4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 322/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 564 гр.София, 21 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 322/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Р. И. А. срещу въззивното решение спрямо него на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение - № 67 от 31 март 2010 год. по внохд № 43/2010 год., е за частичната отмяна на присъда № 197 от 3 декември 2009 год. на Русенския окръжен съд по нохд № 585/2009 год.; отменена е само в нейната гражданска част и делото е върнато за ново разглеждане в първата инстанция; в наказателната й част присъдата е потвърдена. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. е признат за отговорен в извършването на четири продължавани престъпления: на три документни (съответно по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1, с чл.309, ал.1 и само по чл.308, ал.1 НК) и на едно обсебване по чл.206, ал.3 НК, във вр. с ал.1 (в „големи размери”-99 775 лв.). За първия вид престъпления подсъдимият е освободен от наказателна отговорност след приложение на чл.78а НК и са му наложени административни глоби, а за обсебването е наказан на лишаване от свобода за 4 години и 4 месеца, и на лишаване за 3 години от права относно материалноотговорни длъжности и търговска дейност. В гражданската част на присъдата е постановено прекратяване на производството по гражданския иск в размер на 99 775 лева от [фирма]-София срещу Р.А.. В първоначално подадената касационна жалба се съдържа оспорване, засягащо и произнасянето по предявения граждански иск, но по указание на въззивния съд е направено уточнение за наказателната отговорност – относно доказателствата, че подсъдимият е нямал право да се разпорежда с имуществото, предмет на обсебване, и за мотивирането на съдебния акт във връзка с тях, а също така и относно правилното приложение на материалния закон във връзка с правото на собственост върху обсебените автомобили; поискано е ново разглеждане на делото в първата инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователна; гражданският ищец не е изразил становището си към нея. ВКС намери жалбата за основателна, но не по изложените в нея съображения. Въпросите за наказателната отговорност, които повдига жалбоподателят, са не само решени правилно, но и в някои отношения не подлежат на пререшаване предвид на влизането в сила на онази част от въззивното решение, която не подлежи на касационен контрол. В първата насока са отхвърлените и в предходните съдебни инстанции съображения, че гражданският ищец не е собственик на присвоените автомобили, още повече неприемливи при положение, че за престъпното обсебване е важно вещите да са „чужди” за дееца, а не на кого точно принадлежат. Във втората насока е признатата и пред ВКС връзка, която жалбоподателят прави, между документните престъпления, за които е приложен чл.78а НК, и обсебването. Такава връзка безспорно има, защото по делото не е установено никакво друго обяснение между двата вида посегателства, освен временното поне прикриване с документи на извършваното продължавано присвояване. Посочената връзка обаче не позволява оспорване и сега на престъплението по чл.206 НК чрез оспорване на документните престъпления – каквото всъщност се цели с касационната жалба – това е в противоречие с чл.413, във връзка с чл.412 НПК, респ. със задължителната сила на присъдата и въззивното решение за тези престъпления (вж. и чл.346, т.1 и 2 НПК). Касационната жалба е основателна, доколкото интересът на подсъдимия обхваща както отпадането на отговорността му, така и нейното смекчаване. Неговият интерес в последния му аспект е косвено засегнат – и това личи в първоначално подадената касационна жалба – от възникналото в предходните инстанции разделяне на наказателната от гражданската отговорност. Разделянето им е довело до невъзможност при санкционирането на подсъдимия да бъдат съобразени смекчаващите обстоятелства, свързани с неизправността на „Ти Би Ай Л.” в отношенията му с подсъдимия, обстоятелства, които в обвинителния акт са приети дори като мотив за неговата престъпна дейност. Отрицателните последици за процесуалните права на подсъдимия от това разделяне на двата вида отговорности – резултатът от защитата срещу гражданската да не може да бъде използван при защитата срещу наказателната – могат обаче да бъдат преодолени. Грешките на двете предходни инстанции при разделянето на делото (на Р. – да го прекрати в гражданската му част, на ВтАС – да не го реши сам в тази част) са непоправими с пряко коригиране на двата съдебни акта – присъдата подлежи на касационна проверка само чрез въззивното решение, но не и когато то е отменително (вж. отново чл.346, т.1 и 2 НПК). Изходът според ВКС е да бъде възстановена цялостната висящност(незавършеност) на делото, което е възможно с отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част (относно наказателната отговорност) и изпълнение първо на отменителната му част (относно гражданската отговорност, и в Р.), а едва след това – с ново произнасяне на ВтАС относно наказателната отговорност. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.3, т.2, във вр. с 348, ал.3, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 67 от 31 март 2010 год. по внохд № 43/2010 го. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е потвърдена присъда № 197 от 3 декември 2009 год. по нохд № 585/2009 год. на Русенския окръжен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане първо в окръжния съд, както вече е разпоредено в отменителната част на въззивното решение по отношение на гражданската част на присъдата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ