решение по гр.д.№ 1047 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

София, 29.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1047 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. срещу решение № III-137 от 23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 148 от 05.07.2018 г. по гр.д.№ 570 от 2017 г. на Районен съд- Карнобат в частта му за отхвърляне на предявените от С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. срещу И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права по отношение на имот, представляващ УПИ V-..... в кв. ..... по действащия застроително- регулационен план на [населено място], Бургаска област, като премахнат оградата, изградена в западната част на имота на ищците на границата с имота на ответниците, представляващ УПИ IV-..... в кв. ...., и премахнат източната част на второстепенна постройка, изградена в УПИ IV- ..... в кв. ..... до страничната регулационна линия с имота на ищците.
Касаторите С. Ч. Н. П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. поддържат жалбата и молят решението на Б. коръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявените от тях искове с правно основание чл.109 ЗС.
В писмен отговор от 06.03.2019 г. и становище от 06.12.2019 г. ответниците И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. оспорват жалбата. Молят решението на Бургаския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират за направените разноски по делото пред ВКС.

С определение № 324 от 20.06.2019 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на решението с практиката на ВКС /конкретно с т.1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните ? Констатирано е, че в противоречие с тази практика в решението си въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по изрично съдържащия се във въззивната жалба довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд, касаещ истинността на представеното по делото удостоверение за търпимост. Във въззивната жалба изрично е посочено, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с разпоредбите на чл.121, ал.1 и ал.2 и чл.125 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г./отм. с ДВ бр.48 от 1995 г., в сила от 26.07.1995 г./ и чл.42, ал.2, изр.2 от Закона за устройство на територията е приел, че сградите, чието събаряне се претендира, са „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ, а въззивният съд в мотивите на решението си въобще не е разгледал и не е обсъдил този довод.
Поради допускане на горепосоченото процесуално нарушение /необсъждане на посочен във въззивната жалба довод за неправилност на първоинстанционното решение/, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяната му, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени съдопроизводствени действия.
ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА: Пред ВКС е висящо производството по делото по предявените искове с правно основание чл.109 ЗС за събаряне на изградена на страничната регулационна линия ограда и на изградени в имота на ответниците, в близост до тази странична регулационна линия второстепенни постройки.
От представените постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2013 г., нотариален акт № ...., том ..... по нот.д.№ ..... от 21.04. ..... г. и скица-извадка от ПУП, одобрен със заповед № РД-09-21 от 15.02.1988 г. на [населено място], област Б. се установява, че ищците и ответниците са собственици на два съседни имота: ищците С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. са собственици на УПИ V- ..... в кв. ..... по ПУП на [населено място], Бургаска област, а ответниците И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. са собственици на граничещия от запад УПИ IV-296 в кв.87.
1. По отношение на изградената на страничната регулационна линия ограда от показанията на свидетелите В. Д., С. С. и В. А. се установява, че оградата е изградена от ответниците през 1991 г., на мястото на старата телена ограда между двата имота и със съгласието и съдействието на майката на ищеца С. Н.. Според удостоверение изх.№ 94-С-340 от 29.01.2016 г. на [община] оградата е със средна височина на плътната част от 0,60 м. и за нея не се изисква разрешение съгласно чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, нито съгласие на собствениците на съседните имоти съгласно чл.48, ал.3 ЗУТ. От заключението на комплексната геодезическа и инженерна експертиза се установява, че оградата е изградена без строителни книжа, че ширината й е 0,25 м., а височината в плътната й част- 0,60 м. Оградата навлиза в южната част на имота на ищците с 0,09 м., което се равнява общо на 1 кв.м. Вещите лица дават заключение, че се касае за допустимо отклонение съобразно Наредбата № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС счита, че предявеният иск по чл.109 ЗС за събаряне на тази ограда е неоснователен поради следното: Не се касае за недопустимо отнемане на част от собствения на ищците имот, нито за действие, с което се ограничава или препятства упражняването на правото им на собственост върху част от този имот. Както и вещите лица са заключили, оградата навлиза в южната част на имота на ищците с 0,09 м., което е допустимо отклонение съобразно Наредбата № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид ширината на оградата в плътната й част от 0,25 м., законово допустимо и житейски оправдано е отклонение в някои нейни части с 0,09 м. /по-малко от 10 сантиметра/.
2. По отношение на трите постройки в имота на ответниците от писмените доказателства, от показанията на свидетелите и от заключението на комплексната геодезическа и инженерна експертиза безспорно се установява, че са построени от ответниците през 1993 г., без строително разрешение и на отстояние от 0,50 м.- 0,70 м. от страничната регулационна линия към имота на ищците.
Съгласно представеното с отговора на исковата молба удостоверение за търпимост № 101 от 14.09.2017 г., издадено от Главния архитект на [община], тези постройки представлявали „търпим строеж“. Истинността на изложеното в това удостоверение за търпимост е оспорена от ищците още в първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.12.2017 г. Ищците са твърдяли, че този документ е издаден след завеждане на делото, за целите на това дело и е с невярно съдържание: доколкото строежът не е допустим по правилата, действали по време на построяването му и към настоящия момент. Поискали са експертиза за установяване на твърденията им.
Според приетото заключение на комплексната геодезическа и инженерна експертиза и представеното по делото удостоверение изх.№ 94-С-340 от 29.01.2016 г. на [община], тези постройки са за допълващо застрояване и са изградени на 0,50- 0,70 м. от страничната регулационна линия с имота на ищците. За изграждането им има одобрена частична квартална разработка за сключено застрояване на стопански сгради, одобрена със заповед № 170 от 11.08.1992 г. на Кмета на [община] и е издадена виза за проектиране № 617 от 04.09.1992 г. Според тези технически документи, първите две постройки е следвало да бъдат изградени на калкан с други, все още непостроени сгради в имота на ищците: сгради следвало да бъдат изградени и в двата имота на калкан. В имота на ищците обаче такива сгради и понастоящем не са изградени. Две от постройките /с дължина 12 м. и 3 м./ отговаряли на кварталната разработка и визата за проектиране. Третата постройка, с дължина 3 м., представляваща по-скоро навес или дървена стреха, била изградена извън одобреното с кварталната разработка застрояване и в противоречие с действащите към датата на построяването й строителни норми: чл.119 ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм./, според които второстепенни постройки са допустими с обща дължина 15 м. Според чл.121 от Наредба № 5 от 1977 г. изграждането на такива постройки на разстояние по-малко от 3 м. от страничната регулационна линия било допустимо само със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при ОбНС или с декларация на същото лице, подписана пред длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължението от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните страни да се покриват напълно.
Въз връзка с оспорването на удостоверението за търпимост по делото е изискано от [община] да представи цялата преписка, свързана с одобрението на частичната квартална разработка за стопанските сгради в парцелите на ищците и на ответниците. С писмо вх.№ 25.04.2018 г. Кметът на [община] е отговорил, че цялата преписка не се съхранява в техническия архив на общината, а се съхранявят само отделни документи от нея: копие от скица за проектиране № 617 от 04.09.1992 г. с издадена виза, копие от одобрения проект за Ч., препис- извлечение от протокол № 13 от 31.07.1992 г. на Експертен съвет по комплексно изграждане на териториалните единици при [община], копие от заповед № 170 от 11.08.1992 г. на Кмета на общината, с която е одобрен проекта за Ч. и оригинален акт № ..... от 22.07. ..... г. на Кмета на общината, с който се удостоверява, че в законния 7-дневен срок от датата на получаване на съобщение № 12 от 29.06.1992 г. относно обявената Ч. за стопански сгради няма постъпили възражения против разработката.
Представеният към писмото на Кмета на [община] оригинален акт № ..... от 22.07. ..... г. на Кмета на общината също е оспорен от ищците с мотив, че нито те, нито техните праводатели са получавали съобщение за одобрената частична квартална разработка. С оглед тези твърдения на ищците съдът в съдебно заседание от 22.03.2018 г. е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на този акт. Във връзка с откритото производство по оспорването на акта от 22.07.1992 г. страните не са представили други доказателства.
По отношение на това дали изградените постройки пречат на ищците от показанията на свидетелката В. А. се установява, че южната част от имота на ищците, по протежението на изградените в имота на ответниците постройки, била в сянка, поради което засаденото от ищците в тази част от мястото лозе не вървяло. Освен това, миришело на животни, които ответниците гледали в постройките.
При така установената фактическа обстановка по иска с правно основание чл.109 ЗС за събаряне на постройките настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаването на такъв иск е необходимо ищците да докажат, че ответниците осъществяват неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и че с това създават за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
В конкретния случай ищците са доказали и двете предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС за събаряне на постройките: На първо място, построяването на процесните постройки в имота на ответниците, на 0,50 м.- 0,70 м. от страничната регулационна линия с имота на ищците /за което не се спори, а и от показанията на свидетелите се установява, че е извършено от ответниците/ представлява неоснователно действие на ответниците: тъй като строежът на постройките е незаконен /без издадено строително разрешение/ и представлява непърпим строеж. По смисъла на пар.127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., търпими са строежите, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон /ЗУТ/. В случая, безспорно установено е, че процесните постройки са построени преди 31.03.2001 г., но не са били допустими съгласно действащите към момента на изграждането им или към настоящия момент разпоредби. Напротив, изграждането на постройките е било в нарушение както на действащите към момента на построяването им през 1993 г. норми /чл.125, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., отменена през 1995 г., според който, когато се разполагат свободно, стопанските постройки със селскостопанско, производствено и обслужващо предназначение следва да са на разстояние от регулационните линии към съседите съгласно изискванията на чл.10 и чл.13 от Наредбата: на не-по-малко от 3 м. от страничната регулационна линия, ако височината на стопанската постройка е до 8,5 м., като по изключение със застроителен план това разстояние може да се намали с 1 м. при условие, че между самите сгради в съседните парцели се спазват изискуемите пълни разстояния и чл.121, ал.2 от същата Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г., според който второстепенни постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласието на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при общинския народен съвет, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните страни да се покриват напълно/, така и на действащите към настоящия момент норми /чл.42, ал.2, изр.2 ЗУТ, според който постройки на допълващо застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот или плътни огради/. В случая безспорно установено по делото е, че както към датата на изграждане на процесните постройки в имота на ответниците през 1993 г. не е имало, така и към настоящия момент в имота на ищците няма изградена стопанска сграда на калкан към сградите в имота на ответниците; че няма изградена плътна ограда и че за изграждането на процесните сгради няма дадено от ищците или техните праводатели съгласие, каквото изисква чл.121, ал.2 от Наредба № 5 от 1977 г.
Доказването на обстоятелството, че собственикът на съседния имот е дал такова съгласие, е било в тежест на ответниците съгласно чл.154, ал.1 ГПК, поради което при непредставяне на доказателства за това обстоятелство следва да се приеме, че съгласие не е било давано. Фактът, че преписката, свързана с одобрената частична квартална разработка за стопанските сгради, не се пази в цялост в техническия архив на [община] /което е удостоверено в писмо изх.№ 11-00-176 от 24.04.2018 г. на Кмета на общината/ не освобождава ответниците от задължението им да докажат дадено от ищците или от техни праводатели съгласие за строежа във формата, посочена в чл.121, ал.2 от Наредба № 5 от 1977 г., доколкото документ, съдържащ такова съгласие, следва да се намира у ответниците. Изгубването или унищожаването на този документ не по вина на ответниците, ако това бъде доказано по делото, също не ги освобождава от задължението да докажат това обстоятелство, а само им предоставя възможност да ангажират свидетелски показания за това- чл.165, ал.1 ГПК.
Представеното по делото удостоверение за търпимост на строежа № 101 от 14.09.2017 г., издадено от Главния архитект на [община], не доказва, че процесните постройки са били изградени в съответствие с действащите към датата на построяването им или към настоящия момент разпоредби. Предвид оспорването на това удостоверение от ищците, а и служебно, съдът по предявен иск по чл.109 ЗС има право да преценява действителността и обвързващото значение на констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и санкционни актове и предписания по повод строителството на процесните сгради. Съдът може да извърши и инцидентна преценка за валидност на административните актове във връзка със строежите, включително и за съответствието им с изискванията на материалния и процесуалния закон. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, както и актуалната практика на ВКС- например решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр.д.№ 1081 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. В конкретния случай, след преценка на съответствието на строежа с действащите към момента на построяването им и към настоящия момент разпоредби, съдът приема, че строежът на процесните постройки е нетърпим строеж и респективно- че съдържанието на оспореното удостоверение за търпимост от 14.09.2017 г. е неистинско.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС без значение е дали постройките са със статут на „търпим строеж“, а само дали обективно пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на пар.127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. В този смисъл е константната практика на ВКС, например решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д.№ 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, I г.о., решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр.д.№ 1593 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 401от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 4880 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.
Доказана е и втората предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за събаряне на процесните постройки: че изграждането и поддържането на такива постройки в имота на ответниците пречи на ищците да упражняват правото им на собственост върху съседния имот в пълен обем и по предназначение. В конкретния случай, за да се приеме, че постройките пречат на ищците за пълноценното упражняване на правото им на собственост, е достатъчно да се установи /както е установено и по настоящото дело/, че те са незаконно изградени, без съгласието на собствениците на съседния имот, на разстояние до страничната регулационна линия, което е по-малко от предвиденото в нормите на чл.121, ал.1 и чл.125, ал.2 от Наредба № 5 от 1977 г./отм./ разстояние: най-малко 3 м. или 1,5 м. в зависимост от местоположението на съседния имот. С разпоредбите на чл.121, ал.1 и чл.125, ал.2 от Наредба № 5 от 1977 г. законодателят е определил минимално разстояние на стопанските постройки от страничната регулационна линия, което е необходимо, за да се осигури нормалната осветеност на съседния имот. Поради това самото нарушение на тези норми води до извод за съществено засенчване на съседния имот и съответно за пречене на собствениците на този имот да ползват имота си по предназначение. При наличието на такива изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не се нарушавала нормалната осветеност на съседния имот. В този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид на всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща искането за премахване на постройките и вместо него следва да бъде постановено друго за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да съборят тези постройки. В останалата обжалвана част /за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за събаряне на оградата/ решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Като последица от настоящото решение следва да бъде отменено и постановеното от въззивния съд определение от 28.12.2018 г., с което ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото пред ОС разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 124,83 лв., изчислени както следва:
- за първата инстанция от общо направени разноски в размер на 2975 лв., при един уважен иск и два отхвърлени иска, ответниците следва да понесат разноски в размер на 991,67 лв., а реално са направили разноски в размер на 978 лв., тоест дължат на ищците сумата 13,67 лв.,
- за втората инстанция от общо направени разноски в размер на 1050 лв., при един уважен и един отхвърлен иск, ответниците следва да понесат разноски в размер на 525 лв., а реално са направили разноски в размер на 600 лв., тоест ищците им дължат сумата 75 лв.,
- за третата инстанция от общо направени разноски в размер на 1070 лв., при едни уважен и един отхвърлен иск, ответниците следва да понесат разноски в размер на 537,50 лв., а реално са направили разноски в размер на 600 лв., тоест ищците им дължат сумата 63,50 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № III-137 от 23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, касаеща иска с правно основание чл.109 ЗС за събаряне на трите постройки И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от Закона за собствеността И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А., всички с постоянен адрес: [населено място], обл.Б., [улица], собственици на УПИ IV-..... в кв. ..... по ПУП на [населено място], обл.Б. да преустановят да пречат на С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица] да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху собствения им УПИ V-..... в кв. ..... по ПУП на [населено място], обл.Б., като премахнат:
- второстепенна постройка с дължина 12 м. и средна височина 2 м. и второстепенна постройка с дължина 3 м. и височина 1,5 м., и двете с тухлена зидария и дървени покривни конструкции, покрити с керемиди, изградени на 0,50-0,70 м. от страничната регулационна линия на двата имота, означени с оранжев цвят на скица на вещите лица инж.Р. К. и арх.М. А., находяща се на лист 72 от гр.д.№ 570 от 2017 г. на РС- [населено място], която представлява неразделна част от настоящото решение и
- второстепенна постройка с дължина 3 м., височина 2 м. и площ от 7 кв.м, с тухлени стени, частично остъкляване на метални профили и дървена покривна конструкция, изградена без строително разрешение на 0,50- 0,70 м. от страничната регулационна линия на двата имота, означена с виолетов цвят на скица на вещите лица инж.Р. К. и арх.М. А., находяща се на лист 72 от гр.д.№ 570 от 2017 г. на РС-гр.К., която представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № III-137 от 23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, касаеща отхвърлянето на иска по чл.109 от Закона за собствеността за събаряне на оградата между УПИ IV-..... в кв. ..... и УПИ V-..... в кв. ..... по ПУП на [населено място], обл.Б..

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 2513 от 28.12.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. с горепосочения адрес да заплатят на И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. на основание чл.78 ГПК сумата 124,83 лв. /сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски за делото пред трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.