Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  177   гр. София, 08 юни  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети април.................... две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова.......…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 136 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 821/2008 г. на Районен съд – Благоевград и отмяна на постановената по него присъда № 3489/18.07.2008 г., влязла в сила на 05.08.2008 г., с която И. Г. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание пробация, включващо пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, 4 пъти месечно и „задължителни периодични срещи с пробационен служетл” за срок от 6 месеца, 2 пъти месечно. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон при определяне на наказанието пробация и конкретно относно пробационната мярка „задължителна регистрация”, за която е посочено изпълнение 2 пъти месечно. Това уточнение противоречи на чл. 207 от ППЗИН, съобразно който тази мярка се изпълнява ежедневно чрез подпис в отчетен картон, като на основание чл. 141к от ЗИН едва след изтърпяване на ¼ от определения размер пробационна мярка е възможно пробационният съвет да промени задължението за регистриране от ежедневно в един път седмично. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Служебният защитник на осъдения намира на първо място, че искането е недопустимо, тъй като е било подадено извън преклузивния срок, а на второ, че е неоснователно. В последната насока изтъква, че причината за въпросното уточнение при изпълнение на мярката е отдалечеността на съответната пробационна служба от населеното място, където осъденият е регистриран адресно, както и празнина в правото. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: От материалите по делото е видно, че искането за възобновяване е било депозирано на 03.02.2008 г. и поради това е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК, считано от влизане в сила на присъдата на 05.08.2008 г. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. Съгласно чл. 42а ал. 5 пробацията (включваща уточнени по вид и продължителност мерки по ал. 1 и 3, измежду които задължителни по ал. 4 са задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител) се изпълнява по ред, определен със закон. В текста на чл. 42б ал. 1 от НПК пробационната мярка задължителна регистрация е дефинирана като задължение за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, а изпълнението й е конкретизирано в чл. 141 от ЗИН и чл. 207 ал. 1 от ППЗИН. Тези разпоредби определят изпълнението на тази мярка да се извършва ежедневно чрез подпис на осъдения в отчетен картон по план, утвърден от пробационния служител и съгласуван с началника на съответното РПУ. Съгласно чл. 141к, ал. 1, т. 1 от ЗИН е предвидена възможност пробационният съвет да промени ежедневната регистрация в задължение за регистриране веднъж седмично, когато осъденият е изтърпял ¼ от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение. Всички тези разпоредби, разгледани в тяхната цялостност, а и несъмненото положение, че съдът се занима с определяне, а не с изпълнение на наказанията, безусловно индицират, че при постановяване на присъдата районният съд е излязъл извън своите конкретни правомощия при индивидуализиране на пробационната мярка „задължителна регистрация” и е интервенирал в дейността по нейното изпълнение, което съгласно чл. 133 ал. 1 от ЗИН е възложено на пробационните служби. За нуждите на съдебния акт и в контекста на изискванията по чл. 42б ал. 1, вр. чл. 42а ал. 1-4 от НПК е достатъчно след избор на задължителната мярка да се посочи нейната продължителност, без да се конкретизира начина й на изпълнение, както е сторено в случая – „4 пъти месечно”, което е и в противоречие с изискванията на чл. 207 ал. 1 от ППЗИН и чл. 141к ал. 1, т. 1 от ЗИН. На тази основа изтъкваните от служебната защита доводи за изцяло ирелевантни, а и напълно неизводими от мотивите на първоинстанционния съд, където никъде не е посочвано поради какви причини се определя изпълнение на мярката 4 пъти месечно. Макар в искането на главния прокурор изрично да не се засяга въпросът и относно пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, то и в тази връзка е допуснато нарушение, доколкото и тук е посочен начина на изпълнение – 2 пъти месечно, въпреки че в чл. 141а ал. 1 ЗИН, вр. чл. 208 ал. 1 и 2 от ППЗИН тази дейност се извършва от пробационния служител по график най-малко 1 път на месец. Констатираните нарушения са съществени по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, те могат да бъдат поправени чрез отмяна на присъдата реда на възобновяването, основанието за което се съдържа в чл. 442 ал. 1, т. 5 от НПК и връщане на делото на РС-Благоевград за ново разглеждане, което следва да започне от стадия на съдебното заседание.   Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК     Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 821/2008 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 3489/18.07.2008 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.