Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр. София, 29.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 159/2013 година. Производството е по реда на чл. 423 и следващите НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. З. Д., понастоящем в затвора гр.Враца, за възобновяване по нохд № 1800/2010 г., на Районен съд Видин. Има за предмет влязлата в сила присъда № 40/19.01.2011 г. Основанието за направеното искане, е по чл. 423, ал. 1 НПК – осъденият не е участвал в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, направеното искане за неоснователно. Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното: С посочената влязла в сила присъда, потвърдена с решение № 57/29.04.2011 г., постановено по внохд № 64/2011 г., на Видинския окръжен съд, наказателно отделение, С. Д. е бил признат за виновен в извършено престъпление по: чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и осъден на една година лишаване от свобода при „строг” първоначален режим. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение и наказанието от десет месеца лишаване от свобода наложено му по нохд № 1041/2008 г. на Районен съд Бургас.Присъдени са и направени по делото разноски. Върховният касационен съд счита, че искането на осъдения С. Д., за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 423 НПК, е неоснователно. В посоченият текст от НПК, са посочени две кумулативни основания при наличието на които, може да допуснато възобновяване на наказателното производство: искането да бъде направено в шестмесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда и осъденият да не е участвал в наказателното производство срещу него. От данните по делото се установява, че молбата за възобновяване на наказателното дело е подадена в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда – писма на Районна прокуратура Видин и саморъчна молба на осъдения. От друга страна обаче, осъденият Д. е знаел и е участвал в наказателното производство водено срещу него, за извършено престъпление от „общ” характер. Това участие се установява по безспорен начин от приложените на л. 81, 82, 83, 84 и 95 на досъдебното производство, протоколи за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение, за разпит в това му качество и за предявяване на събраните доказателства от разследването. Взета му е била и мярка за неотклонение. Впоследствие е напуснал известния адрес и се е укрил от органите на досъдебното производство, като не е могло да бъде издирен. Осъденият Д. не е участвал в съдебното производство, тъй като е напуснал посочения адрес, а данните по делото са, че се намира в Испания, обявен е бил за общо национално издирване и не е бил открит, поради което законосъобразно е даден ход на делото с назначен служебен адвокат и постановена присъда в негово отсъствие. Следователно, Д. не може да се позовава на неучастие във воденото срещу него наказателно производство, като основание за възобновяването му. Осъденият, след предявяване на обвинението на досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, не е могла да бъде изпълнена по изключително негова вина. С оглед на това и искането му на посоченото основание не следва да се уважава – чл. 423, изр. 2 НПК. Видно от данните по делото, осъденият Д. е бил предаден на българските власти с европейска заповед за арест /ЕЗРА/ от 03.04.2012 г. С нея държавата е поела гаранция единствено да бъде уведомено лицето за правото му на обжалване или повторно разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително и с оглед на нови доказателства, както и за срока в който може да поиска това. Следователно, не са налице условията на чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като не са поети гаранции за възобновяване на делото от съда без да се преценява дали осъденият е знаел за съдебното производство срещу него. С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не са налице основания, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. З. Д., понастоящем в затвора гр.Враца, за възобновяване на наказателно дело № 1800/2010 г., на Видинския районен съд. Председател : Членове :