Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София, 07.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1323 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. Б. -защитник на подсъдимите С. С. Б. и С. С. К., против въззивно решение № 279/16.11.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 451/2016 г., с което са били потвърдени наложените на всеки един от тях наказания по присъда № 27/14.03.2016 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 66/2016 г. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се претендира намаляване на наказанията поради наличие на условията по чл. 55 от НК. С срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпило допълнително изложение от адв. Н. С. – защитник на подсъдимия С. К., в което са заявени оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, изразили се в неправилно провеждане на производството пред първата инстанция по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимите само формално признали фактите, без да са разбрали в пълнота съдържанието на обвинението, за част от тях имало противоречиви доказателства, които съдилищата следвало да анализират, но не сторили това, като всичко това довело до незаконосъобразно осъждане по повдигнатото им обвинение. На тази основа се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, който да направи обстоен анализ на доказателствата, а алтернативно – да се намалят наказанията, наложени на подсъдимите чрез прилагане на чл. 55 от НК. В с. з. пред ВКС подсъдимите лично и чрез защитниците си поддържат доводите и исканията, изтъкнати в касационната жалба и допълнението към нея, касаещо само С. К.. В последната си дума подсъдимите молят делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда окръжният съд е признал подсъдимите за виновни в извършването на две престъпления: - по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за С. К., и по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за С. Б., за това, че на 23.09.2015 г., в [населено място], в съучастие като съизвършители помежду си и с Ф. Д., при опасен рецидив (само за Б.), направили опит да отнемат 500 лв. от владението на С. И. и И. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на А.(нараняване, проникващо в черепната кухина), като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини, поради което във вр. чл. 54, вр. чл. 58а от НК на К. е било наложено наказание 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, а на Б. – 6 години лишаване от свобода - по чл. 339, ал. 1 от НК за това, че по същото време всеки един от тях е държал без надлежно разрешение огнестрелно оръжие (К. – пистолет “....”, а Б. – револвер “....” с посочени серийни номера и калибър), като във вр. с чл. 54, вр. чл. 58а от НК на К. е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, а на Б. – 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на К. е било наложено общо най-тежко наказание 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, а на Б. – 6 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Присъдата е била обжалвана от двамата подсъдими единствено относно размера на наложените наказания, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същата е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. На първо място и преди всичко, ВКС намира, че липсва основание за разглеждане на оплакванията на подсъдимия С. К. за нарушения на процесуалния и материален закон, изтъкнати в допълнението към първоначално подадена касационна жалба, която е касаела единствено възражения относно размера на потвърдените от въззивния съд наказания. В допълненията по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК не е допустимо да се излагат нови касационни основания, а единствено допълване и конкретизиране на вече въведените в касационната жалба, по който въпрос практиката на ВКС е еднозначна. От друга страна, съвсем очевидно е, че предмет на въззивната жалба, с която е бил сезиран Пловдивския апелативен съд, е само справедливостта на наложените на двамата подсъдими наказания, като в нито един момент на вниманието му не са били поставени оплаквания от типа на поставените пред ВКС, свързани с нарушения относно провеждането на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция. Независимо от това и в пределите на своите правомощия въззивният съд е извършил цялостна проверка на присъдата, като не е констатирал никакви основания за ревизия, вкл. такива, които да подлагат под съмнение направения от подсъдимите доброволен и информиран избор да признаят фактите по обвинителния акт, както и доказателствената им подкрепа от събраните на ДП материали. Изцяло неоснователни са възраженията за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания и претенциите за намаляването им с прилагане на чл. 55 от НК. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, е било наложително наказанията да бъдат определени в съгласие с изискванията по чл. 58а от НК, като в контекста на приложението на чл. 58а, ал. 4 от НПК в случая не се наблюдава едновременно наличие на условията по ал. 1-3 и тези по чл. 55, който да се явява по-благоприятен. Последователно и коректно въззивният съд е откроил обема и съотношението между установените за всеки един от подсъдимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като основателно е приел, че отсъстват основания за прилагането на чл. 55 от НК и поради това индивидуализацията е проведена в съгласие с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Тежестта на конкретното деяние е била оценена съобразно действителните му особености и начин на изпълнение, като е отдадено нужното значение, че то е останало във фазата на опита, но са съобразени и причините за това, а именно яростната съпротива на пострадалия А., при която той е бил наранен. По същия начин е подходено и относно данните за предмета на грабежа, който макар да е на относително ниската стойност от 500 лв., не разкрива по-ниска степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на дейците, с оглед информацията за техните действителни намерения и създадения подробен план, организация, а и упоритост за осъществяването им. При определяне на наказанията – за К. 7 години и с редукцията от 1/3 – 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, а на Б. – 9 години и с редукцията – 6 години лишаване от свобода, е съобразен конкретния им принос, както и са отчетени всички данни за личността им – възраст, степен на оказано съдействие на ДП, криминална проявеност, за което въззивният съд е изложил подробни и мотивирани съображения, които ВКС напълно споделя без да е нужно да преповтаря. В обобщение ВКС намира, че смекчаващите обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние и с установените по делото отегчаващи обстоятелства за двамата подсъдими, не оправдават по-голямо смекчаване на наложените им наказания. В потвърдения размер последните съответстват на извършеното и се явяват достатъчни за постигането на целите по чл. 36 от НК Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 279/16.11.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 451/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.