Р Е Ш Е Н И Е № 399 С. 03.01.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 142 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби- от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност /К./ [населено място],чрез процесуалните представители инспектори Т. и М. и от В. И. Т. и В. И. Т.,чрез процесуалния им представител-адвокат Г. против въззивно решение № 772 от 3.08.2010г. по в.гр.д.№ 1314 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 132 от 1.05.2009г.по гр.д.№616/2007г.на Окръжен съд Враца в частта,с която е отхвърлено направеното искане по реда на чл.28 от З. от К. за отнемане в полза на държавата на имот,представляващ п.ІІ-9 в кв.3 по плана на [населено място] с площ от 880 кв.м. и вместо това е постано-вено друго,с което е отнет в полза на Държавата и този имот,а в останалата част решението по гр.д.№616/2007г.на Окръжен съд Враца е оставено в сила. Искането на Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност [населено място] е въззивното решение да бъде отменено в частта,в която е потвърдено отхвърлянето на искането им досежно имот, представляващ парцел І пл.№8 в кв.3 по плана на [населено място],област В. с площ от 500кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда и вместо това постановено друго,с което да бъде отнето в полза на държавата и това имущество.Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция. Искането на В. И. Т. и В. И. Т. е за отмяна на постановения въззивен акт,в частта в която е постановено отнемане на имуществото им и вместо това да бъде постановено друго,с което да се отхвърли изцяло искането на К. за отнемане в полза на държавата на притежаваното от тях имущество.Претендират разноски. По делото са постъпили и две частни жалби - от К. и от В. И. Т. и В. И. Т. против определение № 1626 от 19.10.10г.на С.,с което е присъдено юрисконсулско възнаграж-ение в размер на 4 000лв.Искането на К. е за изменение чрез увеличение на присъдена сумата на 34 845.44лв.,изчислена съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.04г.при цена на иска от 1 752 275лв. Искането на В. И. Т. и В. И. Т. е за изменение чрез намаление на присъдена сумата като бъде отчетено,че е налице прекомерност на присъденото с оглед липсата на фактическа и правна сложност на случая и поради немотивираност на постановения акт. С определение № 587 от 12.05.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК само по поставения от К. въпрос за начина,по който следва да се прилагат нормите на чл.23 ал.7 от З. и чл.444 т.7 от ГПК и по–специално - подлежи ли на отнемане при условията и по реда на З. имущество, прехвър-лено през проверявания период от проверяваното лице на родителите му, ако то е единственото тяхно жилище.Обжалването е допуснато с оглед на обстоятелството,че по поставения въпрос въззивнят съд е дал отговор, който е в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 87 от 29.01.2010г.по гр.д.№ 369/09г.на ІІІ г.о.на ВКС. В съдебно заседание касоторът Т. се явява лично,а К. се представлява.Всеки касатор поддържа своята касационна жалба и оспорва противната. В. съд,изхождайки от обстоятелството,че процесният имот – п.І пл.№8 в кв.3 по плана на [населено място],област В. с площ от 500 кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда - е единствено жилище на родителите на проверяваното лице,е приел,че този имот като несеквестируем,не подлежи на отнемане.Мотивирал е извода си с приложимост на нормата на чл.23 ал.7 от З.,съгласно която не се налагат обезпечителни мерки върху имущество, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.Счел е,че намесата в правата на лицата е по-малка по обем при обезпеченията,отколкото в производството по чл.28 от З. и от там щом като приложното поле на по-малкото по обем производство е ограничено по отношение на определени вещи,то това ограничение следва да важи и при по-голямото по обем производство. Позовал се е и на субсидиарната приложимост на ГПК, като е счел,че от защитата на чл.444-447 от ГПК се ползват не само страните в производството, но и третите лица,от които имуществото подлежи на отнемане по реда на чл.7 и чл.8 от З.. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По въпроса във връзка,с който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав споделя дадения в решение № 87 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 369/09г.на ІІІ г.о.на ВКС отговор, съобразно който нормата на чл.23 ал.7 от З. е относима към условията и обема на обезпеченията,но не и към основанията за отнемане на имущество в полза на държавата.Производството по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28 и сл.от З. е уредено в отделен раздел ІІ в глава ІV,различен от раздел І,уреждащ обезпечителните мерки.Касае се до различни по предмет,основания и възможности за защита производства.Същинското производство по чл.28 и сл. от З. е с предмет – преценка наличието или не на изискуемите се за отнемане в полза на държавата предпоставки : 1.имущество със значителна стойност, 2.то да е придобито от престъпна дейност,разбирана като осъществен състав на някое от изброените в чл.3 ал.1 от З. престъпления, за което 3.да е налице влязла в сила присъда, 4.имуществото да е придобито пряко или косвено от престъпната дейност, като за обосноваване на връзката между двете е достатъчно да се установи липса на законен източник на доходи за придобиването му.В това производство ответникът разполага с всички доказателствени способи за защита,което му предоставя по-добра възможност да обори достатъчната за обезпечителното производство преценка за вероятна основателност на искането на държавата.В тази връзка не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за по-малката по обем намеса в правата на лицата при обезпеченията. Освен това З. е специален по отношение на ГПК.Доколкото в §2 от ДР на З. се съдържа препращане към ГПК – то е за неуредените въпроси.Въпросът за прехвърленото на родителите имущество не е такъв,защото съгласно чл.8 от З. то подлежи на отнемане при условията и реда на този закон /като знанието,че това имущество е придобито от престъпна дейност се предполага до доказване на противното/. Не може да бъде споделен и извода на въззивния съд,че третите лица, от които имуществото се отнема по реда на чл.7 и чл.8 от З. се ползват от защитата на чл.444-447 от ГПК.Тъй като препращането към ГПК е за неуредените въпроси – тези норми следва да се прилагат само за лицето,което чл.444 от ГПК визира– длъжника,физическо лице по изпълнението, на което в случая съответства проверяваното лице.В конкретния случай следва да се посочи,че тъй като родителите на проверяваното лице – И. Т. и Г. И. не са страни в производството- по делото не са събирани доказателства и не е безспорно установено,че процесният имот е единствено и за двамата жилище,още повече че видно от писмо с изх.№ 2400-2824 от 13.03.07г.в [община] на името на И. Т. има декларирани общо още пет недвижими имота. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт – в частта,в която е допуснато касационно обжалване/само по жалбата на К./ е неправилен и следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг,с който да се уважи предявената претенция,като бъде постановено отнемане в полза на държавата и на п.І пл.№8 в кв.3 по плана на [населено място],област В. с площ от 500кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда. С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на К. да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение,което възлиза на 888лв. изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.04г.при материален интерес – 21 941лв. Относно подадените частни жалби: С определение № 1626 от 19.10.10г.,постановено по реда на чл.192 ал.4 от ГПК/отм./ - С. е присъдил в полза на К. юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 000лв. Така постановеният акт е правилен. Независимо,че не е посочено изрично - сумата на дължимите разноски е определена при условията на чл.64 ал.4 от ГПК,в по-нисък размер от предвидения в Наредба №1 от 9.07.04г.- поради прекомерност. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 772 от 3.08.2010г. по в.гр.д.№ 1314 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,в ЧАСТТА,с която е потвърдено решение № 132 от 1.05.2009г. по гр.д.№ 616 по описа за 2007г. на Врачански окръжен съд,като е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност [населено място] за отнемане в полза на държавата на парцел І пл.№8 в кв.3 по плана на [населено място],област В. с площ от 500кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТНЕМА в полза на държавата по искане,направено по реда на чл.28 от З. от Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност [населено място] срещу В. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. И. Т. ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място] [улица] следния недвижим имот : парцел І дв.пл.№8 в кв.3 по плана на [населено място],област В. с площ от 500кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда,при съседи :от две страни улици и долчина, придобит с нотариален акт от 24.03.1993г. ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН [ЕГН] и В. И. Т. ЕГН [ЕГН]-двамата от [населено място] ул.”Д. Х.-тошев” № 32 да заплатят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място] сумата от 888 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/,представляваща следващи се разноски за юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1626 от 19.10.10г. по в.гр.д.№ 1314 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.