О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 767 София, 26.11.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №5961/2013 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5869/02.9.2013 г., подадена от адв. М. В. – процесуален представител на И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К., Й. И. Й. и [фирма] – [населено място], [община]”, област Я., против въззивно определение №549/14.8.2013 г. по ч.гр.д.№628/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.7.2013 г. по гр.д.№2071/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частните касационни жалбоподатели в настоящото производство за обезсилване на издаден в полза на “Н. К.”за предаване на владение на недвижим имот. Въззивната инстанция е приела, че производството по издаване на изпълнителен лист на основание чл.404 ГПК е едностранно като легитимирани страни в него са лицата, в чиято полза е изпълнителното основание. Прието е също така, че когато длъжник понесъл без основание принудително изпълнение, тъй като след издаване на изпълнителния лист е отпаднало правото на изпълнително основание се издава обратен изпълнителен лист, въз основа на удостоверяване на събраното вземане от съдебния изпълнител. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод визираното производство е различно от уредбата за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилването е излишно, след като страната може да се позове на задължителната сила на съдебното решение в изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, поради което длъжникът не би имал интерес да постига същия ефект на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Изложено е също така, че в случая изпълнително производство не е налице, не е извършено предаване на владението, не е налице и правен интерес и не е приложима посочената уредба. Срещу въззивното определение на Добричкия окръжен съд е подадена частна касационна жалба от адв. М. В. – процесуален представител на И. Г. И., С. К. С., Г. А. Г., М. М. И., В. М. К., Й. И. Й. и [фирма] – [населено място], [община]”, област Я., с оплаквания за неправилност. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК са поставени 12 процесуалноправни и 2 материалноправни въпроса, които преформулирани се свеждат до приложимостта на правната норма на чл.433, ал.1, т.3 ГПК в случай, че изпълнителният лист е издаден на основание чл.404, т.1, предложение второ ГПК. Представени са няколко решения. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], [община]”, област Я. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. По формулирания въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: От всички представени с изложението съдебни актове единствено относимо към настоящия случай се явява определение №392/24.6.2011 г. по ч.гр.д.№321/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Същото обаче не формира отговор по смисъла на чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, тъй като производството по него е протекло по реда на чл.274, ал.1, т.2, във връзка с чл.407 ГПК. Освен това посоченото определение визира хипотеза, при която изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение, а в настоящия случай, изпълнителният лист е издаден на основание чл.404, т.1 предложение второ ГПК. Поради това съдът намира, че следва да даде отговор на формулирания въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се отговори на формулирания въпрос следва да се разгледат хипотезите на чл.433, ал.1, т.т. 3 и 4 ГПК. В тях за предвидени като основания обезсилване на изпълнителния лист/т.3/ и отмяна на изпълнителното основание, послужило за неговото издаване/т.4/. И при двете хипотези компетентен да извърши действията е съдът. И при двете хипотези законът сочи крайния резултат, без да конкретизира текстовете, в които съдът има съответното правомощие. Обезсилването се приема за дължимо във всички случаи, когато законът изрично посочва такова произнасяне – чл.423, ал.3 и чл.425, ал.2 ГПК. В тези случаи обаче обезсилването засяга и самото основание - заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради което обезсилването на изпълнителния лист е следствие на обезсилването на основанието. Обезсилването е безспорно наложително при порочно издаване на самия изпълнителен лист, тъй като при уважена жалба срещу разпореждането за издаването му производството се лишава от процесуалното си основание, а без съответно обратната съдебна санкция до съдебния изпълнител, той не би могъл да преустанови изпълнението на задълженията си. В посочения случай не се проверява изпълняемото право и не се засяга самото изпълнително основание, нито се постановява акт, на който длъжникът да може да се позове като основание за прекратяване. Поради това се налага изрично произнасяне по чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Досежно хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК тя предвижда изпълнителното производство да се прекратява с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, или този акт бъде признат за подправен. Очевидно посочената норма не налага обезсилване на изпълнителния лист. Достатъчно е да се установи, че самото изпълнително основание е порочно или неистинско. Необходимо е влязло в сила произнасяне на съда за осъществяване на визираното основание независимо дали се отнася за основанията, които представляват съдебни решения или други изпълняеми актове по смисъла на чл.404 ГПК. Отличителното за тази хипотеза е, че липсва удостовереното в посочените актове материално право на кредитора, поради което налага лишаването им от изпълнителна сила. В случаите като настоящия, а именно издаден изпълнителен лист на основание чл.404, т.1, предложение второ ГПК, до приложението на правната норма на чл.433, ал.1, т.4 ГПК ще се стигне когато се уважи жалба по реда на касационния контрол. С оглед отговора на въпроса настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че частната касационна жалба е неоснователна. Очевидно чл.433, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение, тъй като процесния случай не попада в хипотезата на цитираната правна норма. Защитата си срещу издадения изпълнителен лист частните касационни жалбоподатели могат да проведат само и единствено по в хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК, в случай, че взискателят инициира изпълнително производство, в което на изпълнителния лист да бъде противопоставено влязлото в сила касационно решение. Частната касационна жалба като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №549/14.8.2013 год. по ч.гр.д. №628/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №549/14.8.2013 год. по ч.гр.д. №628/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: