Р Е Ш Е Н И Е № 475 град София, 01 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2348 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Х. А., чрез защитника, за възобновяване на н. о. х. д. № 493/2010 г. и отмяна на определение от 25.02.2011 г. на Хасковския окръжен съд за одобряване на споразумение. Изтъкнато е съществено нарушение на процесуалните правила – накърнено право на защита, тъй като на осъдения не е бил предоставен писмен превод на обвинителния акт на езика, който владее. Съдът е одобрил споразумение и при неясна воля на подсъдимия да се признае за виновен. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) настоява за възобновяване на делото поради съществени процесуални нарушения. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за основателно, тъй като на осъдения не е бил предоставен превод на обвинителния акт на разбираем за него език. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 25.02.2011 г. по н. о. х. д. № 493/2010 г. Хасковският окръжен съд е одобрил споразумение, по което подсъдимият Х. А. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 2 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК е определено наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на сто хиляди лева. Приспаднато е задържането, предметът и средството на престъплението са отнети в полза на държавата, разпоредено е какво да стане с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Съдебното производство е било образувано въз основа на внесен обвинителен акт и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното на 25.02.2011 г. съдебно заседание с участието на подсъдимия и преводач от немски език упълномощеният защитник е посочил, че с прокурора е водил преговори за постигане на споразумение, което обаче изисква и мнението на подсъдимия. Съдът е приел, че следва да даде ход на делото. Запитан дали му е връчен обвинителния акт подсъдимият Х. А. изрично е заявил, че към момента е получил единствено обвинителния акт на български език, но не и неговия писмен превод на езика, който разбира. Защитникът е подновил искането да преговаря за споразумение и след няколко прекъсвания на съдебното заседание прокурорът е представил постигнатото и подписано, в т. ч. от подсъдимия и преводача, споразумение, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. След изпълнение на процедурните изисквания, съдът с определение от същата дата - 25.02.2011 г. е одобрил окончателното споразумение и същото е влязло в сила. При тези данни Върховният касационен съд намира, че по делото е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия Х. А. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК (в сила от 28.05.2010 г.) изрично предвижда, че обвиняемият, който не владее български език, има право на писмен превод на обвинителния акт на разбираем за него език. Правото на писмен превод произтича и от чл. 6, т. 3, б. „е” от Европейската конвенция за правата на човека като гаранция за справедлив процес. От материалите по делото се установява, че на подсъдимия Х. А. не е бил предоставен писмен превод на обвинителния акт на немски език, който е посочил, че разбира. Съдът обаче е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, без да е изпълнил процесуалното си задължение да предостави писмен превод на подсъдимия. По този начин не му е осигурил действителна възможност да се запознае с предявеното обвинение по обвинителния акт. При условие че подсъдимият не е могъл да разбере обвинението, следва да се приеме, че той не е разбирал в нужната степен и споразумението за прекратяване на наказателното производство, изготвено между прокурора и защитника. Определението на съда за одобряване на споразумение при нарушено право на защита следва да бъде отменено. Правото на подсъдимия да знае в какво точно се обвинява е съставна част от правото на защита, гарантирано от наказателно-процесуалния закон както в интерес на гражданите, така и в интерес на правосъдието. Затова, напълно излишно е да се обсъжда доводът, залегнал в искането на осъдения, дали в съдебното заседание той е изразил или не ясна воля да признае вината си и валидно съгласие по конкретните условия на споразумението. Искането за възобновяване на наказателното дело поради допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е основателно. Определението, с което е одобрено споразумението, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд от съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 493/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение от 25.02.2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е одобрено споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия Х. А. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: