Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 24 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2062/2012г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Р., подадена чрез упълномощения от него защитник срещу въззивно решение от 05.10.2012г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, по внохд №208/12г., с което е потвърдена присъда №27 от 28.05.2012г. на Окръжен съд /ОС/-Русе, по нохд №292/12г.. В депозираната жалба се визират фрагментарни оплаквания за допуснати от контролираните съдебни инстанции съществени процесуални нарушения, израз на които е ангажиране на наказателната отговорност на Р. Р. за престъпление по чл.123, ал.2 от НК, при сериозни пороци в текстовото съдържание на обвинителния акт. Релевира се съществуваща неяснота и налични противоречия по отношение начина на извършване на инкриминираното престъпление /чрез неправомерни действия или противоправно бездействие/, в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице. Аргументира се и дерогиране на материалния закон, с поставен акцент на липса на правосубектност и на престъпна несъставомерност на деянието, поради обстоятелството че подсъдимият Р. не притежава качеството „работодател” по смисъла на пар.1 от ДР на Кодекса на труда /КТ/ и не е адресат на възложените от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ задължения. Предлага се отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и оправдаване на Р. Р. по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание на 17.01.2013г. подсъдимият Р. се представлява от договорен адвокат, който поддържа жалбата по изложената в нея аргументация. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, намира за установено следното: С присъда №27 от 28.05.2012г., постановена по нохд №292/12г. Русенски ОС е признал Р. Т. Р. за виновен в това, че на 16.03.2010 година, в с.Малко Враново, по непредпазливост причинил смъртта на С.А. М., чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява, като на основание чл.123, ал.2, вр.чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено, при условията на чл.66, ал.1 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С решение от 05.10.2012г., по внохд №208/12г., по описа на АС-Велико Търново атакуваната присъда е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия Р. е неоснователна. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура /ОП/ - Русе, в компетентния съд обвинителен акт срещу Р. Р.. Обвинителният акт на Русенска ОП е изготвен при съблюдаване императивните правила на чл.55 от НПК, отговаря на предявените от процесуалната норма на чл.246 от НПК изисквания и е в съответствие с лимитираните в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС основни положения. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и прецизно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадало лице, вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е събраните доказателства, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимата материалноправна уредба. В обсега на фактическото и юридическо обвинение е очертано поведението на подсъдимия Р., реализирано в нарушение на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строително - монтажни работи, и предпоставило фаталния изход. Пренебрегвайки установения в т.1.5 от Приложение 6 към Наредба №2 / 22.03.2004г. нормативен регламент, изрично забраняващ ръчно разрушаване на конструктивни елементи от сгради или съоръжения, когато работещият е стъпил върху тях или съседни такива, като при технологична неосъществимост на предписаното, допускащ стъпване върху елементите, след вземане на необходимите обезопасителни мерки, на 16.03.2010г. Р. Р. разпоредил на С. М., включен в „Програмата за извършване на общественополезни дейности от лицата с право на месечно социално подпомагане”, да участва при събарянето на външната училищна тоалетна в с.Малко Враново. Последвалият инцидент, при който вътрешната плоча на постройката се счупила и пострадалият М. при пропадането и затрупването получил травми, довели до смъртта му, е в пряка причинна връзка с възложената от подсъдимия работа по разрушаване на процесната сграда, несъобразена с Наредба №2/22.03.2004г. Визираната фактология в обстоятелствената част на прокурорския акт и изведеното в неговия диспозитив правно заключение не обосновават твърдяните от договорния адвокат на Р. Р. противоречия по отношение на начина на осъществяване на инкриминираното престъпно деяние и не индицират на претендираните неясноти, препятстващи разбиране на характера и естеството на обвинението и упражняване на личната и професионална защита в наказателния процес, в пълен обем. Правилно е приложен и материалният закон. Правната теория и практика са константни, че субект на престъплението по чл.123 НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Интерпретацията на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ /предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Следователно субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират изпълнението й. /П2/1979 г. на Пленума на ВС на РБ/. Такава е конкретиката по настоящото дело. По силата на сключените, на основание чл.12, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ и Рамково споразумение между АСП-София и Национално сдружение на общините в Р България от 30.03.2004г., договори от 07.12.2005г. и 21.02.2006г. между Община Сливо поле и съответната Дирекция „Социално подпомагане”, със заповед №672/27.12.2005г., кметът на Община Сливо поле - Г. Г., възложил на Р. Р., в качеството му на представляващ кметството в с.Малко Враново, организацията на дейности, които правоимащите и одобрени по списък лица, включени в общинската програма за социално подпомагане от различни населени места, трябва да извършат; обезпечаването на безопасността на труда, чрез провеждане на инструктажи, във връзка с реализираните действия; и издаването на служебни бележки за отработените дни. В изпълнение на тези си задължения подсъдимият, без да има право, разпоредил събаряне на тоалетната в двора на училище. Инкриминираната от прокурора неправомерна проява е осъществена при отсъствие на изискуемите се по чл.195 ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, документи - протокол, съставен от комисия от специалисти относно годността на сградата; решение на комисията за премахване на постройката и заповед на кмета на общината за събаряне За ангажиране на наказателната отговорност за престъпление по чл.123 от НК е необходимо в кумулативна даденост с лимитирания правен статут на подсъдимото лице като субект на посегателство, инкриминираното деяние да покрива лимитираните в особената материалноправна норма престъпни обективни и субективни признаци. Консумирането на състава на чл.123 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, като цитираната разпоредба сочи на бланкетност, запълвана със съдържание от правила в нормативен акт, индивидуализиращи дължимото поведение дееца. Това обуславя изводи за субсумиране на нормата на чл.123 от НК с реализирани действия или налично бездействие, в нарушение на определени предписания от законов или подзаконов акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, в причинна връзка с настъпилите вреди, и при предвиденото психическо отношение на автора на инкриминираните поведенчески прояви към обществената опасност на деянието и последиците от него. Очертаните факти в разглеждания казус обосновават обективна и субективна съставомерност по чл.123, ал.2 от НК. Сложен фактически състав, инкорпориращ предприетите от Р. Р. действия по даване на указания и възлагане на безработните лица на осъществяване на дейност по разрушаване на процесната сграда, и неговото бездействие, обективирано в неспазване на задълженията за инструктаж и обезопасяване, произтичащи от т.1.5 на Приложение 6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, е довел до фаталния изход - смъртта на пострадалия С. М.. В коментираната насока, възраженията, че подсъдимият не притежава качеството „работодател” по смисъла на пар.1 от ДР на КТ и не е адресат на правните предписания на ЗЗБУТ, са некоректни. Видно от пар.1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, терминът „работодател” е разширително тълкуван. Такъв е освен определеният с дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на КТ - „ физическо лице, юридическо лице или негово поделение, организационно и икономическо обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение” и „всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията”. Регламентът в чл.2 от ЗЗБУТ определя и приложното поле на нормативния акт – „за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата. На инкриминираната дата Р. Р. - кмет на с.Малко Враново е разпределил работата между правоимащите лица по програмите за социално подпомагане, нареждайки на една от групите събаряне на тоалетната в двора на училището, което в длъжностното си качество е стопанисвал, без да проведе нужните обучение и инструктаж. Следователно неправомерното разпореждане на подсъдимия за разрушаване на постройката и неизпълнението на вменените му от чл.4 от ЗЗБУТ задължения като работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, чрез прилагане на необходимите мерки, са причина за общественоопасния резултат. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящата инстанция за липса на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт на АС-Велико Търново, с който е потвърдена присъда №27/ 28.05.2012г., по нохд №292/2012г. на Русенски ОС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №222 от 05.10.2012г., постановено по внохд №208/2012г., по описа на Великотърновски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.