Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 14 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 735/2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на защитника на осъдения И. К. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд №1306/2010 г. на Варненския окръжен съд. В искането се сочи, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Подчертава се, че инкриминираните деяния са несъставомерни по чл. 313, ал.1 от НК. В заключение се отправя молба за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или , алтернативно – за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът изразява становище за смекчаване на наказателната отговорност на осъденото лице. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване по чл. 422, ал.1 от НПК , установи следното : Районният съд в[населено място] с присъда № 374 от 30.06.2010 г. по нохд № 1608/2010 г. признал подсъдимия И. К. К. за виновен в това, че в периода от 07.03.2007 г. до 04.01.2008 г. в[населено място] в условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в писмени декларации по чл. 8, ал.3 и чл. 29а, ал.1 от Закона за държавния служител, които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл.313, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 100 лева. Окръжният съд в[населено място] с решение № 276 от 23.09.2010 г. по внохд № 1306/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на производството по делото е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно по следните съображения: Предходният съдебен състав не е допуснал заявените от защитата на осъдения съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствения материал. Фактическите обстоятелства по делото са изведени при спазване на принципното изискване за пълнота, обективност и всестранност на изследването. Твърдението за пренебрегване на част от доказателствата и превратното им тълкуване на плоскостта на издирване на релевантните обстоятелства не се потвърждава от настоящата проверка. Казусът се отличава с много ниско ниво на доказателствена сложност. Инкриминирано е лъжливо документиране , обективирано в три декларации, изискуеми по Закона за държавния служител. Документите са приложени по делото и тяхното съдържание / изключващо информацията, че техният автор – подсъдимият И. К., е регистриран като едноличен търговец/ не е предмет на спор между страните. Безспорен е и фактът, че деклараторът е имал статут едновременно на държавен служител и на едноличен търговец. Върху тази доказателствена база обвинението, а след него и двете предходни инстанции, са изградили правни изводи за съставомерност на действията на подсъдимия по чл. 313, ал.1 от НК и към тях, в контекста на неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК, са насочени основните възражения на подсъдимия. Те не могат да бъдат споделени по отношение на декларацията от 07.03.2007 г., изготвена на основание чл.7, ал.2 от Закона за държавния служител. В нея осъденият И. К. положил подписа си под текста / вж . точка.6 / , че не е едноличен търговец , с което потвърдил неистина по смисъла на чл. 313, ал.1 от НК, тъй като по същото време бил регистриран като едноличен търговец с фирма [фирма]. Опитът на защитата на осъдения да оспори субективната страна на престъплението, противопоставяйки на обвинението стопанската неактивност на търговеца, правилно е отхвърлен от предходната инстанция. Текстът на декларацията се отличава с рядко срещана / за административни формуляри / категоричност и яснота, поради което не поражда основания за противоречививо възприемане или неразбиране от субект без ментални затруднения. Отговорът на въпроса дали деклараторът е едноличен търговец не е обвързан с уговорки за реализиране на доходи от тази дейност, а единствено с търговската регистрация. По делото е установено, че подсъдимият удовлетворявал изискванията за заемане на отговорен пост на държавен служител в администрацията – директор на дирекция „Устройство на територията към район „П.” на [община]. Ето защо е логически неприемливо обяснението на неговата защита , че той нямал съзнанието да е едноличен търговец, тъй като не реализирал дейност. Елементарното ниво на общуване с администрацията предполага знанието , че на действието регистрация /като правопораждащ факт/ съответства действието дерегистрация /като правопрекратяващ факт/. Обяснението на осъденият К. ,че имал наивната представа за спонтанно заличаване на фирмата му като едноличен търговец, не кореспондира с данните за неговото образование, социален статус и професионален опит. Въззивният съд не е имал основание да изключи наличието на съставомерните признаци, включени в субективната страна на престъплението по чл. 313,ал.1 от НК и обективирани в подписването на декларацията с невярно съдържание . Настоящият състав на свой ред споделя тази позиция и отклонява искането за ревизия на атакуваното решение чрез оправдаване на подсъдимия. Различна трактовка от материалноправно естество обаче трябва да получат останалите две декларации, попълнени и подписани от подсъдимия на основание чл. 29а, ал.1 от Закона за държавния служител /ДВ, бр.30 от 2006 г./. Те са с идентично съдържание и се отличават единствено по датите на съставянето им - 08.03.2007 г. и 04.01.2087 г.Според обвинителния акт в тях К. „ потвърдил неистина, а именно,че няма търговски, финансови или други делови интереси с юридически и физически лица.” Въззивният съдебен състав , съгласявайки се с предходната инстанция, заключил , че подсъдимият имал такива интереси, тъй като бил регистриран като едноличен търговец. Тук е мястото да се подчертае, че в атакуваното решение в нарушение на процесуалните правила се разглежда и участието на подсъдимия в Д. „Марийон проект”, макар това обстоятелство да не присъства в обвинителния акт и обсъждането му в подкрепа на обвинителната теза да попада извън предмета на доказване. Останалите аргументи на окръжния съд са базирани на формален и поради това – неверен прочит на текста на чл. 29 а ,ал.1от Закона за държавния служител. Коректно цитиран в обвинителния акт той вменява на държавния служител задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси.Писмените декларации по чл. 29а , ал.1 от Закона за държавния служител са предназначени да обслужват тази цел като отразят информация за „всеки търговски, финансов или друг делови интерес,” който държавния служител или свързани с него лица „имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи. В противоречие с този ясен законов текст окръжният съд приел , че декларацията „има четири хипотези и само две от тях са свързани с функциите на администрацията, в която подателя работи”. Р. на образеца за декларация не може да бъде тълкувана извън разпоредбата на закона, който я създава. Съгласно чл. 313,ал.1 от НК писмената декларация се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Следователно съставомерна „неистина” може да бъде невярна информация единствено и само за посочените в закона обстоятелства , а в настоящия случай те са посочените в чл. 29а, ал.1 от Закона за държавния служител интереси на декларатора и свързани с него лица във връзка с функциите на администрацията.Изводът на въззивната инстанция, че собствеността на правен субект по Търговския закон „по принцип” води до интересите по чл. 29 а, ал.1 от НК е много далеч от заявената в атакуваното решение безспорност.За да се приеме , че подсъдимият е укрил търговски , финансов или друг делови интерес преди всичко следва да се установи неговото съществуване , а то е немислимо без да се докаже корелацията му с функциите на администрацията , в която деклараторът работи. Данни в тази насока не са посочени в обвинителния акт и въззивната инстанция, вместо да констатира тази начална липса на съставомерни признаци в предмета на обвинението, е запълнила липсата им с предположението,че дейността на всеки търговец е потенциален източник на конфликт на интереси за всяка администрация.Това разбиране противоречи на чл. 29а, ал.1 от Закона за държавния служител и разширява обхвата на съдържанието на посочената в него декларация до предели, надхвърлящи целта на закона, тъй като е невъзможно в нея да е отразят всички търговски , финансови или други делови интереси , които едно лице и свързани с него лица могат да имат в социалното си битие.Обобщено , описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия при подаването на декларациите по чл. 29а от Закона за държавния служител не съдържат обективните и субективни признаци на престъпления по чл. 313,ал.1 от НК, поради което признаването на И. К. за виновен в извършването им е постановено в нарушение на закона по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК и представлява основание за отмяна по реда на възобновяването на потвърждаващия присъдата въззивен акт на основание чл. 422, ал.1,т.5 от НПК. Съгласно чл.425, ал.1, т.2 поради наличие на предпоставките на чл.24,ал.1, т.1 от НПК осъденият трябва да бъде оправдан по обвиненията за тях и за продължавана престъпна дейност. Този изход на делото открива възможност за приложение на чл.78а от НК / прочее , това е било отказано от предходната инстанция единствено поред приемането на продължаваната престъпна дейност за „множество престъпления” по смисъла на чл.78а, ал.7 от НК - теза , подлежаща на отхвърляне поради противоречието й със задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 по тълк.д № 2 / 2010 г. на ОСНК на ВКС /. За престъплението по чл. 313,ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и е изтекъл период от време , по-дълъг от една година от изпълнение на санкцията по чл.78а от НК, наложена му през 1989 г. Настоящият съд намира, че след възобновяването на делото подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 ,т.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и чл.425, ал.1 т.,т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 1306/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, като 1.ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 276 от 23.09.2010 г. в частта му, с която е потвърдена присъда № 374 от 30.06.2010 г. по нохд № 1608/2010 г. на Варненския районен съд, признаваща И. К. К. за виновен в това, че на 08.03.2007 г. и на 04.01.2008 г. като директор на дирекция „Устройство на територията” при район ”П.” на [община] потвърдил неистина в писмени декларации по чл. 29а, ал.1 от Закона за държавния служител и ОПРАВДАВА подсъдимия по тази част от обвинението по чл. 313, ал.1 от НК и за извършване на престъпление във връзка с чл. 26, ал.1 от НК при условията на продължавана престъпна дейност. 2.ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 276 от 23.09.2010 г.в наказателноосъдителната му част , като на основание чл. 78а, ал.1 от НК освобождава И. К. К. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.