Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
гр. София, 18 октомври 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд №1415/2012 год. на ВКС, трето наказателно отделение и установи следното:
Производството е образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по ИСКАНЕ на задочно осъдения В. Д. К. за възобновяване на нохд №423/09 год. на РС гр.Разград и отмяна на постановената по делото присъда от 24.09.2009 год., и връщане на делото за ново разглеждане. Поискано е възобновяване на и на производството по нчд№ 134/11 год. на ОС гр.Разград , отмяна на постановеното по него определение от 14.06.2011 год. за извършена замяна, по реда на чл. 451 и сл.НПК, на наказанието пробация, наложено на осъдения К. по присъдата по нохд №423/09 год. на РС гр.Разград, с наказание лишаване от свобода .
В съдебно заседание осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции.
Прокурорът при ВКП дава заключение за неоснователност на подаденото искане, като аргументира позицията си с проявите на укоримо поведение на осъдения К. в рамките на наказателния процес и за изпълнение от страна на съда на процесуалните правила за осигуряване личното му участие в съдебната фаза на процеса.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Депозираното искане на задочно осъдения е допустимо за разглеждане в настоящото производство в съответствие с изискванията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно само относно наведеното основание за възобновяване на производството по нчд№ 134/11 год. на ОС гр.Разград по следните съображения:
НОХД № 423/2009г. по описа на Разградския РС е проведено при условията на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3,т. 3, б ”а” НПК (в ред. до изм. с ДВ, бр.26/2010 год.) срещу подсъдимия В. Д. К., представляван от служебен защитник , по което с присъда № 339/24.09.2009г. е признат за виновен в това, че на 28.06.2008 г. е управлявал МПС - л.а."Хюндай Лантра" с ДК № РР 30-15 AH с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,74 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с присъда № 269/17.07.2007г. на Районен съд-Кубрат за деяние по чл. 343б, ал.1 НК по НОХД № 332/2007г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 02.08.2007г. - престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б."б" НК е осъден на наказание пробация, включваща следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, която пробационна мярка да се изпълнява с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
По чл.343г НК подс.К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година.
Със същата присъда К. е признат за виновен и за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за в това, че на 28.06.2008г., при управление на МПС - л.а."Хюндай Лантра" с ДК № РР 30-15 АН е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21 ЗДвП, във вр. чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, чл. 23, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 75, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 2314,40 лв. на автомобила, собственост на Б. И. А. от с.Беловец и вр. чл. 54 НК е осъден на пробация, влючваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. На основание чл. 23, ал. 1 НК на К. е определено общо най-тежкото наказание пробация, състоящо се от задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година, и на основание чл. 23, ал. 2 НК , към така определеното общо наказание е присъединено и наказанието лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 година.
По жалба от служебния защитник на К. е образувано внохд№ № 201 по описа за 2009г на РОС , по което с решение № 88/ от 26.10.2009г. присъдата е отменена само в ЧАСТТА за престъплението по чл.343, ал. 1, б."а" във вр. с чл.342, ал.1 НК и подсъдимият е оправдан по това обвинение. Отменена е и в частта по чл. 23, ал. 1 НК. В останалата осъдителна част присъдата е потвърдена. С решение по нд№679/09 г. на ВКС, ІІІ н.о. е оставено в сила протестираното в оправдателната част въззивно решение, а в осъдителната част решението е влязло в сила.
Проверката на данните по делото сочи, че осъденият К. е участвувал лично в досъдебното производство. От постановлението за привличане на К. в качеството на обвиняем от 29.04.2009 год.( спр. л.95-л.96 от досъд.пр.ЗМ-РЗ-611-08г. на РУ на МВР гр.Разград е видно, че К. е бил информиран за характера и причините на обвинението срещу него за престъпление по чл.343б, ал.2 НК. и за престъпление по чл.343, ал.1, б."а" във вр. с чл.342, ал.1 НК и за целия обем от права на защита по чл.55 и сл. НПК, гарантиращи правото му да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ по свой почин или да изисква служебна защита при липса на средства за договорен адвокат, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на процесуално-следствени действия и пр. Бил е информиран от разследващия орган и за последиците от неизпълнение на взетата спрямо него мярка за процесуална принуда – подписка, видно от постановлението за привличане. На същата дата 29.04.2009 год. на К. е предявено досъдебното производство, видно от протокола за предявяване на досъдебното производство, прил. на л.101 . Пред разследващия орган К. е заявил адреса за призоваване в с.Беловец, общ.Кубрат, ул.”Цал Симеон” №11, на който е призоваван в досъдебната фаза на процеса.
Тези данни изчерпателно установяват информираността на осъдения както за повдигнатото срещу него обвинение, така и за знанието му за последиците от неизпълнение на поетото задължение да не нарушава взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда – подписка, като не допуска промяната на местоживеенето си, да се явява лично при призоваване от адреса , който е посочил, а при промяна на същия, да информира незабавно разследващия орган.
Последващото процесуално поведение на К. се характеризира с това, че в рамките на два месеца преди внасяне на обвинителния акт в съда той е напуснал страната с неизвестен адрес в Кралство Холандия и не е изпълнил задължението си, произтичащо от взетата мярка за неотклонение подписка, да уведоми разследващия орган, прокурора , или съда за промененото си местоживеене.
В тази насока фактите по делото са следните:
Съдебното производство по нохд№ 423/09 год. на РС гр.Разград било образувано на 23.06.2009 год., на основание внесен в съда обвинителен акт срещу К. за престъпленията по чл. 343б, ал. 2 НК и по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. с чл. 342, ал. 1 НК, по които е бил привлечен като обвиняем. Данните по делото са, че спрямо него не е изпълнена редовно процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 НПК, не му е връчен препис от обвинителния акт и не е бил призован редовно за проведените съдебни заседания. Съдът е провел щателно издирване като е получил отговори от всички органи в страната, компетентни за издирване и установяване на местоживеенето или на местонахождението на подс.К.. На издирения адрес на К. в с.Тодор Икономово, ул.Л. К.”№30, общ.Каолиново, където живее неговата майка, съдебните книжа са връщани невръчени, в цялост и със забележка , че К. е напуснал страната и близките му не поемат задължение да му ги предадат. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма №305508/29.06.09г. на ГД”КП”-София, но не е установен в страната. От докладна записка на л.29 от първоинстанционното производство и от съдържанието на писмо от 18.09.09г. ОЗ град Шумен, към ГД”Охрана” при Министерство на правосъдието , на л.66 , е станало известно на съда , че подс.К. е напуснал страната на 06.06.2009 год. и живее в Кралство Холандия с неизвестен за българските власти адрес. При тези данни, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3, б.”а”(преди изм. в бр.26/10 г. ) НПК , на 24.09.09 год. съдът е дал ход на делото при условията на задочно производство при участието на назначен от съда служебен защитник, провел е съдебното следствие, пренията и е обявил присъдата си. Служебният процесуален представител на задочно осъдения е осъществил активна и компетентна защита като е обжалвал присъдата пред Разградския окръжен съд, който по внохд№ 201/09г. на РОС е отменил присъдата в осъдителната й част за престъпление по чл. 343, ал. 1, б."а" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и е оправдал подсъдимия по това обвинение, както и в частта й по чл. 23 НК, а в останалата й осъдителна част е потвърдил присъдата .
Не се установява по делото обективно незнание на осъдения за съдебното производство и за постановената по него присъда. ВКС намира, че неучастието на подсъдимия К. в съдебното производство и при обявяването на присъдата се дължат единствено на неговото процесуално поведение, с което е обективирал волята си да не упражни лично предоставеното му от закона право на участие в наказателния процес в неговата съдебна фаза. Действията на съдебните инстанции в негово отсъствие са проведени в съответствие с процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на задочно осъдения. Правото на обвиняемия , респ. на подсъдимия да участвува лично в наказателния процес и да упражни защитната си позиция има диспозитивен характер. В случая, с поведението си К. сам се е отказал от упражняване това си право в съдебната фаза на процеса, чрез промяната на местоживеенето си и поставянето си в неизвестност за съдебните власти, с което е възпрепятствал процедурата по призоваване и връчване на препис от обвинителния акт по реда на чл. 254 НПК. Съзнателно е напуснал адреса , който се е задължил да не напуска, а при промяната му, да съобщи за новото си местоживеене на разследващите органи, респ. на съда и е бил предупреден за последиците от нарушаване на мярката за неотклонение -подписка. След като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, К. е обективирал съзнателно демонстрирано нежелание да участвува в наказателното производство по процесното дело. Затова, той не може да реализира дадената му процесуална възможност за възобновяване на наказателното дело по нохд№423/09г. на РРС, респ. на внохд№201/2011 год. на РОС и искането му в тази част следва да се остави без уважение.
В практиката си, съобразена с чл. 6, т. 3, б.”а” от ЕКЗПЧОС, ВКС е изтъквал нееднократно, че искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастието му в наказателното производство, е императивно основателно само в случаите, в които от данните по делото е налице обективно незнание на лицето за воденото срещу него наказателно производство. Буквата и духът на закона не забраняват на едно лице по своя собствена воля да реши да не упражни правото си на лично участие по делото. Това е така, когато лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини, или защото се е укрило и с това си поведение, поначало, е възпрепятствало изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 НПК, а не поради процесуалното бездействие на съда по установяване на местоживеенето му за връчване на препис от обвинителния акт и призоваването му по делото. В тези случаи практиката на ВКС приема, че не е налице обективно незнание на обвиняемото лице за участие в наказателното производство и липсва основание за възобновяване на делото по чл. 423 НПК.
За разлика от искането в първата му част, искането на осъдения К. за възобновяване на производството по нчд №134/2011 год. на Разградския окръжен съд и за отмяна на определението по това дело, постановено на 14.06 2011 год. по реда на чл. 451 и сл. НПК, е основателно.
При проверката на данните по делото ВКС намери, че производството по нчд №134/2011 год. на Разградския окръжен съд е било недопустимо, тъй като не е имало основание за сезиране на РОС по реда на чл.451 и сл.НПК, защото не е имало започнато изпълнение на наказанието, наложено на К. по влязлата в сила присъда № 339/24.09.2009г по нохд№423/09г. на РРС. Данните по делото са , че присъдата е влязла в сила на 15.11.2009 год. и е постъпила за изпълнение на 15.03.2010 год. в РП гр.Кубрат. В изпълнителното производство К. не е намерен на адреса и е обявен за ОДИ с разпореждане на РП гр.Кубрат №ДП 9 от 06.04.2010 год. От издирването е установено, със справки в АИС-МВР, че към момента на предприетите действия по изпълнение на наказанието „пробация” местоживеенето на К. в чужбина е продължило да бъде неизвестно и е неустановено. Изпълнението на наказанието пробация е уредено в гл.ХVІ на ЗИНЗС. Съгласно чл. 208, ал.1 ЗИНЗС за начало на изпълнението на това наказание се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител, за което се уведомява съответния прокурор. В срока по чл. 207, ал. 1 ЗИНЗС за всеки осъден се съставя досие и отчетна карта. За явяването на осъдения пробационният служител съставя протокол, с който осъденият се уведомява за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. Протоколът се подписва от осъдения и се прилага към досието. Следователно, за да започне изпълнението на наказанието пробация законът изисква редовно призоваване на осъдения, който да се яви за изпълнение на наказанието в указания му срок. Когато осъденият не се яви, редовно призован, без уважителни причини, три дни след изтичането на указания срок (спр. чл.207 и сл. ЗИНЗС), се уведомява съответния прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане. В случая, К. не е бил редовно прризован за да се яви за изпълнението на наказанието пробация. При задочно осъдения не е имало обективна възможност за започване изпълнението на наказанието пробация, както и на което и да било наказание по НК, преди осъденото лице да се яви пред органа по изпълнение на наказанието, или да бъде принудително осигурено личното му явяване пред за изпълнение на наказанието.
Принцип в наказателното право е ,че наказателната отговорност е лична и наложеното наказание се изтърпява лично като присъствието на осъденото лице пред органа по изпълнение на наказанието е задължителен конститутивен елемент за началото на изпълнението му.
Този принцип е нарушен от състава на съда по нчд№134/11 год. на Окръжен съд гр. Разград, който с определение от 14.06.2011 год. по същото дело, постановено по реда на чл. 451 и сл.НПК, в производство, протекло преди да е започнало изпълнението на наказанието пробация , наложено на осъдения К., както и при данни , че същият е бил нередовно призован за процедурата по чл. 451 и сл.НПК е заменил наложеното му наказание пробация по присъда№ 339/24.09.2009г. по нохд№ 423/09 год. на РРС с наказание лишаване от свобода от 9 месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, с тригодишен изпитателен срок. Тази замяна недопустима, тъй като е предхождала началото на изпълнението на наказанието на К. по осъдителната присъда . Не е имало започнато изпълнение на наказанието пробация . Още по-малко е имало субективно неизпълнение на това наказание от страна на осъдения - поведение на осъдения в хода на изпълнението на това наказание при което, без основателна причина той да не е изпълнявал наложените му пробационни мерки .
При тези факти, не са били налице предпоставките по чл. 42а, т. 2 НК за замяна на наложените пробационни мерки на осъдения К. с наказание лишаване от свобода от 9 месеца, отложено по реда на чл. 66 НК с тригодишен изпитателен срок.
Ето защо, постановеното определение от 14.06.2011 год. по нчд№134/2011 год. на Разградския окръжен съд в производството по реда на чл. 451 и сл. НПК е в нарушение на закона , който е приложен неправилно. То е влязло в сила на 21.06.2011 г. и не е обжалвано по реда на чл. 341 от НПК. Допуснато е особено съществено нарушение на закона по чл. 422, ал. 1,т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК, поради което ВКС намира , че нчд№134/11 год. на РОС следва да бъде възобновено и постановеното по него определено – отменено, а производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на процесуално основание за образуването му.
При данните от писмо изх.№615/21.08.2012 год. на Началника на Затвора гр.Ловеч, че К. изтърпява наказанието ,определено му на основание замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода по нчд№134/11 год. на РОС и предвид изхода от настоящото производство, съгласно чл. 420,ал. 3 НПК ВКС намери, че следва да бъде спряно изпълнението на определението от 21.06.2011 год. по нчд№134/11 год. на РОС и по отношение на осъдения К. трябва да спряно изпълнението на наказанието по това определение и същият да бъде освободен от Затвора гр.Ловеч , освен ако не се задържа на друго основание.
Междувременно, с влязло в сила определение, постановено на 04.07.2012 год. по реда на чл. 383, ал. 2 НПК вр. чл. 306, ал. 1т. 3 НПК по нохд№130/12 г. на РС Кубрат, по което е осъден на четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.343б, ал.2 НК, спрямо осъдения К. е бил приложен и чл. 68, ал. 1 НК като е било постановено да изтърпи и замененото наказание по чнд №134/2011 год. на Разградския окръжен съд - девет месеца лишаване от свобода, поради извършване на деянието по нохд№130/12 г. на РС Кубрат в срока на отложеното за изпълнение наказание от 9 месеца лишаване от свобода по нчд№134/2011 год. на РОС .
Осъденият К. не е поискал по реда на чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК отмяна и на определението в частта му по чл.383 НПК, вр. с чл.68, ал.1 НК по нчд№130/12 г. на РС гр.Кубрат, което е постановено при съществено нарушение на закона. Възобновяването е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове от кръга на чл. 419 НПК и се инициира от процесуалните субекти по чл. 420 НПК, в сроковете по чл. 421 НПК, а не служебно от съда. Ето защо, трябва да последва ново искане за възобновяване и на производството по нчд№130/12 г. на РС гр.Кубрат в частта му относно приложението на чл.68, ал.1 НПК.
На основание тези мотиви , ВКС трето н.о. в настоящият състав и съгласно чл. 425, ал. 1,т. 2, предл. първо НПК и чл. 426 НПК ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на задочно осъдения В. Д. К. за възобновяване на производството по внохд№ 201/2009 год. на Окръжен съд гр.Разград и по нохд №423/09 год. на Районен съд гр.Разград и за отмяна на постановените по тях съдебни актове - решение №88/26.10.09г, респ. присъда от 24.09.2009 год., като неоснователно.
ВЪЗОБНОВЯВА нчд№ 134/11 год. на ОС гр.Разград.
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО постановеното по нчд№ 134/11 год. на Окръжен съд гр.Разград определение от 14.06.2011 год. с което е постановена по реда на чл. 451 и сл. НПК, вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 2 НК замяна на наказанието пробация, наложено на В. Д. К. по присъдата по нохд №423/09 год. на РС гр.Разград, с наказание девет месеца лишаване от свобода , което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, от влизане в сила на определението и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по нчд№ 134/11 год. на ОСгр.Разград.
Съгласно чл. 420, ал. 3 НПК СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определението от 14. 06. 2011 год. по прекратеното нчд№ 134/11 год. на ОС гр.Разград и ОСВОБОЖДАВА В. Д. К. от Затвора гр.Ловеч, освен ако същият не се задържа на друго основание, съгласно закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :