Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 05 февруари 2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Галина СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия МИТЕВА наказателно дело № 951/2020 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения С. В. С. за възобновяване на НЧД № 1702/2020 г. по описа на СГС, НО, 24 състав и ВНЧД № 717/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, първи състав. В искането на осъденото лице са релевирани лаконични твърдения за допуснати от Софийския апелативен съд нарушения на материалния закон и явна несправедливост на определеното общо най-тежко наказание, представляващи основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Прави се искане за възобновяване на делото и връщане за ново разглеждане, като се потвърди определението на Софийския градски съд. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият С. С. се явява лично. Явява се неговият процесуален представител адв. П. К., преупълномощен от защитника на осъдения адв. А. С., В съдебно заседание адв К. моли искането за възобновяване да бъде уважено. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Изтъква, че с определението си Софийският апелативен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 24 НК и неправилно е завишил размера на наказанието. Осъденият С. в лична защита заявява, че е изтърпял присъдата от шест месеца, а сега трябва да търпи друга присъда от две години и осем месеца лишаване от свобода. Представителят на ВКП дава заключение, че искането на осъдения В. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като на се налице законовите основания за това. Прокурорът счита, че определението на въззивния съд е законосъобразно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. В последната си дума осъденият С. моли молбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното. С определение № 1908 от 10.06.2020 г. по НЧД № 1702/2020 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Софийският градски съд, Наказателно отделение, 24 състав на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК е наложил на осъдения С. В. С. едно общо наказание между тези по нохд № 2835/19 на РС Бургас и нохд № 1049/20 на СГС, НО, 24 състав - две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" ЗИНЗС е определен първоначален „строг" режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от общото наказание времето на изтърпяване на наказанието по нохд № 2835/19 на РС Бургас - шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59 НК е приспаднато и времето на предварително задържане по нохд № 1049/20 г. на СГС, НО, 24 състав от 05.07.2019 г. до 15.11.2019 г. По протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определението на първоинстанционния съд е било образувано въззивно съдебно производство по ВНЧД № 717/2020г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, първи състав, който с определение № 705 от 19.102020 г. е изменил определението на първостепенния съд в частта на наложеното на осъдения С. С. наказание, като на основание чл. 24 НК е увеличил с шест месеца – от две години и осем месеца на три години и два месеца наказанието лишаване от свобода и е потвърдил определението в останалата част. Съдебният акт на Софийския апелативен съд съд не е подлежал на касационна проверка, като е влязъл в сила от момента на постановяването му. Искането на осъдения С. за ревизия на посоченото въззивно наказателно дело по реда на възобновяването е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения С. С. е неоснователно. Липсват твърдените от осъдения основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. В определението си СГС не е описал всички осъждания на С. С.. Ограничил се е до релевираните в предложението на прокурора от СГП по чл. 25 НК последни две. Така, за де се изяснят всички относими факти към осъжданията на С. С., Софийският апелативен съд служебно е събрал нови писмени доказателства - актуална справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието относно изтърпявани от осъдения наказания „лишаване от свобода" и сведение от МП, Дирекция „Електронно правосъдие и регистри", Централно бюро за съдимост от 23.07.2020 г., според което, при проверка в регистъра на осъдените български граждани в чужбина, не се установяват нотификации постановени от съдебни органи в чужбина за лицето С. В. С.. С оглед на събраните по делото доказателствени материали е установено, че С. В. С. е осъждан, както следва: 1. По Нохд № 481/2004 г. на РС Монтана, споразумение, в сила от 16.02.2005 г. за престъпление извършено от неустановена дата до 30.05.2004 г. по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал.1, т. 4 НК с наложено наказание по чл. 54 НК - две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. 2. По Нохд № 152/2004 г. на ОС Монтана, присъда от 16.02.2005г. в сила от 04.03.2005 г. за престъпление извършено от средата на 12.08.2004 г. по чл. 354а, ал. 1 , пр. 5 и 6 вр. чл. 63, ал.1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал. 1 НК за срок от две години. На основание чл. 63, ал. 1, т. 5 НК съдът заменил предвиденото по чл. 354а, ал. 1 наказание „глоба" с наказание „обществено порицание". 3. По Нохд № 526/2004 г. на РС Монтана, присъда от 23.02.2005 г., в сила от 10.03.2005 г. за престъпление извършено от средата на месец юли до 12 август 2004 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК и наложено наказание по чл. 54 НК - четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 НК и чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от една година. 4. По Нохд № 82/2005 г. на ОС Монтана, присъда от 03.02.2006 г. в сила от 21.02.2006 г. за престъпление извършено на 26.01.2005 г. по чл. 354а, ал.1, пр.5 вр. чл. 63, ал.2, т. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1,т. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът определил общо наказание между това дело и предходните три, посочени по-горе - две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 е отложено за срок от три години. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 НК към общото наказание е присъединено и наказанието „Обществено порицание" по нохд № 152/2004 г. на ОС Монтана. 5. По Нохд № 21/2006 г., на РС Монтана, споразумение в сила от 16.03.2006 г. за престъпление извършено през месец юни 2004г. по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал.1, т. 5 вр. чл. 63, ал.1,т. 3 НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 2 „б" НК му е наложено наказание пробация с мерките по по чл. 42а, ал. 2, т. 1,2,4 и 6 за срок от една година. 6. По Нохд № 21/2006 г. на ОС Монтана, присъда от 23.05.2006 г. в сила от 08.06.2006 г. за престъпление извършено на 14.11.2005 г. по чл. 354а, ал.2, т. 5 вр . ал. 1, пр. 5 и 6 вр. чл. 63, ал.1, т. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1 ,т. 2 , б. „б" НК му е наложено наказание обществено порицание. 7. По Нохд № 467/2007 г. на РС Монтана, споразумение в сила от 19.03.2008 г., за престъпление извършено на 01.07.2007г. по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК с наложено наказание пробация по чл. 42а,ал. 2 т. 1,2 и т. 4 НК за срок от една година и осем месеца. 8. по Нохд № 18/2008 г. на РС Монтана, присъда от 23.04.2008 г., в сила от 09.05.2008г ., за престъпление извършено на 13.10.2007г. по чл. 195, ал. 1 , т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК и наложено на основание чл. 54 НК наказание една година лишаване от свобода при първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието по чл. 46, б. „б" ЗИН. 9. По Нохд № 196/2008 г. на РС Монтана, присъда от 23.06.2008 г. в сила от 09.07.2008 г. за престъпление извършено на 16.01.2008 г. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и наложено наказание по чл. 55, ал.1, т. 1 НК десет месеца лишаване от свобода при първоначален „общ" режим и глоба в размер на 1000 лв. Определяне на общо наказание по чнд № 196/2008г. на РС Монтана: С определение по чнд № 196/2008 г. на РС Монтана от 24.09.2008 г., в сила от 10.10.2008 г. съдът определил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание между осъжданията под № 1, 2, 3 и 4 - две години лишаване от свобода, което на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение, при първоначален „общ" режим. Към общото наказание лишаване от свобода присъединил на основание чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 2 НК наказанието по осъждане № 2 - обществено порицание. Определил едно общо наказание и по осъждания под № 8 и 9 - една година лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК увеличил това наказание с 4 месеца - на една година и четири месеца, при първоначален „общ" режим. Съгласно справка от ГД „ИН" общото наказание по осъжданията № 1,2,3 и 4 - две години ЛОС, е изтърпяно на 11.03.2010 г. От същата дата - 11.03.2010 г. осъденият е започнал да търпи увеличеното общо наказание по осъждания № 8 и 9 - една година и четири месеца ЛОС - до 08.07.2011 г., когато е освободен от Затвора София по изтърпяване. Определяне на общо наказание по чнд № 50144/2011 на РС Монтана: С определение от 04.08.2010 г. по чнд № 50144/2011 г. РС Монтана, в сила от 20.08.2011 г. на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК определил едно общо наказание осъждания по № 1, 2, 3 и 4 - две години лишаване от свобода /ЛОС/. На основание чл. 24 НК увеличил наказанието с четири месеца - на две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ" режим Съдът присъединил на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 НК към общото наказание ЛОС и наказанието „обществено порицание" по осъждане №2. Общото наказание „лишаване от свобода" от две години ЛОС /съгласно предходното определение/ е било изтърпяно според справката от ГД „ИН" - на 11.03.2010 г. Съдът определил общо наказание и по осъждания № 7, 8, 9 - една година ЛОС при първоначален „общ" режим. Наказанието е изтърпяно, с оглед на това, че предишното общо увеличено наказание по тези осъждания - № 7 и 8 - една година и четири месеца, наложено с предходното определение по чнд № 196/2008 г. на РС Монтана от 24.09.2008г е било изтърпяно на 08.07.2011 г. 10. По Нохд № 1981/2012 г. на Софийски районен съд, споразумение в сила от 01.02.2012 г. за престъпление извършено на 30.01.2012г. по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а" НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК му е наложено наказание три месеца ЛОС при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Наказанието е изтърпяно на 27.04.2012 г. 11. По Нохд № 30156/2014 г. на РС Монтана, споразумение в сила от 01.07.2014 г. за престъпление извършено на 04/05.06.2014 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 , пр. 1 и т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК с наложено наказание - девет месеца ЛОС при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. 12 .По Нохд № 30247/2014 г. на РС Монтана, споразумение в сила от 22.10.2014 г., за престъпление извършено на 20.12.2013 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 ,пр. 1 и т. 4 , пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК с наложено наказание осем месеца ЛОС при първоначален „строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определяне на общо наказание по чнд № 50654/2014 г. на РС Монтана: С определение по чнд № 50654/2014 г. на РС Монтана, от 04.11.2014 г. в сила от 20.11.2014 г. съдът определил едно общо наказание по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК по осъжданията № 11 и 12 - девет месеца ЛОС при първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 НК увеличил общото наказание с един месец ЛОС - на 10 месеца ЛОС, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Това общо наказание е изтърпяно на 13.03.2015 г. 13. По Нохд № 2835/2019 г. на РС Бургас, споразумение в сила от 18.07.2019 г., за престъпление извършено на 27.06.2019 г. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и с наказание по чл. 55, ал.1, т. 1 НК - шест месеца ЛОС, при първоначален режим на изтърпяване - „строг". Наказанието е изтърпяно на 28.02.2020 г. 14. По Нохд № 1049/2020 г. на Софийски градски съд, споразумение, в сила от 18.05.2020 г., за престъпление извършено на 21.06.2019 г. по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр.5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" НК с наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание 2 години и 8 месеца ЛОС при първоначален „строг" режим на изтърпяване. За изтърпяване на това последно наказание - осъденият е постъпил в Затвора София на 10.06.2020 г., където се намира и понастоящем, със зачетен предварителен арест - 03.07. - 31.08.2019 г. СГС при така постановените спрямо С. С. осъждания е бил сезиран с предложение от прокурор от СГП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за определяне на едно общо наказание между последните две осъждания - № 13 и 14 от настоящата номерация и увеличаването му до една втора по чл. 24 НК. Първостепенният съд правилно и в съответствие със законовите изисквания е определил едно общо наказание между нохд № 2835/2019 г. на РС Бургас и нохд № 1049/20 г. на СГС.. Престъпленията, за които С. С. е осъден са били извършени преди за което да е от тях да е имало влязла в сила присъда, респективно - на 27.06.2019 г. и 21.06.2019г, и осъждания - в сила от 18.07.2019 г. и от 18.05.2020 г. Отказа си да увеличи общото наказание на основание чл. 24 НК, Софийският градски съд е мотивирал с това, че предмет на кумулацията са само две наказания и че едното от тях било в твърде малък размер, и не може да влияе значително на общото наказание. Въззивният съд не е възприел тезата на първата инстанция и правилно е заключил, че са налице основания за увеличаване на общото наказание. Вярно е, че предмет на кумулацията са две наказания. Но при множеството осъждания на С. С., това не е единственият значим критерий при обсъждане на въпроса за приложението на чл. 24 НК. Обстоятелството, че са групирани наказанията само по две присъди, не може да се отчита изолирано от всички други данни за личността на осъдения, свързани с многократни осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер и трайно установените престъпни нагласи. В конкретния случай, предвид личността на осъдения и данните за съдебното му минало, с основание Софийският апелативен съд е приел, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез приложението на чл. 24 НК – увеличаване размера на определеното общо най-тежко наказание. Въззивната инстанция правилно е отчела, че в настоящия случай само най-тежкото от двете наказания не би било достатъчно, за да се постигне адекватно поправяне и превъзпитаване на осъдения. Така по отношение на осъдения С. С. приложението на разпоредбата на чл. 24 НК е абсолютно необходимо предвид завишената степен на обществена опасност на дееца, многократните му осъждания, които не са довели до нужния положителен резултат, а и за да се постигне справедливост и баланс между престъпление и наказание. Вярно е съждението на въззивния съд, че за да се прецени приложението на чл. 24 НК като нужно за постигане целите на наказанието, и за да изгради представа за личността на дееца, съдът не е ограничен да съобразява само фактите на престъпленията включени в съвкупността, а доказателствата за степента на опасност на личността изобщо, вкл. и съдебното му минало по процесната съвкупност. В този смисъл е Решение № 192 от 17.04.2013 г. по н.д. № 592/2013г. Н. К., I н. о. на ВКС, допускащо при определянето на степента на опасност на личността да се вземат предвид дори решения по приложението на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на лицето от наказателна отговорност, тъй като и при тях има положителен отговор на въпроса за виновно извършено престъпно деяние. Към въззивната инстанция не може да бъде отправен упрек, че не се е съобразила детайлно и в пълнота с принципните указания на ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС, ОСНК, за осъществяване на цялостната оценка на престъпната дейност на осъдения. Престъпната деятелност на осъдения е започнала още докато е бил непълнолетен и е протичала последователно във времето, в периода от 2004 - до 2019 г., обхванала е периодите – 2004 г. – 2008 г., 2012 г. – 2014 г., 2019г. Като цяло укорителното поведение на осъдения рецидивира и ескалира. Макар на вниманието на съда да са последните две осъждания, цялата специфика на личността на осъденото лице и неговите прояви във времето няма как да бъдат игнорирани. Изтърпяваните от осъдения различни наказания лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне и възпиране от престъпна дейност. Логично от това, следва засилване на наказателната репресия, така че целите на наказанието да се постигнат по по-дефинитивен начин и така да се спомогне за желаното завръщане на осъдения към общественополезен и примерен живот. Ето защо, неоснователен се явява аргументът, че едно от наказанията,- предмет на настоящата кумулация, било толкова ниско /очевидно това е наказанието от шест месеца лишаване от свобода/, че значението му се изгубвало и така обезсмисляло увеличението. Именно поради това съдът и следва да се отнесе с по-голяма чувствителност към въпроса за компенсация на поглъщането на леките от тежките наказания, доколкото в противния случай се стига до резултат, който би бил съвсем лишен от ресурс за поправяне на личността. А последните две прояви на осъдения не са изобщо изолирани и не се явяват изключения, така че да се допусне, че и без увеличаване на наказанието, той ще се поправи и превъзпита. В този случай отказът от компенсиращия механизъм на чл. 24 НК би бил категорично неправилен. Само с най- тежкото от двете наказания не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК. За този извод съдът съобрази Р. № 102/19.03.1990 II н. о. на ВС, Р. 126/19.07.1990 г. I н. о. на ВС, Върховният касационен съд не констатира допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 24 НК и увеличаването с шест месеца на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Ето защо искането на осъдения С. С. следва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложеното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. С. за възобновяване на ВНЧД № 717/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, първи състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.