Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 09.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1782 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Е. К. К., подадени чрез адвокати М. М. и Е. Д., както и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Й. Х. Т., чрез адвокат А. Р., против решение № 299 от 30.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 453/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 7 въззивен състав. Подсъдимият навежда всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди, че обвинението не е доказано и настоява да бъде оправдан. Възразява срещу явна несправедливост на наказанието и срещу процесуалните нарушения, произтичащи от превратната оценка на доказателствата и липсата на обективното им, всестранно и пълно изследване по делото. Твърди още, че въззивният съд не е посочил кои обстоятелства е приел за установени и при противоречиви доказателствени материали не изложил съображения защо е кредитирал едните и отхвърлил другите. Частният обвинител останал недоволен от допуснатото изменение на престъплението с отпадане на по-тежко квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК – убийството да е извършено с користна цел и намаляване на наказанието с две години. Предлагат въззивното решение да бъде отменено, на основание чл. 354, ал. 3 от НПК и делото – върнато на друг съдебен състав за приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Е. К. К. и неговите защитници поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Пледират за оправдаване и отхвърляне на уважения граждански иск, или алтернативно – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител Й. Х. Т. и нейният повереник поддържат исканията си и предлагат да бъде отхвърлена касационната жалба на подсъдимия като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда на № 6 на от 05.02.2014 г. по н.о.х.д. № 199/ 2013 г. Кюстендилският окръжен съд признал подсъдимият Е. К. К. за виновен в това, че на 28.02.2012 г. в [населено място],[жк], пред вход „...” на блок № ... умишлено умъртвил съпругата си Д. Г. К., като деянието извършил предумишлено, с особена жестокост и с користна цел, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, във вр. с чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от деветнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Окръжният съд зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на подсъдимия, в негова тежест възложил разноските по делото и се произнесъл по веществените доказателства. Подсъдимият Е. К. бил осъден да заплати на гражданският ищец Й. Х. Т., майка на убитата, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, заедно със законовата лихва от 28.02.2012 г. до окончателното им изплащане. С решение № 299 от 30.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 453/ 2014 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 7 въззивен състав изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК и намалил наказанието му на седемнадесет години лишаване от свобода. В останала част потвърдил присъдата на Кюстендилския окръжен съд. Съдебното решение не е обжалвано в гражданско-осъдителната му част. Твърдението на подсъдимия К. за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата е неоснователно. При разглеждане на делото и двете съдебни инстанции са изложили изчерпателни изводи по приобщените доказателствени източници. Обсъдени са всички доказателствени средства и е направена съвкупна преценка за разкритите чрез тях факти. Обемът от доказателства е бил достатъчен да изгради категорични изводи за осъщественото престъпление и участието на подсъдимия Е. К. в него. Отсъствието на преки доказателства за деянието и неговото авторство е преодоляно с помощта на косвени доказателства, които в своя съвкупен анализ водят до единствено възможния извод за умъртвяване на пострадалата Д. Г. от нейния съпруг. Възражението на подсъдимия срещу този извод е неоснователно. Показанията на свид. Т. за посоката на оттегляне на дееца, носената от същия дамска чанта и състоянието на пострадалата непосредствено след деянието са били внимателно съпоставени с обективните данни от проведените огледи на местопрестъплението, както и на двата контейнера за смет (разположени недалече от местопрестъплението), в които били намерени окървавената чанта на убитата и средството за извършване на убийството. Обсъдено е мястото на откриване на металния предмет (п-образен профил) и разположението му най-отгоре върху битовите отпадъци, намерените върху повърхността на метала биологични следи, както и значението на тези доказателства върху правните изводи за осъщественото престъпление и неговото авторство. Особено внимание съдилищата отделили на проведеното ДНК-изследване на биологичния материал от металния профил, с чиято помощ експертите категорично разкрили, че кръвта е на жертвата, а биологичния материал от срещуположния край на същия предмет произхожда от подсъдимия К. (клетъчния материал напълно съвпадал с ДКН-профила на подсъдимия). Експертните изводи били обсъдени в съпоставка с останалите доказателствени източници, чието доказателствено значение те подкрепяли. Показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и приобщените чрез прочит, били взети предвид според точния смисъл на разказаното и без изопачаване. Спазването на основните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (арг. от чл. 14 от НПК), както и взетите необходими мерки за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) позволили изграждането на правилна фактическа обстановка по случая. Изложеният изчерпателен доказателствен анализ позволява да се проследи пътя на взето вътрешно убеждение от съдебните състави по съществения въпрос – има ли виновно извършено престъпление от подсъдимия. Правилно и в съответствие с правилата на логиката са преценени показанията на родителите на подсъдимия К., чиято субективна убеденост за алиби на сина им е отхвърлена като несигурна и несъстоятелна, предвид обитаването на различни стаи от тях по време на извършване на деянието и близкото разстояние до местопрестъплението, позволяващи подсъдимият да излезе от дома си, да извърши убийството и да се завърне обратно в стаята си, след което да проведе телефонен разговор със свид. Д. – обстоятелства, които не изключват по категоричен начин направените изводи за участието му в престъпното посегателство. Възраженията на защитата по част от експертните ДНК-проучвания са били предмет на задълбочено обсъждане и обстоен доказателствен анализ, за които решаващите съдебни състави са изложили своите убедителни съображения. Те са основани на сигурните данни за произхода на биологичните следи, оставеното от подсъдимия по-голямо количество биологичен материал по металния профил и наличие на цялостната структура на неговата клетъчна ДНК, като алелите са с по-висок интензитет. Това е дало категорично основание на съдилищата да приемат, че подсъдимият Е. К. е държал металния профил и с него е умъртвил пострадалата. Този сигурен извод е останал неразколебан от факта на намерените оскъдни биологични следи и от друго неизвестно лице, чиято ДНК-структура обаче е частична – с липса на алели, които са с по-нисък интензитет от тези на подсъдимия и не могат да наложат като убедителна друга теза за авторството на деянието, която да доминира над приетата от съдилищата. Съвкупната оценка на доказателства налага единствено възможния извод, че подсъдимият К. предумишлено и с особена жестокост е убил своята съпруга при влизането й в жилищния вход, нанасяйки й два удара с метален п-образен профил в областта на главата. Наведените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не се откриват за проявени по делото. Извършеното престъпление законосъобразно е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 9, във вр. с чл. 115 от НК. Не са налице основанията за неправилно приложение на материалния закон. Поведението на подсъдимия е разкрито като общественоопасно и престъпно, тъй като с действията си виновно (с пряк умисъл) е лишил от живот пострадалата Д. Г.. Използваното средство (метален предмет) за убийството, силата на въздействие на ударите и тяхната насоченост в конкретна област от човешкото тяло характеризират дееца като особено жесток по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК. Предварително взетото решение за осъществяване на престъплението, времето за обмисляне на мотивите и окончателната решимост да умъртви съпругата си допълнително характеризират субективната страна на деянието като предумишлено по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Изградената от съдилищата фактическа обстановка по случая не разкрива присъствие на повдигнатото в обвинение квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Наличието на користен мотив за убийството е бил задълбочено разгледан от въззивната инстанция, която не намерила обстоятелства за неговото проявление. Имуществените претенции на двамата съпрузи по време на бракоразводния процес и неудовлетвореното желание на подсъдимия Е. К. да придобие за себе си новоизграждан апартамент на пострадалата не представляват основание за оценка на убийството по користни подбуди, а и събраните по делото доказателства не разкриват инкриминираната цел. Законосъобразно апелативният съд е изменил правната квалификация на престъплението и е оправдал подсъдимия за квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Искането на частния обвинител въззивното решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. Наведеният от обжалващите страни довод за несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК също е неоснователен. Индивидуализирането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства са наложили да бъде подбрано най-лекото предвидено по вид наказание, но в размер, близък до максимално допустимия. Съдилищата изчерпателно и подробно са извели значимите за определяне на санкцията обстоятелства, като прецизно обосновали изводите си за постигането на необходимия поправителен и превъзпитателен ефект за подсъдимия К.. Отчетени са липсата на предходни престъпни прояви; подбудите за извършване на престъплението; недобрите характеристични отзиви за дееца, броят на квалифициращите обстоятелства. Определеният размер от седемнадесет години лишаване от свобода е съответен на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на подсъдимия Е. К.. Подлежащото на изпълнение в затвор наказание може да постигне целите по чл. 36 от НК и през време на принудителния пенитенциарен престой да отнеме възможността от осъществяване на други престъпни прояви. Наказанието е справедливо отмерено, поради което не се налага допълнително да бъде изменяно. Изложените в жалбите на подсъдимия Е. К. и на частния обвинител Й. Х. Т. искания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното въззивно съдебно решение като правилно и законосъобразно – потвърдено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299 от 30.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 453/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 7 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.