3 Р Е Ш Е Н И Е № 49 С., 14,04, 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 11 април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров т. дело № 561/ 2010 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК Образувано е по касационна жалба на Е. ЕООД-С. против решение № 52/30.03.2010 г. по в.гр.д. № 462/2009 г. на В. ОС, с което се: 1. Обезсилва решение № 12/22.07.2009 г. по гр.д. № 587/2003 г. на В. РС в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск предявен от касатора срещу Н. инвест груп ООД-В. за установяване, че за последното-ООД съществува задължение за прехвърляне на ЕООД на процесния недвижим имот., 2. Оставя в сила решението в останалата му част, с която се отхвърля предявеният от касатора срещу Н. инвест груп ООД иск за обявяване на окончателен на предварителен договор от 12.01.2001 г. за покупко-продажба на процесния търговски обект. Ответното по касационната жалба ООД е подало отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както и че същата е неоснователна. С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.137,ал.1,т.7 ТЗ в компетенциите на О. е да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, а липсата на такова решение е липса и на съгласие от собственика-търговско дружество, за разпореждане с недвижимия имот, предмет на предварителния договор, поради което предварителния договор, инкорпориран в договор за наем с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г., е нищожен на основание чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят въпросите: 1.Ползува ли се със СПН предходно решение за действителността на целия договор в последващ спор между страните по един от включените в него два договора?, 2. Липсата на решение на О. за придобиване на недвижим имот по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ, отразява ли се на действителността на предварителния договор? Твърди се, че по тези въпроси са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Поставени са още правни въпроси, но всъщност за сега само първият е от значение за изхода по конкретното дело, а вторият въпрос всъщност в случая е обусловен от отговора на първия. /Иначе, за самостоятелен отговор на втория въпрос, следва да се има предвид и направеното разграничение в Р № 325/28.04.2005 г. по т.д № 311/2004 г. на І т.о./. Затова, с определение № 867/22.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението само в частта, с която частично се оставя в сила решението на РС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Отговорът на първия въпрос се съдържа в ТР 1/2000 г. Съгласно т.18 ТР 1/2000 ОСГК, диспозитивът на решението, като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. С решение от 30.01.2006 г. по приложеното гр.д. № 1770/2004 г. на САС по същество се: 1. Осъжда В. филм ООД да заплати на Е. ЕООД-В. сумата 30 000 лв. част от разноските за подобрения в отдадения под наем процесен имот, ведно със законната лихва и разноски., 2. Отхвърля иска от В. филм ООД срещу Е. ООД за прогласяване нищожност на договора от 12.01.2001 г. за наем с клауза за изкупуване поради липса на съгласие, противоречие със закона, релативна симулация и заобикаляне на закона на основание чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД във вр. с чл.228, чл.152 и чл.17 ЗЗД. Правоприемник на В. филм ООД е Н. инвест груп ООД. Това решение е оставено в сила с решение № 658/1.11.2006 г. по т.д. № 261/2006 г. на ВКС-І т.о., с което е прието, че по отношение на представителната власт, въззивният съд правилно е съобразил прилагането на чл.301 ТЗ. Следователно, налице е произнасяне по действителността на целия договор, а не само в частта за наема. Затова, въпросът за непререшаемост на спора-чл.299 ГПК /чл.224-отм./, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. В случая, изложеното се отнася и до отделно преюдициално правоотношение обхваната от предмета на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, затова решението в тази му част е неправилно, а не недопустимо, и следва да се отмени, след което делото в същата част да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази Р № 658/1.11.2006 г. по т.д. № 261/2006 г. на І т.о., да прецени налице ли са предпоставките на чл.19,ал.3 ЗЗД, включително да провери изискванията на чл.363 ГПК, и накрая да се произнесе и по разноските на страните за водене на делото пред ВКС. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 52/30.03.2010 г. по в.гр.д. № 462/2009 г. на В. ОС в частта, с която се оставя в сила първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля предявения от Е. ЕООД-С. срещу Н. инвест груп ООД-В. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор от 12.01.2001 г. Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на В. ОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: