Р Е Ш Е Н И Е № 58 С., 28.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 608 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.4 и 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ю. М. Х. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №46/28.05.2004г. на Районен съд-Х.,постановено по гр.д.№438/2003г.,с което е прието за установено по отношение на Ю. М. Х.,че Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. са собственици на нива от 1 дка с пл.№457 в местността “Ю. л.” /ново наименование “К.”/,Х. землище, ведно с построената в имота сезонна сграда и Ю. М. Х. е осъден да предаде владението върху този недвижим имот. Поддържа ,че в последващо производство по гр.д.№380/2006г. по описа на Х. районен съд по предявен от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.152 ЗЗД и чл.26,ал.1 ЗЗД е обявена за нищожна извършената с н.а.№12,том І,рег.№230,н.д.№19/2000г. на нотариус Х. К. покупко-продажба,по силата на която Ю. М. Х. прехвърля собствеността върху имот пл.№457 на [фирма] и е признато за установено по отношение на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф.,че Ю. М. Х. е собственик на този имот,което обуславя наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК-две противоречиви решения досежно принадлежността на правото на собственост върху имота. Евентуално поддържа,че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК-ново обстоятелство,имащо значение за разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост. Моли решението на Х. районен съд по гр.д.№438/2003г. да бъде отменено като му бъдат присъдени направените разноски. Ответниците по молбата В. А. Ф. и Н. Ф. Ф. не изразяват становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.4 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №76/14.05.2010г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: В производството по гр.д.№438/2003г. по описа на Х. районен съд е разгледан предявеният от Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. срещу Ю. М. Х. иск за предаване владението на нива от 1 дка с пл.№457 в м.”Ю. л.” /ново наименование “К.”/,Х. землище,ведно с построената в имота сезонна сграда.С решение №46/28.05.2004г. така предявеният иск е уважен, като е прието,че Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. се легитимират като собственици на имота по силата на договор за покупко-продажба от 08.11.2000г./н.а. №186,том V,рег.№6855, н.д.№1114/2000г./, сключен с [фирма]. Обсъдени са обстоятелствата, че на 12.01.2000г. Н. М. Х. и Н. Ж. Х. са дарили този имот на Ю. М. Х. /н.а.№11,том І,рег.№219,н.д.№18/2000г./,след което на 13.01.2000г. /н.а.№12,том І,н.д.№19/2000г./ Ю. М. Х. продава имота на [фирма]. Доводите на Ю. М. Х.,че прехвърлянето на имота,което той е извършил в полза на [фирма] прикриват заемни правоотношения е прието,че са неотносими към фактическата обстановка по спора по предявения ревандикационен иск. Прието е ,че тези обстоятелства биха били от съществено значение само при наличието на съдебен акт,от който да се установи нищожността или унищожаемостта на сделката между Ю. М. Х. и [фирма]. Така постановеното решение е оставено в сила от Х. окръжен съд с решение №433/21.10.2005г.,постановено по гр.д.№398/2005г.,което пък е оставено в сила от ВКС,ІV-то Б отделение с решение №278/23.03.2007г.,постановено по гр.д.№116/2006г. Производството по гр.д.№380/2006г. по описа на Х. районен съд е образувано по предявен от Ю. М. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.152 ЗЗД и чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения помежду им договор за продажба,обективно съединен с иск за признаване правото му на собственост върху имота по отношение на Н. Ф. Ф. и В. Ф. Ф.,като с влязло в сила решение №46/03.05.20007г. така предявените искове са уважени. Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота в две влезли в сила съдебни решения,като е налице идентичност както по отношение на предмета, така и по отношение на страните,участвували в производството, т.е. налице е хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Според настоящия състав правилно е решение №46/03.05.2007г., постановено по гр.д.№380/2006г. по описа на Х. районен съд,като съображенията за това са следните: От съществено значение при разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е наличието на правно основание,годно да направи претендиращия правото собственик на имота. В случая претенцията на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. е основана на сключения между тях и [фирма] на 08.11.2000г. договор за продажба. За да се приеме, че така сключеният договор е породил вещноправни последици, по делото следва да се установи,че прехвърлителят е притежавал правото на собственост върху имота,тъй като по делото са наведени доводи за нищожност на договора,въз основа на който се поддържа,че прехвърлителят е придобил това право. В настоящия случай обаче с влязло в сила решение правата на [фирма] са отречени,като договорът за продажба,сключен на 13.01.2000г. между дружеството и Ю. М. Х. е обявен за нищожен. А след като продавачът [фирма] не е притежавал правото на собственост върху имота, то сключеният на 08.11.2000г. договор за продажба не може да породи предвидените в закона и целени при сключването му вещноправни последици и да обоснове преминаване правото на собственост върху имота в патримониума на Н. Ф. Ф. и В. А. Ф.. По изложените по-горе съображения настоящият състав приема,че по реда на чл.307,ал.4 ГПК решение №46/28.05.2004г.,постановено по гр.д.№438/2003г. по описа на Х. районен съд,както и решение №433/21.10.2005г.,постановено по гр.д.№398/2005г. по описа на Х. окръжен съд и решение №278/23.03.2007г.,постановено по гр.д.№116/2006г. от ВКС,ІV-Б отделение следва да бъдат отменени,като в полза на Ю. М. Х. бъде присъдена сумата 326.29лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.4 ГПК решение №46/28.05.2004г.,постановено по гр.д.№438/2003г. по описа на Х. районен съд,както и решение №433/21.10.2005г.,постановено по гр.д.№398/2005г. по описа на Х. окръжен съд и решение №278/23.03.2007г., постановено по гр.д.№116/2006г. от ВКС,ІV-Б отделение. ОСЪЖДА Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. да заплатят на Ю. М. Х. сумата 326.29лв. /триста двадесет и шест лева и 29ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: