Р Е Ш Е Н И Е N 175 София ,04.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети април , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 693 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 42 от 19.01.2012 г. по гр.д. № 693 /2011 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 492 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, 2”д” състав , с което е отменено първоинстанционното решение от 8.08.2007 г. постановено по гр.д. № 5300 от 2006 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав и е уважен положителният установителен иск за собственост . Обжалването е допуснато по касационната жалба на [фирма] представлявано от Д. М. В. чрез пълномощниците си С. М. и проф. И. Р. в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материално правните и процесуални въпроси както следва : - представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него; - допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание ; - какви са предпоставките да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл.17а ЗППДОБ/отм./ и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество, - съществува ли задължение на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове , които имат значение за спора за собственост. -допустимостим ли е иск за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота; Ответника [фирма] , представлявано от адв. В. е оспорило касационната жалба и в съдебно заседание подържа становището , че решението е правилно и съобразено с трайната съдебна практика по поставените материално правни и процесуални въпроси. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно. При постановяването му съдът се е съобразил със следната фактическа обстановка въз основа на която е направил и обоснованият извод, че [фирма] е собственик на имота. [фирма] е предявил положителен установителен иск за собственост , в който е поискал да се признае правото му на собственост по отношение на касатора [фирма] на поземлен имот с предназначение за производство на топлоенергия , целият с площ от 5 765 лв. , представляващ съгласно приложената към исковата молба скица, пл. № ....., кад. лист ..... заедно с парокотелна сграда с площ от 520 кв.м. Имота при предявяването на иска е бил индивидуализиран по действащият от 2006 г. кадастрален план, който е бил одобрен със заповед № .... от ..... г. което се удостоверява от представена скица. При предявяването на иска недвижимата вещ следва да бъде индивидуализирана с кадастрални или регулационни данни ако е заснета в кадастъра и се намира в регулация или по граници- съседи в както насока е изискването на чл.98 б. “г” и “д” ГПК/отм./ ,преповторено в чл.127, ал.1, т.3 и 4 ГПК, т.е. с исковата молба следва да се субстанцира спорното материално право, включително и по предмет. В исковата молба с която е започнато настоящето дело е посочено, че касатора се счита за собственик на спорния имот защото той е включен в капитала на дружеството при неговото преобразуване в съответствие с чл.17а ЗППДОБ/отм./. Това е и правното основание за придобиване на собствеността. Ищеца се е легитимирал и с констативен н.а. № ...., т...., рег. № ...., н.д. №..... от ..... г. като изрично е посочил ,че се намира във владение на имота. Правният интерес от предявяването на иска е бил обусловен от претенцията за правото на собственост върху този обект от страна на ответника- касатор и при осъществяването на фактическа власт върху спорния терен и сграда от ищеца към датата на подаване на молбата , единствената възможност за защита е било предявяването на установителен иск за собственост. Спора за собственост е обективиран и с представеният препис от Протокол № .... от....... г. на РЕСУТ към Район “В.”. Следователно предявеният иск е допустим. Отнемането на фактическата власт на имота от касатора в хода на съдебното производство не прави иска недопустим защото правният интерес от воденето на процеса , свързан със спора за материалното право продължава да съществува от една страна, а от друга преминаването от установителен към осъдителен иск във въззивното производство не е предвидено като процесуална възможност в чл.214, ал.1, пр. последно ГПК. По делото е установено по несъмнен начин, че [фирма] е правоприемник на ДИП”Ф.”, който пред 1990 г. е преобразуван в ДФ”Ф.” , която пък от своя страна с решение № 4 от 1.03.1994 г. по ф.д. № 2595 от 1992 г. СГС, Ф.О. е преобразувано във [фирма]. Ищеца, вече вписан в търговския регистър като “Ф.” подържа , че е собственик на имота , който е придобил по реда на чл.1, ал.1 от ПМС № 201 от 1993 г., което постановление е заменено от чл.17а ЗППДОБ като правоприемник на ДИП “Ф.”. От своя страна ДИП”Ф.” се е легитимирал с 4 акта за държавна собственост и в конкретност с акт за държавна собственост № ..... от ........ г. , с който в полза на предприятието е отстъпен имот от 4 400 кв.м. ведно с изградените върху него адм. сграда, гараж , паракотелна и столова. По делото е изслушано заключението на в.л. Й. Ж. и допълнително от в.л.- Н. Д. Д. , които установяват, че с Р. № ..... от ...... г. е постановено създаването на фабрика “Ф.”, която е ситуирана върху 30 дка , представляващи част от терен от 120 дка , разположен северно от шосето Б. –Д. . Този терен е бил предоставен първоначално на К. и впоследствие е преотреден за други държавни нужди и предоставен на разположение на Министерския съвет. Бил е съставен акт за държавна собственост №.... от ...... г. , в който е посочено , че им. пл. № -нов .... ведно с парокотелна и др. сгради е предоставен на “Ф.”. На 30.11.1994 г е изготвена оценка на активите на [фирма] , в инвентарните описи към която е вписан акт №.... от ...... г. за сградите , включително паракотелно и прилежащия терен. Сградата на паракотелното е включена в производствения цикъл на “Ф.” като производител на светлочувствителна хартия. От своя страна от приложенията към в Договор № РД-..... от ..... г. за приватизацията на 95% от акциите на държавата в [фирма] се установява , че при продажбата не са включени като обекти на недвижимата собственост паракотелното и земята към него. При посочените факти въззивният съд е направил обоснованият извод , че правото на оперативно управление с преобразуването на ДФ”Ф.” в [фирма] е трансформирано в корпоративна собственост, т.е. собственост на търговското дружество – ищец. Абсолютното вещно право е удостоверено с .а. № ...., т...., рег. № ....., н.д. № .... от ..... г. Исковата молба е подадена на 1.03.2006 г., индивидуализацията на имота е направена съобразно скица от 17.06.2004 г. и в хода на съдебното производство не е съществувало колебание относно кои имот е предявен иска за собственост. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. Правното основание за придобиването на собствеността ищеца сочи в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ПМС № 201 от 1993 г., която е преповторена в чл.17а от ЗППЗОБ/отм./ . Установяването на правото на собственост от търговското дружество по този ред предпоставя да се установят елементите на фактическият състав на текста, както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствието с акта на преобразуването му /т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Посочените юридически факти следва да кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В този смисъл е постановено решение по реда на чл.290 ГПК Решение № 96 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г.,, което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд е задължително за съдилищата. Фактическия състав на чл.17а от ЗППДОБ/отм./ не включва като елемент от фактическият си състав фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество. В настоящето производство изброените по-горе елементи от фактическият състав на придобиването на правото на собственост по този начин са установени по безсъмнен начин. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 492 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, 2”д” състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: