Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 05 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2205/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Д. С., защитник на подсъдимия И. И., срещу решение № 196 от 23.10.2012г., постановено по внохд № 150/12г. на АС-Велико Търново. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Прави се искане за изменение на въззивното решение, като престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен се преквалифицира в такова по чл.308, ал.1 от НК. След което двете деяния да се квалифицират по чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт на въззивната инстанция е правилен и законосъобразен. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по изложените в нея съображения.Обосновава наличието на всички касационни основания. Осъденият И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 02.05.2012г., постановена по нохд №221/12г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия И. С. И. за виновен в това, че през периода 26.03.2008г.-13.05.2008г. в гр.Русе, съставил неистински официален документ-удостоверение за наличието или липсата на задължения, като му придал вид, че е издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр.Русе, в което било посочено, че юридическото лице „Дунав Билд”ЕООД-гр.Русе няма задължения към НАП, с цел да бъде използван пред ОП на ДФ”Земеделие”, като предмет на деянието е документ, удостоверяващ регистрационни данни по чл.87, ал.2 от ДОПК и деянието е извършено с цел имотна облага-получаване от програма „Целева субсидия за изхранване на животни и птици от Националният генофонд и контролируема част от популацията” на субсидия в размер на 9 000лева, поради което и на основание чл.308, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият И. И. е бил признат за виновен и в това, че на 03.11.2008г. в качеството си на управляващ и представляващ юридическото лице-„Дунав Билд” ЕООД гр.Русе, за да получи облекчени условия за кредитиране по програма „Целева финансова линия за предоставяне на кредит на свиневъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти”-кредит в размер на 50 000лева, съобразно указанията на ДФ”Земеделие” по програмата за изискуемите документи-представил пред ОП на ДФ „Земеделие”-гр.Русе неверни сведения, че юридическото лице „Дунав Билд” ЕООД няма задължения към Републиканския бюджет, представяйки неистинско удостоверение за наличието или липсата на тежести , с посочен издател ТД на НАП-Русе, като към датата на подаването им юридическото лице е имало задължения към Републиканския бюджет, произтичащи от неплатен данък добавена стойност и корпоративен данък в общ размер на 12 485,74лв., установени с ревизионен акт, издаден от ТД на НАП –Русе, поради което и на основание чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.1/изм./, вр. чл.2, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2 500лева. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2 500лева. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 196 от 23.10.2012г., постановено по внохд № 150/12г., АС-Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, както следва: преквалифицирал е документното престъпление от такова по чл.308, ал.2 от НК в престъпление по чл.308, ал.1 от НК, като е намалил размера на наложеното наказание от три години лишаване от свобода на една година; намалил е размера на определеното общо наказание от три години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, с присъединяване на наказанието глоба в размер на 2 500лева и е намалил изпитателния срок по чл.66 от НК от пет на три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна, като обхвата на касационната проверка се определя от релевираното в нея касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и то само досежно престъплението по чл.248а от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, служебният защитник освен, че излага доводи в подкрепа на жалбата, прави оплаквания и за нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, каквито касационни основния не се релевират с жалбата. Същите биха могли да бъдат разгледани в касационното производство независимо, че са допълнително релевирани, само ако бяха направени в рамките на процесуалните срокове за обжалване. След изтичането на последните, страните могат само да развиват допълнителни аргументи по вече възведените касационни основания. Също така, следва да се отбележи, че в случая касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК са декларативно заявени от защитата, без необходимата подкрепящи ги аргументация. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като сe е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи, включително досежно обвинението за престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, като при преценка за правната квалификация на това престъпление , съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, отчитайки, че по-благоприятен е законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Доводите за нарушение на материалния закон, касаторът свързва с липсата на съставомерност по инкриминираното обвинение по чл.248а от НК, поради което прави искане за преквалификация в престъпление по чл.308 от НК. Аргументите са, че не се касае за кредит, предоставен при облекчени условия. Както във въззивния съдебен акт, така и в мотивите на първоинстанционната присъда, решаващите съдилища са изложили убедителни мотиви досежно изводите си за съставомерност на обвинението по чл.248а, ал.3, вр. ал.1/изм./ от НК от обективна страната. Същите напълно се споделят от касационната инстанция, поради което не се налага преповтарянето им в настоящия съдебен акт, като следва само да се отбележи, че преценката правилно е направена на плоскостта на референтния лихвен процент, определен от Европейския съюз и лихвата по кредита. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 196 от 23.10.2012г., постановено по внохд № 150/12г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: