Р Е Ш Е Н И Е   № 274   София, 11 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и девети май двехиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                           ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                Елена Авдева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 238/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. П. Ч. против въззивно решение № 38 от 10.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 621/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за съществено нарушение на материалния закон с осъждането му при недопустимо предположение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска въззивното решение в наказателната част да бъде отменено и да бъде оправдан, а в гражданската част производството да бъде прекратено. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда`№ 121 от 13.10.2008 год. постановена по НОХ дело № 187/2008 год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия С. П. Ч. за виновен в това, че на 12.07.2007 год. в гр. С. поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на повишена опасност – управление на гумен валяк модел”Мартимекс”нарушил правилата на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и т.14 от Инструкцията за безопасна работа с валяк и причинил смъртта на М. П. И. , поради което и на основание чл. 123 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подсъдимия и гражданския ответник Пътностроителна компания “ЕС БИ ЕС” АД гр. С. да заплатят солидарно на И. Т. И. сумата 48 000лв., а на П. М. П. и Й. М. П. сумите по 42 000лв, представляващи обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 38 от 10.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 621/2008 год. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като в наказателната част е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 123 ал.4 пр.1 НК, намалил е размера на наказанието лишаване от свобода на осем месеца, а изпитателния срок за който е отложено изтърпяването му- на три години, а в гражданската част е намалил размерите на платимите от подсъдимия граждански искове на И. И. на 12000лв, а на П. П. и Й. П. на по 10000лв, отменил я е в частта, с която гражданските искове са уважени солидарно по отношение на гражданския ответник ПСК “ЕС БИ ЕС”, прекратил е производството в тази част и е дал възможност на гражданските ищци да претендират правата си по граждански ред. Потвърдил е присъдата в останалата част. Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.1 НПК: Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите положения, приети за установени от решаващия съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. При установеното от фактическа с. , че при неколкократното движение напред и назад с валяка в процеса на извършване на дейността по асфалтиране на площадката, включително и при последното движение на заден ход, подсъдимият не наблюдавал пътя зад валяка и не подавал звуков сигнал, с което да сигнализира работниците и тези нарушения довели до събарянето и притискането под валяка на пострадалия, който получил увреждания в областта на таза и десния долен крайник и въпреки оказаната му квалифицирана медицинска помощ след няколко часа починал, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 123 НК за ангажиране наказателната му отговорност, която точно е квалифицирана като професионална непредпазливост. Мотивирано въззивната инстанция е отказала да приеме, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Занятието водач на гумен валяк е източник на повишена опасност, която е правно регламентирана с Инструкция за безопасна работа. При упражняването й се изискват специални знания и умения, проверени и установени по съответния ред. Тя може да бъде извършвана само от лица запознати с устройството на машината и правилата за нейното безопасно експлоатиране. От тези лица се изисква определено поведение, което е особено важно при съвместна работа с други машини и обслужващите ги работници. Изпълняването на тази дейност изисква спазването на установените правила за безопасност, налагащи вземането на специални мерки за запазването живота и здравето на лицата, които се намират в близост до тях. Те включват освен наблюдението на пътя пред и зад машината и подаването на предупредителен звуков сигнал при всяко тръгване, спиране и промяна на посоката на движение. Въззивната инстанция подробно е изследвала въпросите за възможността на подсъдимия да възприеме местонахождението на пострадалия при потеглянето на заден ход и дали и колко звукови сигнали са били подадени. Обсъдила е всички доказателствени източници и подробно е мотивирала извода си, че при всеки един от вариантите на придвиждане на пострадалия по работната площадка е бил видим от подсъдимия, както и че при последното движение на заден ход предупредителен звуков сигнал не е бил подаден. По оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.2 НПК: Производството пред въззивната инстанция е проведено по процесуалния ред регламентиран в глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Въззивният състав не е изпълнил формално задълженията си, а в съответствие с правомощията си и като е преценил, че не са изяснени в пълнота всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, е провел съдебно следствие, при което и с активното участие на страните е събрал необходимите доказателства. Изцяло и по наведените в жалбите доводи е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал. След като самостоятелно и подробно ги е оценил поотделно и в логическата им връзка е посочил какви различни фактически положения приема за установени от тях и какви са правните съображения за потвърждаване на присъдата относно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и за приложението на по-леко наказуем материален закон. В мотивите на въззивното решение, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията на страните и е посочила основанията, поради които не възприема доводите на подсъдимия за липса на виновно поведение и свързаното с него искане за оправдаване, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Неоснователен е довода, че въззивната инстанция не е имала възможност да санира допуснатото в досъдебното производство нарушение, изразяващо се в това, че назначената в този стадии на процеса и изслушана от първоинстанционния съд експертиза е изготвена от вещи лица, които се намират в роднинска връзка и това е опорочило експертното им заключение. Съображението, че нарушението е неотстранимо в съдебната фаза на процеса и е от категорията процесуални нарушения, които могат да бъдат остранени само посредством връщането на делото за допълнително разследване противоречи на разпоредбите на НПК и не държи сметка за характера на експертното заключение като един от способите за доказване. В досъдебната фаза на процеса и от обвинителния акт обвиняемият има право да узнае доказателствените материали, на които се основава обвинението. Едва в съдебната фаза на процеса, която заема централно място в наказателния процес, доказателствените материали се събират и проверяват в присъствието на страните, които разполагат с гарантирана възможност да правят оспорвания и оценки. При задължението на съда по чл. 18 НПК да основава решението си само на доказателствени материали, които лично е събрал и проверил, неоснователно се поддържа, че единствено посредством събирането на допустими доказателства в досъдебната фаза на процеса, подсъдимият може в пълнота да осъществи правото си на защита. Необходимостта от събиране и проверка на доказателствени материали може да възникне във всеки момент от разглеждането на делото, като съдът няма процесуална възможност да изисква това да бъде извършено от разследващия орган посредством връщането делото за допълнително разследване. Съдът би ограничил процесуалните права на подсъдимия само ако не събере или не осигури възможност на подсъдимия да участва при събирането на необходими за правилното решаване на делото доказателства. От друга с. експертизата е само един от способите за доказване, като експертното заключение се цени наред с всички останали доказателствени материали, без съдът да е задължително обвързан от него. По делото въззивната инстанция е възприела релевираното оплакване на подсъдимия, че тройната автотехническа експертиза е изготвена от лица, които са били длъжни да си направят отвод. К. е преценила, че две от вещите лица са близки роднини, за които важи ограничението по чл. 148 ал.1т.1 НПК, е назначила повторна експертиза, включваща други компетентни специалисти. В съдебно заседание е изслушала тяхното заключение, което не е оспорено от страните. При изготвянето му вещите лица са се запознали със събраните доказателствени материали, ползвали са специална литература и под страх от наказателна отговорност за отговорила в основното и допълнителното си заключение на всички поставени им задачи. Защитили са ги в съдебно заседание, като страните не са възрали по правилността му. В мотивите на решението въззивният състав изрично е посочил, че цени това заключение, а не изслушаната от първата инстанция експертиза. По този начин, като е основал решението си на допустими доказателства, не е постановил съдебния си икт при наличието на основание за отмяна. По оплакването за допуснати нарушения в гражданската част на въззивното решение: Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция в частта, с която е потвърдена гражданската му отговорност и е прекратено производството по делото по отношение на гражданския ответник Пътностроителна компания “ЕС БИ ЕС” АД гр. С., които се мотивират с неоснователно разграничаване от въззивната инстанция на гражданската му отговорност от тази на работодателя и с наличието на вреди от трудова злополука, при които гражданският иск е недопустим и по отношение на него, са неоснователни. Съгласно чл. 84 НПК в наказателния процес се допуска за съвместно разглеждане граждански спор само когато се основава на непозволено увреждане изразило се в престъплението. Когато увреждането е причинено от неколцина отговорността им е солидарна като пострадалия има право да избира по отношение на кой от тях да насочи иска си. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. В конкретния случай на подсъдимия е предявено обвинение за това, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност е причинил смъртта на пострадалия М. П. Наследниците му са от кръга на лицата, които могат да претендират заплащане на обезщетение за претърпяните вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Видно от исковата молба пострадалите са предявили иска си солидарно срещу прекия причинител на увреждането и работодателя, който не е осигурил безопасни условия на труд. Първоинстанционният съд не е имал процесуална възможност да приеме така предявеният иск за съвместно разглеждане с наказателния процес, защото касае гражданска отговорност, която се реализират по различен ред от подсъдимия и гражданския ответник. Отговорността на причинителя на увреждането е деликтна и при нея следва да се докаже виновно поведение, съставляващо престъпление, докато отговорността на предприятието е обективна и то във всички случаи дължи обезщетение на работника при увреждането му и без да е налице виновно поведение на негови работници и служители. Отговорността на предприятието за вреди от трудова злополука се различава от гражданската отговорност по ЗЗД по тежест, обхват и предпоставки за възникване. Тя е уредена самостоятелно в Кодекса на труда, в сила от 1.01.1987 год. и в своето приложно поле изключва отговорността по ЗЗД. В този смисъл са и указанията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 45/ 90 год. на ОСГК, което по силата на чл. 86 ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, в това число и за наказателния съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Не са налице два способа за реализиране правата на увреденият и тоя няма право да избира по кой ред да търси гражданска отговорност от предприятието. К. не е взел предвид това обстоятелство, приет е за съвместно разглеждане така предявения гражданския им иск и го е уважил, първоинстанционният съд съществено е нарушил закона. Въззивната инстанция е коригирала нарушението, като е мотивирала извода си, че съществува друг ред за упражняване на правата на пострадалите по отношение на предприятието и затова правилно е прекратила производството в тази му част. Неоснователен е довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на материалния закон с прекратяването на производството по делото, защото отговорността му, заедно с тази на гражданския ответник е могла да бъде ангажирана само по приетия от първоинстанционния съд ред. Във връзка с оплакването му следва да се посочи, че единствено на пострадалия е предоставена възможност да прецени срещу кое лице да насочи гражданския си иск и той може да обжалва действията на съда, когато са увредени интересите му. По делото пострадалите не са обжалвали въззивното решение и в тази част жалбата на подсъдимия по същество представлява упражняване на чужди права, което е процесуално недопустимо. Прекият причинител на увреждането на здравето на работника при изпълнение на възложената му от неговия работодател трудова дейност, когато съставлява престъпление, отговаря по Закона за задължението и договорите, независимо от отговорността на работодателя, поради което неоснователно се поддържа, че когато вредата е причинена от трудова злополука отговорен да я обезщети е само работодателят. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 38 от 10.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 621/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: