Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 06.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 90/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Т. С. С. срещу решение № 720/25.11.2014 год. по въззивно нохд № 347/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че с изменението на осъдителната присъда е определено явно несправедливо наказание. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за намаляването му в справедлив размер. В допълнението към касационната жалба, представена от защитника в срока по чл.351, ал.3 НПК, са развити доводи не само за несправедливост на наказанието, но и за нарушение на закона. Поддържат се алтернативни искания – за отмяна и оставяне в сила на първоинстанционната присъда или за изменение и определяне на наказанието при условията на чл.115 вр.чл.55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 28/26.06.2014 год. по нохд № 175/2014 год. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 21.11.2013 год. в [населено място] умишлено и с особена жестокост умъртвил П. Т., която се е намирала в безпомощно състояние. На основание чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.3 вр.чл.115 вр.чл.55, ал.1 НК вр.чл.373, ал.2 НПК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1 НК за срока на предварителното задържане, чл.53 НК за веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 347/2014 год. изменил присъдата в частта за наказанието като при условията на чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода и потвърдил в останалата част. Доводите за явна несправедливост на наказанието в определения срок от 10 години са неоснователни. Въззивният съд по повод протеста на прокурор е приел, че действително са налице индивидуализиращи обстоятелства, установени от събрания доказателствен материал, както и че наказанието правилно е определено в съответствие с действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.58А от НК. Определил е като неверен извода, че са налице предпоставките по чл.55 НК. Основал е решението си за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 НК и на други от установените обстоятелства, освен приетите от първоинстанционния съд – отрицателната характеристична справка за поведението му в обществото, злоупотребата с алкохол, указващи на висока степен на обществена опасност на личността, а не само на деянието. Възприел е като правилна оценката, че смекчаващи обстоятелства са поведението му след установяване смъртта на пострадалата, съдействието, което е оказал на разследващите, действителното дълбоко разкаяние и съжаление за извършеното и оценката за последиците. Правилно в конкретния случай признанието е отчетено не само като условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 НПК при условията по чл.371, т.2 НПК, но и като смекчаващо обстоятелство. Оценката, която е направил въззивният съд, дава основание за извод, че е съобразена с действителната тежест и значение на всяко едно от обстоятелствата, както и че няма отчетено в негова вреда. Затова като е приел, че са налице предпоставките по чл.54 НК и е приложил чл.58А, ал.1 НК е определил наказание лишаване от свобода в размер на 15 години; законосъобразно го е намалил с една трета до размер на 10 години, което не е несправедливо по предвидените в чл.348, ал.5 НПК критерии. Законосъобразен е изводът, че не са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Законодателят е предвидил такава възможност, но като изключение и само в случаите, когато са налице всички предвидени предпоставки – установени многобройни смекчаващи обстоятелства или поне едно изключително и най-лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Въззивният съд е направил законосъобразен извод, който настоящият състав споделя, че по отношение на подсъдимия С. не е налице нито една от тези предпоставки. Наказанието съответства на тежестта на извършеното, на данните за личността на подсъдимия и на целите по чл.36 НК. Жалбата срещу въззивното решение е подадена в предвидения от закона срок и в нея е посочено само едно касационно основание – това по чл.348, ал.1, т.3 НПК. В допълнението, представено преди даване ход на делото, защитникът е изложил съображения за наличието и на друго касационно основание – нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Пределите на касационната проверка се определят от посочените в жалбата или протеста касационни основания и доводите, които ги подкрепят. В срока по чл.351, ал.3 НПК страните имат право на допълнителни съображения, с които да подкрепят посочените в срока за обжалване, но не и да посочват нови касационни основания. Затова развитите от защитника доводи в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 720/25.11.2014 год. по въззивно нохд № 347/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: