Р Е Ш Е Н И Е № 380 гр. София, 02.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1486 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на защитника на Д. М. Б. - Г. против присъда № 10 от 12.03.2013 г. по внохд № 551 / 2012 г. на Софийския апелативен съд в частта й, с която е потвърдена осъдителна присъда № 56 от 12.03.2012 г. по нохд № 689/2010 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград по отношение на жалбоподателката. В жалбата се сочи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Релевира се и нарушение на материалния закон поради несъставомерност на инкриминираното поведение на Г. по чл. 219, ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Отправят се две искания към касационната инстанция – за оправдаване на подсъдимата във връзка с обвинението по чл. 219, ал.3 от НК и за връщане на делото за ново разглеждане във връзка с обвинението по чл. 311, ал.1, пр.1 от НК. Прокурорът пледира жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Благоевград с присъда № 56 от 12.03.2012 г. по нохд № 689/2010 г., признал 1. подсъдимата Р. И. С. за виновна в това, че : · в периода 20.03.2001 г. – 28.06.2002 г. в гр.Петрич, община Петрич, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – началник – той и пощальон на пощенска станция – гр. Петрич, в кръга на службата си съставила официални документи, с които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал.1, пр.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години · в същия период и на същото място, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари в големи размери – 122 970 лева, като за улесняване на присвояването извършила и документно престъпление по чл. 311, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 и вр. с чл.201 и чл. 26,ал.1 и чл.54, ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност за срок от три години. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил на Р. С. общо наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, към което присъединил наказанието лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност за срок от три години. 2.подсъдимата Д. М. Б. – Г. за виновна в това ,че · в периода 20.03.2001 г. – 30.06.2002 г. в гр. Петрич, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – главен счетоводител на РПС – Петрич, в кръга на службата си съставила официални документи / счетоводни статии / с невярно съдържание, намиращи отражение в хронологични регистри на засегнатите счетоводни сметки, месечни оборотни ведомости и главна книга за съответния месец, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за осчетоводените обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал.1, пр.1 вр. с чл. 26,ал.1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. · в същия период и на същото място, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - главен счетоводител на РПС – Петрич не е изпълнила задълженията си, произтичащи от Закона за счетоводството и не е упражнила достатъчен контрол върху работата на Р. С. и от това произтекла значителна щета на [фирма], гр. Петрич в размер на 123 330,22 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.219, ал.3 вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимата Б. – Г. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от пет години. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с присъда № 10 от 12.03.2013 г. отменил частично първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимата Р. И. С. по обвинените за извършено престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата Д. М. Б. – Г. е неоснователна поради следните съображения: На първо място защитата твърди, че обвинението по чл. 311, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и последвалите осъдителните съдебни актове са формулирани по толкова неясен начин, че подсъдимата не била в състояние да ги разбере и да се защитава т.е. релевира се съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато още в досъдебната фаза на процеса. Данните по делото, съдържащи се в обвинителния акт и актовете на двете предходни инстанции напълно опровергават това оплакване. Неговата несъстоятелност е особено видна на фона на подробните мотиви на въззивната инстанция /стр.20- стр.21/, в които по достъпен за възприемане начин е описан предметът на конкретното документно престъпление. Съдът изрично отбелязва, че Д. Г. в кръга на службата си съставила официални документи – месечни оборотни ведомости и главни книги на РПС- Петрич за съответния месец.Тези документи по-късно послужили за удостоверяване на финансовите резултати на поделението. Непредубеденият прочит на въззивния съдебен акт открива убедителна обосновка на обективната страна на престъпния състав по чл. 311, ал.1 от НК ,базирана на писмените и гласни доказателства по делото и тяхната експертна интерпретация. Съдът не е избегнал възражението, че част от извършваната от подсъдимата Г. счетоводна дейност не се материализирала в подписан от нея документ. За да го отхвърли като изключващо наказателната отговорност обстоятелство апелативният съдебен състав детайлно проследил технологичния процес на обработка на счетоводните данни, следван от подсъдимата.Така той изяснил, че „счетоводна статия” е записване на определена стопанска операция чрез дебитиране или кредитиране на определени сметки с определена сума чрез запис от счетоводителя, който се отразява в оборотни ведомости и главни книги, чиито хартиени разпечатки са подписани от подсъдимата. Разсъжденията на въззивната инстанция са изцяло в рамките на повдигнатото от прокурора обвинение, поради което подсъдимата не е била лишена от възможност да организира защитата си в хода на наказателния процес. На второ място несподелими са и аргументите за несъставомерност на инкриминираната дейност по чл. 219, ал.3 вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, свеждащи се до оспорване на длъжностното качество и наличието на умисъл на подсъдимата Г.. Същите възражения са изтъкнати и пред втората инстанция. Те са получили законосъобразен отговор, който не се нуждае от касационна ревизия. Безспорно е по делото, че Д. Б. – Г. била назначена за главен счетоводител на РПС- Петрич, а след това, с поредица допълнителни споразумения към трудовия договор била преназначавана на длъжността районен счетоводител при същата РПС. В допълнителните споразумения, засягащи посочения в обвинителния акт времеви период, тази длъжност е отнесена към категорията специалисти с ръководни функции. Въззивният съд обаче не се е ограничил с формална констатация за категоризирането на длъжността, а е събрал и анализирал данни за реалното съдържание на произтичащите от заемането й задължения. В тях влизало пазене и управление на чуждо имущество, включително контрол по отношение отчетността в отделните пощенски станции. Прочее, в обясненията си пред окръжния съд в съдебното заседание на 12.03.2012 г.,подсъдимата описва по същия начин извършваната дейност, подчертавайки, че не само имала контролни функции, но основната й задача била да осъществява контрол. Възражението на подсъдимата за „втори счетоводител”, който следвало до обработва първичните счетоводни документи, също било обсъдено от възззивната инстанция /стр.13 от мотивите/, която правилно го оценила като ирелевантно предвид установените контролни функции на заеманата от Г. длъжност. Неоснователно е и бланкетно изразеното несъгласие с възприетата от двете предходни инстанции форма на вината на жалбоподателката. Подробно описаните във въззивното решение /стр.19 от мотивите/ дължими, но неосъществени от Г. действия по контрол върху работата на подсъдимата С. - лице, на което е възложено отчитането и управлението на обществено имущество, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите значителни вреди за имуществото на [фирма]- София. Г. обработвала първичните счетоводни документи, отразяващи движението на паричните потоци към и от ПС- Кулата, ръководена от подсъдимата С.. Тя била длъжна да следи тяхното съответствие и да реагира при необвързаности, които в изследвания казус са с флагрантен характер. Грубите нарушения на счетоводната отчетност, допуснати от С., както и продължителния период на практикуването им, обективират елементите на пряк умисъл у Г.. Ето защо изводите на окръжния съд за виновността на подсъдимата не противоречат на закона и не разкриват основание за касационна намеса във връзка с чл. 348 ал.1, т.1 от НПК. Касационният състав отбелязва, че инкриминираната дейност попада в период, в който редакцията на чл. 26 от НК не е визирала продължавана престъпна дейност – обстоятелство останало извън вниманието на двете предходни инстанции и обвинението.Независимо от това възприетата квалификация не търпи укор за незаконосъобразност, тъй като е по-благоприятна за подсъдимата по смисъла на чл. 2, ал.2 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 12.03.2013 г. по внохд № 551/2012 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.