Р Е Ш Е Н И Е № 444 гр. София, 18 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1197 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Р. Р. В. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 94 от 2.06.14 г, по ВНОХД № 55/14, с което е изменена присъда на Ловешки окръжен съд № 3 от 7.02.2014 г, по НОХД № 72/13, като деянието е преквалифицирано по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, и наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на една година и два месеца, респективно, е намален размерът на изпитателния срок на три години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. М. К. е признат за виновен в това, че на 16.05.2012 г в [населено място], общ. Т., при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. К. В., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от една година и шест месеца. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че определеното от въззивния съд наказание е занижено и оттам, явно несправедливо, както и това, че не са налице условията за приложение на чл. 66 НК. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието и отмяна приложението на чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателката или неин представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Защитата счита, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС констатира, че жалбата е допустима само в частта относно размера на наложеното наказание, но не и в останалата й част: относно приложението на чл. 66 НК. Това е така, защото частната обвинителка не е упражнила правото си на въззивна жалба срещу условното осъждане, а въззивното производство е проведено единствено по жалба на подсъдимия. Ето защо, настоящата жалба няма да бъде разгледана по същество в частта, касаеща приложението на чл. 66 НК. ВКС намери, че жалбата е неоснователна в останалата й част. Въззивният съд е преквалифицирал деянието по намалената отговорност / транспортно престъпление с оказана помощ на пострадалия /, което е предопределило други рамки за определяне на наказанието в сравнение с първоначалното обвинение. Отчетена е завишената степен на обществена опасност на деянието като отегчаващо отговорността обстоятелство. Взети са предвид и множество смекчаващи обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, трудова заетост, семейно положение и семейни задължения / съжителство на семейни начала и отговорност за отглеждането и издръжката на две малолетни деца /, съпричиняването на престъпния резултат. Видно е, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но при определяне на наказанието е отчетена и относителната тежест на отегчаващото обстоятелство / завишената степен на обществена опасност на деянието /. Съобразени са и целите по чл. 36 НК. При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, определеното от въззивния съд наказание една година и два месеца „лишаване от свобода” се явява справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. С оглед императивната разпоредба на чл. 66, ал. 2 НК, законосъобразно е редуциран изпитателният срок до минималния му размер от три години. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието, а искането в тази насока е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 94 от 2.06.2014 г, по ВНОХД № 55/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: