Р Е Ш Е Н И Е № 368 гр. София, 28 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1180/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. Д. А. за отмяна по този ред на определение № 248 от 22 декември 2011 година на Бургаския апелативен съд, по внчд № 294/2011 година, с което е потвърдено изцяло определение № 440 (без дата) на Бургаския окръжен съд, постановено по нчд № 1340/2011 година по описа на този съд. В искането си осъденият А. твърди, че в хода на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи реализиране на правото му на защита в пълен обем. Твърди също, че законът е приложен неправилно, тъй като не са били налице основанията за замяна на наложеното му наказание „пробация” с лишаване от свобода. Тези възражения ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Осъденият претендира от ВКС отмяна на атакуваното определение и възобновяване на производството по делото или „намаляване на присъдата”. В съдебно заседание пред ВКС осъденият А. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник – адв. С. от С. адвокатска колегия. Защитата поддържа искането за възобновяване на делото при изложените в него доводи, които го подкрепят. Същото поддържа и осъденият А. в рамките на личната си защита. Представя писмени бележки с идентични на тези в искането доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне без уважение искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлото в законна сила определение на въззивния съд е потвърден съдебният акт на първоинстанционния съд, с който по реда на чл. 451 и сл. от НПК и на основание чл. 43а от НК е заменено изцяло наложеното на Е. А. наказание „пробация”, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, по нохд № 2253/2011 година на Бургаския районен съд, с една година и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по извънредния способ за проверка, предвид разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя – към чл. 452, ал. 1 от НПК (ред. ДВ, бр. 32/2010 година). Разгледано по същество, искането е неоснователно. Ангажираните в него отменителни основания се подкрепят основно с доводи за допуснати от редовните съдебни инстанции нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: - първоинстанционното разглеждане на делото е проведено без участие на защитник на осъдения А.; - осъденият не е бил своевременно уведомен за началото на изпълнение на наказанието; - не е потърсен на новия си адрес в [населено място], Бургаска област, където се е преместил при свои близки след осъждането си. Осъденият А. заявява и неправилност на така постановената замяна на наказанието пробация, тъй като неизпълнението на вменените му пробационни мерки е резултат на неразбиране от негова страна на задълженията му по изпълнение на наказанието и на „недоразумение” в хода на изпълнението му. Възражението за липса на защитник пред първата инстанция не намира опора в данните по делото, доколкото осъденият А. е участвал лично при разглеждане на делото и изрично е заявил, че няма да ползва адвокатска защита (протокол от съдебно заседание от 27. 10. 2011 година, л. 46 от съдебното дело). Спрямо него не са били налице предпоставките на чл. 94, ал. 1 от НПК за задължително участие на защитник, а той не е заявил желание за участие на такъв и невъзможност сам да го осигури в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, по което искане съдът да се произнесе. Същевременно, на осъдения А. е било осигурено пълноценно участие в разглеждане на делото, като същият е депозирал неколкократно обяснения във връзка с обстоятелствата, визирани във внесеното предложение от председателя на Пробационния съвет, представил е писмени доказателства – копие от граждански договор, запознал се е представените такива от другата страна, взел е становище по съществото на делото. В съдебното разглеждане на делото пред въззивния съд осъденият А. не е участвал лично, въпреки че е бил редовно призован (призовка на л. 8 от въззивното дело). Не намира опора в данни по делото заявеното от защитата на осъдения пред ВКС за нередовното му призоваване пред тази инстанция – приложеният по делото отрязък от призовката е подписан с отбелязване, че тя е получена лично от призованото лице. Поради това ВКС приема, че при провеждане на производството за замяна на наложеното на осъдения А. наказание „пробация” с лишаване от свобода, редовните съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните права на осъдения. ВКС не констатира допуснати нарушения при извършената от съдилищата преценка за наличие на основанията за замяната на наказанието. Вярно е, че неизпълнението на пробационните мерки от осъдения не представлява абсолютно основание за допускане на такава замяна от съда, а е обвързано с наличие на основателна причина за неизпълнението им, което подлежи на преценка от страна на съда. Освен това, наказанието пробация може да бъде заменено с друга пробационна мярка (чл. 43а, т. 1 от НК) или изцяло или отчасти с лишаване от свобода, като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода (т. 2). В конкретния случай редовните съдебни инстанции правилно са преценили липсата на основателна причина осъденият А. да не изпълни наложените му пробационни мерки. Не намира опора в данните по делото твърдението му, че е чакал допълнително известие за началото на изпълнение на наказанието – то е приведено в изпълнение на 14. 07. 2011 година, по настоящия му към онзи момент адрес в [населено място] и това е извършено при негово лично участие (копие от протокол на л. 15 от съдебното дело). Веднага след това осъденият е преустановил изпълнението на вменените му пробационни мерки. Съдът подробно е обсъдил всички обстоятелства във връзка с това неизпълнение (с. 4-8 от решението на въззивния съд), вкл. временното му ангажиране по граждански договор през м. август 2011 година. Изложените в тази връзка съображения няма причини да не бъдат споделени изцяло, тъй като са адекватни на данните по делото и на закона. Неоснователно е и възражението на осъдения А. за липсата на действия от страна на Пробационната служба за издирването му. Напротив, отклоняването му от адреса, който той е заявил и на който е започнало изпълнението на наказанието, е част от неговото неизпълнение, за което е започнала процедурата по чл. 452 от НПК за санкциониране на това неизпълнение. Пробационната служба няма задължение да издирва осъденото лице, отклонило се от настоящия си адрес в хода на изпълнение на наказанието. Негово е задължението да се регистрира по настоящия си адрес и да провежда периодични срещи с пробационния служител, което в конкретния случай осъденият А. е отказал да изпълни. При изложените съображения ВКС намира изложените в искането за възобновяване на делото доводи за неоснователни, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Д. А. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на определение № 248 от 22 декември 2011 година на Бургаския апелативен съд, по внчд № 294/2011 година, с което е потвърдено изцяло определение № 440 (без дата) на Бургаския окръжен съд, постановено по нчд № 1340/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.