Р Е Ш Е Н И Е № 287 гр.София, 15 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Р. Виденова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 816 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. А. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 454/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 152 от 5.10.2012 г. В искането са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, но са изложени доводи за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Твърди се осъждане по предположение, едностранчив подход към доказателствата и прекомерно висок размер на лишаването от свобода. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд. Претендира се и оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Д.) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 96 от 9.04.2012 г. по н. о. х. д. № 31982012 г. на Русенския районен съд подсъдимият А. А. Г. е признат за виновен в това, на 24.03.2011 г. в [населено място], в съучастие с подсъдимия Л. Н. Л., като извършител (подбуден от подсъдимия Л.) да е причинил на Р. К. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, по начин особено мъчителен за пострадалата, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 вр. чл. 128, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от девет години лишаване от свобода Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от десет месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1590/2010 г. , което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъден солидарно с подсъдимия Л. да заплати на Р. К. Х. сумата от осемдесет хиляди лева за причинени неимуществени вреди. С решение № 152 от 5.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 454/2012 г. на Русенския окръжен съд присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част, присъденото обезщетение е увеличено на сто хиляди лева, съответно и размерът на държавната такса. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Твърди, че първоинстанционният съд го е осъдил в нарушение на чл. 303 от НПК, тъй като косвените доказателства по делото не водят до еднозначен извод за автора на престъплението, а въззивният съд не е отстранил посоченото нарушение; че съдът е поставил в основата на своето решение част от обясненията му на досъдебното производство, които той е дал под влиянието на прокурора; че съдът се е позовавал на показанията на пострадалата, която не го е разпознала и не го е посочила категорично. Доводите са неприемливи. Русенският окръжен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Стриктно е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. Авторството на подсъдимия Г. не е било изведено в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Свободен да оценява по вътрешно убеждение доказателствените средства, съдът внимателно е преценявал обясненията на подсъдимия. Подложил ги е на прецизен анализ и съпоставка с останалите доказателствени материали и се е доверил на обясненията от досъдебното производство пред съдия, след като е открил убедителна подкрепа за тях в други достоверни гласни, писмени и веществени доказателства. В тази връзка въззивният съд е съобразявал показанията на пострадалата Х. и на св. С., приобщените по делото веществени доказателства и резултата от извършените химически изследвания, установили съвпадащо по състав и по интензитет на цвета химическо съединение (натриева основа) по една от маратонките на подсъдимия Г. с това на местопроизшествието и по дрехите на пострадалата, възприетите експертни изводи относно механизма на получените увреждания, писмените материали, приложени по делото. Съответно, частта от обясненията на подсъдимия Г. в съдебно заседание, отричащи самопризнанието на досъдебното производство, въззивният съд е приел за защитна версия, която убедително е опровергана от надеждни доказателствени източници. По делото липсват данни за намеса на прокурора, която да поставя под съмнение волята на подсъдимия, дал обяснения на досъдебното производство по реда на чл. 222 НПК при участието на защитник. В рамките на възприетите фактически положения деянието на подсъдимия Г. покрива съставомерните признаци на престъплението, поради което и от гледна точка на материалния закон по делото не е допуснато съществено нарушение. Съвкупността от доказаните обстоятелства не разкрива явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. То е съответно на конкретната тежест на престъплението, личността на дееца и целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на съществени нарушения, искането на осъдения А. А. Г. за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 454/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: