [улица]Nо *, блок 109 вх.А, ет. 4 , ап. 15 кв. * / и ½ ид. част от лек автомобил ВАЗ.
Със Саморъчно завещание от 23.11.1993 година , Р. С. завещава на К. Г. „освен апартамента и др. сега и наследството от майка ми М. К. в [населено място] и от баща ми Г. С. в [населено място]”, изрично посочвайки , че „желанието му е К. Р. Г. да стане / когато ние със съпругата ми М. – с което живяхме прекрасно-си отидем от този свят, собственик на апартамента”, наред с изразените мотиви за минали отношения на семействата.
При изложените общи с тълкувателен характер мотиви в отговор на изведените обуславящи изхода на спора правни въпроси, касаещи зачитане на двете саморъчни завещания, следва категоричния извод за допуснати нарушения по приложение на материалния закон.
Наред с това следва да се отчете нелогичния анализ на последиците на саморъчното завещание, произтичащ от неточното и непълно анализиране на доказателствата по делото.
Правило, въззивният съд е приел, че е в хипотеза на приложим материален закон чл. 39 във вр. с чл. 38 ЗН във вр. с чл. 17 ал.1 ЗН
От текста на двете процесни саморъчни завещания е безспорен извода , че се касае до завет по саморъчното завещание от 1.07.1991 година на ½ идеална част от конкретен недвижим имот- апартамент.Със завещанието от 23.11.1993 година , с предмет на завета„имотът, наследство от майка ми и тои от баща ми”, и доколкото данните по делото са категорични , че завещателя Р. С. има брат Р. С., разпореждането касае съответна наследствена част от тези имоти.
Изводът , че завещанието от 23.11.1993 година установява срок на завета по първото завещание е правилен.
Неправилни са изводи за правните последици на този срок. На базата на изложените по –горе общи /с тълкувателен характер / мотиви , правилно е прието , че срокът , установен с формулата „К. Г. да стане собственик на апартамента , когато ние със съпругата ми М. си отидем от този свят” е отлагатен/ начален / , но неправилно е прието, че отлагателното действие засяга вещно-правния ефект на завещателното разпореждане / завета/ ,а не само възможността за неговото изпълнение.По същността си изразеното желание , апартаментът да „стане собственост’на К. Г. след определен момент , следва да се тълкува в смисъл на тежест по отношение на завета - до момента на смъртта си М. С. да ползва имота и в завещаната част , а не този, комуто е завещан като част от наследство.
Неправилни, в логическата последователност са изводите относно на какво правно основание и в какъв обем права К. Г. може да се легитимира за собственик на процесния апартамент, както и при наличието на тежест на правното основание , на което поддържа да е собственик на част от процесното жилище, може ли валидно да проведе ревандикационна претенция спрямо лицето, в чиято полза е установена тежест по завета- а именно да го ползва до смъртта си.
Доколкото по делото е конституиран като ответник лице, приобретател по сделка- О. Г. Ч., чиито частен праводател на „придобитото правото на собственост” е М. С., то при новото разглеждане , с оглед на установените факти, съдът ще следва да се произнесе и по заявения от К. Г. срещу него самостоятелен , макар и обективно съединен по делото, иск за собственост.
Вещно-правното действие на завета, настъпил след смъртта на завещателя, доводи до извод , че искът по чл. 30 ал.1 ЗН „не е предявен преждевременно” и следва да бъде разгледан по същество, като при формиране на наследствената маса , съдът следва да съобрази получената от М. С. имуществена облага от ползата на завещатана част от жилището.
За пълнота на изложението и с оглед на разпоредбата на чл. 290 ал.2 ГПК, следва да се има предвид неоснователността на касационната жалба на М. С. и О. Ч. по следните доводи.
Неоснователно са въведените с касационната жалба на М. С. и О. Ч. доводи относно валидността на двете саморъчни завещания . Саморъчни завещания са представени в надлежно заврени преписи и са предмет на графологично изследване на оригиналите , съхранявани в нотариуса , поради което непредставянето им в оригинал по делото не може да обуслови извод за тяхното игнориране като доказателства.
Проведеното производство по чл. 193 ГПК с твърдения , че същите не са написани и подписани от завещателя, оспорването по същество означава , че се релевира довод за нищожност на саморъчното завещание по чл. 42 б.”б” ЗН във вр. с чл. 25 ал.1 ЗН- доказателствената тежест за доказване автентичността е на този, който се ползва от тях, доказването следва да е пълно и пряко. Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползува от него.Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя, доколкото е установено че положения подпис е негов, не може да се презюмира при оспорване и подлежи на пълно доказване. При категоричност на експертното заключение за това , че ръкописният текст е изпълнен от завещателя, изводът на съда да зачете саморъчното завещание е правилен и обоснован.
Правилно въззивният съд е приел, че в полза на М. П. С. не може да бъде зачетено придобиване по давност на процесният недвижим имот-апартамент , с оглед на изложените общи , с тълкувателен характер мотиви , за липсата на елемент от фактическия състав на придобивната давност , а именно спокойното осъществяване на фактическата власт на имота само и единствено за себе си , с оглед на безспорно установените факти за развилите се през годините отношения между съсобствениците- наследника по завещание и преживялата съпруга, притежаваща ½ идеална част от имота на лично основание , по повод на прекратената съпружеска имуществена общност на процесното жилище със смъртта на съпруга си през 1994 година.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 471 от 24.11.2011 година по гр.възз. д. Nо 758/2011 година на ОС- Благоевград и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав по въззивните жалби на К. Р. Г. , заявена чрез адв.Ю. А. и на М. П. С. и О. Г. Ч. , заявена чрез адв.С. К., в т.ч. и по частна въззивна жалба срещу Определение, обективирано в решение 4037/20.05.2011 година по гр.д. Nо 2221/2008 година на РС-Благоевград за прекратяване на производството по насрещния иск на М. С. по чл. 30 ал.1 ЗН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|