Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр. София, 02.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1370 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 30/2010 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.12.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Тутраканския районен съд, с което е отменено дарението на недвижим имот – дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [община], област С., материализирано в нотариален акт № ***/200* г. на нотариус Д. и е постановено връщане на имота в патримониума на дарителите. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, обусловил обжалваното въззивното решение, за правното значение на липсата на писмена покана до надарения за заплащане издръжка, като предпоставка за изхода на спора по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че за успешното провеждане на иск за отмяна на дарение, с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, законът изисква, освен дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и надарения да е отказал да я предостави, и първият да е поискал такава от втория. Формата на поканата е без значение. Не е необходимо да бъде задължително писмена. Допустимо е нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от надарения и устно, стига да успее в хода на съдебното дирене, с оглед разпределението на доказателствената тежест – чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), респ. чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи този факт. Поканата до надарения за даване на издръжка е неформален акт и релевантно за изхода на спора по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, е единствено обстоятелството дали такава е отправена до надарения от дарителя, който е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дали облагодетелствалият се от дарението я е доставил или е отказал да я даде. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск за отмяна на дарение се отхвърли. Ответниците по касационната жалба – С. Х. О. и Р. К. О., и двамата от [населено място], [община], С. област, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за неоснователна в частта на произнасянето по иска за отмяна на дарение, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Силистренският окръжен съд е потвърдил решението от 29.12.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Тутраканския районен съд, с което е отменено дарението на недвижим имот – дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [община], област С., материализирано в нотариален акт № ***/200* г. на нотариус Д. и е постановено връщане на имота в патримониума на дарителите. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че макар дарителите да не са установили, че са поискали от надарения издръжка, от която те се нуждаят преди предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, тази молба има характер на покана до ответника за даване на издръжка. Затова следва да се приеме, че до приключване на устните състезания (арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК) се е осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази. Поради отказа на надарения да даде издръжка на ищците – дарители, каквото по същество съставлявало неговото изявление в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция, че получава 400 лв. и има семейство, и доказаната тяхна трайна нужда от издръжка, искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е намерен за основателен. Предявеният втори иск е квалифициран като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и въззивният съд е счел, че са налице основания и за неговото уважаване с връщане на имота, предмет на договора за дарение, в правната сфера на отчуждителите – дарители. С оглед на дадения по – горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че въззивният съд не е постановил решението си в частта по иска за отмяна на дарение в нарушение на материалния закон. С оглед на събраните по делото доказателства за релевантните по този спор факти е правилен е решаващия извод, че са налице кумулативно установените три предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Дарителите макар и на сравнително млада възраст – 52 години, са с разклатено здраве и с трайни ограничения в трудоспособността, призната по надлежния ред; ищецът получава лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, а ищцата е в невъзможност да се реализира на пазара на труда; не притежават друго (освен процесния имот) имущество, с осребряването на което да посрещат своите жизнени нужди и удовлетворяват потребностите си в чисто битов план, за храна и лекарства. Налице е значителна разлика между реализираните от дарителите доходи – от пенсия и от натура (яйца, мляко, месо) и средномесечната сума на разходите, необходима за покриване на обикновените им нужди за нормален живот. Налага се, че дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка. Предвид на факта, че надареният е единственото им дете (обстоятелство, което се излага още в исковата молба) следва да се приеме и че осигуряването на издръжка от страна на първия е бил единствен начин за задоволяване на тази нужда. Установява се също, че издръжката е поискана от ответника (надарен) с исковата молба, който факт следва да се съобрази в хода на висящия процес, както и че въпреки поканата облагодетелстваното лице е обективирало поведение, което по своята същност съставлява отказ тя да се даде, израз е на непризнателност и предпоставя отмяна на дарението в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Изложеното се явява в съответствие с приетото от въззивния съд, което налага обжалваното решение в тази му част да бъде оставено в сила. По претенцията за връщане имота на дарителите. Такъв иск не е бил предявяван (вж. изложените фактически твърдения в исковата молба и заявеното там искане, което не е за връщане на даденото по договора за дарение, а за възстановяване на имота на името на дарителите) и потвърждавайки произнасянето на районния съд в тази му част въззивният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. При този изход на спора ответниците по касация имат право на сторените разноски, но при липсата на такива и на нарочно искане в тази насока, те не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.05.2010 г. по гр. д. № 30/2010 г. на Силистренския окръжен съд в ЧАСТТА, в която е потвърдено решението от 29.12.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която е отменено на основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД дарението на недвижим имот – дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [община], област С., материализирано в нотариален акт № ***/200* г. на Й. Д. – нотариус с район на действие Тутракански районен съд. ОБЕЗСИЛВА решението от 18.05.2010 г. по гр. д. № 30/2010 г. на Силистренския окръжен съд в ЧАСТТА, в която е потвърдено решението от 29.12.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Тутраканския районен съд в частта за връщане на недвижимия имот, предмет на договора за дарение, на дарителите. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.