6 Р Е Ш Е Н И Е № 18 С., 04,04,2014 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 24/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. [фирма] – [населено място] е подал касационна жалба против решение №1220 от 21.08.2012г. по гр.д. 691/12г. на Пловдивски апелативен съд. Дружеството касатор, чрез пълномощника си – адв. Ел. С. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за основателност на направеното от противната страна възражение по чл.26, ал.2 ЗЗД. Поддържал е, че съдът необосновано е приравнил липсата на представителна власт с липсата на съгласие. Развити са подробни съображения относно това, че договора подписан само от едни от представителите на ответното АД, не е нищожен на това основание, поради извършеното плащане на аванса уговорен в същия договор, като платежното нареждане е подписано и от двамата управители, а фактурата е двустранно осчетоводена – вкл. и в счетоводството на ответното дружество. Страната е сочила в тази връзка и процесуално нарушение допуснато от решаващият състав – неуважено доказателствено искане за задължаване на противната страна да даде сведение чии са положените под това нареждане подписи, като по този начин е изведено и нарушаване правото на защита, с оглед невъзможността да бъде попълнено делото с необходими, според касатора доказателства.Страната подробно е развила и оплакване относно нарушаване и на материалния закон – чл.301 ТЗ, като в тази връзка не била съобразена и задължителната съдебна практика по приложението му. Ответниците по касация- [фирма] – [населено място] и П. П. В. от [населено място] не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 867 от 18.11.2013г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е посочил като релевантен въпрос, този относно „приложението на чл.301 ТЗ в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество при сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови представители.” За да мотивира неоснователност на предявения иск и да потвърди уважаването на насрещния, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласие. Този извод е обоснован с това, че процесния консултантски договор е сключен с подписа само на единия от овластените членове на управителния съвет на акционерното дружество при задължително съвместно представителство на двамата вписани членове на управителния съвет. Съдът е счел, че в случая договора сключен, при липса на пълна представителна власт на единия от овластените представители, обуславя извод за липса на съгласие на дружеството по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД и съответно води до извод за нищожност на договора. Този извод е предпоставил и направеното заключение, че след като договора е нищожен на това основание не следва да бъдат разглеждани фактите, относими към всички други възражения за нищожност, заявени от ответника по първоначалния иск, както и тези относими към предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о. и цитираните от касатора решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009г. по т.д. 447/08г. на ВКС, ІІ т.о. решение №202 от 06.02-2012г. по т.д. №87/2011г. на ВКС, ІІ т.о.и др. е прието, че чл.301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Мотивирано е още, че извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца за извършените без представителна власт действия би могъл да бъде направен при наличие на данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др. Настоящият състав счита, че формулираният от касатора правен въпрос, е разрешен от въззивния съд в противоречие с разгледаните и приложени решения на ВКС, обективиращи задължителна практика по приложението на чл.301 ТЗ. Този извод произтича от това, че съдът е приел процесния договор за нищожен, поради липса на пълна представителна власт на единия от овластените представители, от което е извел и липса на съгласие на дружеството по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД, без да разгледа правното значение и последиците от липсата на представителна власт на лицето сключило договора. Следователно, решаващият извод за нищожност на договора на това основание е в противоречие с приетото, с цитираната от касатора задължителна практика, с която изрично е мотивирано, че при търговските сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт. За разлика от облигационното право, при което сделката сключена без представителна власт или извън представителната власт на представителя се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато не бъде потвърдена от лицето, от името, на което е сключен договора / чл.42, ал.2 ЗЗД/, търговецът от името на когото е сключен договор без представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави изрично след узнаването й. Или при възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора. Изложеното е относимо и към представителството, осъществявано по отношение на акционерното дружество и свързаните с отношенията на вписаните в търговския регистър негови органни представители. След като, с оглед приложението на чл.301 ТЗ, лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то действията по сключване на договор на единия от двамата представляващи акционерното дружество също го обвързват по аргумент от по-голямото основание. Този извод произтича и от това, че за разлика от потвърждаването, което за да породи правно действие би изисквало изричното изявление и на двамата представители, при противопоставянето, каквото действие съдържа обсъжданата норма на чл.301 ТЗ е достатъчно единия от тях да изрази несъгласие със сделката от което следва че обща воля за запазване действието на сделката не може да бъде формирана. С оглед изложеното следва да се приеме че чл.301 ТЗ е приложим и в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество при сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови представители. При така установеното противоречие със задължителна за съдилищата практика, която настоящият състав споделя, се налага извод, че въззивният съд е направил своите изводи по поставения релевантен въпрос в отклонение от нея, което има за правна последица касиране на обжалвания съдебен акт. Решаващият състав е обосновал решението си с мотиви, интерпретиращи незаконосъобразно релевантните и установени по спора факти, които са формирали неправилно обоснована фактическа обстановка по спора. Такива факти са както отчетените и установени обстоятелства/ включително и чрез експертно почеркова експертиза/ за това, че договора от 08.08.2008г. е подписан от П. П. В., който към този момент е бил единия от овластените членове на Управителния съвет на [фирма] – [населено място], също така и установения и описан от въззивния съд факт за осъществено частично плащане по същия договор. Приетата експертиза от първостепенния съд / стр.180/ съдържа данни, за това че на 13.10.2008г. е оформена фактура № [ЕГН] на стойност 17400лв. с ДДС, в която изрично е записано като основание за издаването й – плащане по договор за изготвяне документация за участие в търг. Според експерта, фактурата е включена в дневник за покупки на [фирма] по ЗДДС за м.10.2008г., осчетоводена е в сметка № 401/1 „Доставчици, аналитичност ПИ ЕС ПИ Е.” и е отчетена като разход за външни услуги. Плащането е осъществено по банков път на 10.08.2008г. Т.е. от страна на търговеца не само не е било налице противопоставяне, за което както бе обосновано при отговора на поставения правен въпрос е било достатъчно изявлението на другия овластен член на Управителния съвет на АД, но и по сключения договор е било осъществено плащане, което установява узнаването за договора към този момент. Следователно, основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл.301 ТЗ, поради което решението следва да бъде отменено. Решаващият мотив на въззивния съд, а именно- че сключения процесен договор е нищожен, поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 ЗЗД,е обосновал правния извод, че не следва да бъдат обсъждани както изпълнението му, с оглед основателността на предявения иск, така и всички направени правозащитни възражения от ответника по него за неговата нищожност и по тези значими правнорелевантни факти, съдът не е формирал мотиви и на практика не се е произнесъл. Поради това, решението, след неговата отмяна, следва да бъде върнато на въззивният съд за произнасяне, както по останалите възражения за нищожност на договора, така и по съществото на спора – т.е. по основателността на иска, ако бъде приет за действителен сключения между страните договор, след осъществена преценка за действието на частичното изпълнение във връзка с доказателствените искания на ищеца, досежно фактите по извършване на частично плащане без възражения от ответното дружество за нищожност на договора. Уважаването на насрещния иск е в пряка зависимост от решението по първоначално предявения с оглед изясняване на действителните права и задължения между страните. Отмяната на решението по главния иск възобновява висящността по евентуално предявения иск, тъй като произнасянето с отхвърлително решение по него е процесуална предпоставка за произнасянето по евентуалния иск. Или в частта, с която въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния по евентуално предявения иск, като е приел, че делото следва да бъде върнато на първата инстанция, също подлежи на касиране. В случая, обаче, с оглед правната мотивировка на въззивният съд, която съдържа и вътрешни противоречия в тази част, решението в тази част следва да бъде обезсилено. Решаващият състав е посочил, че евентуалния иск следва да бъде разглеждан по общия ред,като предявен на извъндоговорно основание, а първостепенния съд неправилно не е разделил производството. След този извод, касаещ пряко както квалификацията, така и очертаването на предмета на спор, е прието, че исковата молба, с която е бил сезиран окръжния съд по евентуалния иск е нередовна, поради липса на обстоятелствена част, както и поради липса на внесена държавна такса. Решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК по този иск, след като е отхвърлил главния и е следвало да го разгледа, именно с оглед констатацията, че исковата молба е нередовна, поради неуточняване в обстоятелствената част на фактите, от които протича претенцията към физическото лице, действало от името на търговеца без представителна власт. В тази връзка ирелевантно е посоченото от състава за това, че след като този иск е предявен на извъндоговорно основание, то производството по него следва да бъде отделено. След констатацията за нередовност на исковата молба, такъв извод е правно необоснован, тъй като преценка за допустимостта на съвместното разглеждане, или евентуалното им съединяване на исковете може да бъде осъществена само при редовност на сезирането. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по евентуално предявения иск срещу П. В. по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено в тази част, а при новото разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд, следва да се проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания съобразно изложеното. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, както и това дали е допустимо евентуалното му съединяване с предявения главен иск. респективно ако е допустимо- да бъде разгледан този иск, ако бъде отхвърлен главния. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №1220 от 21.08.2012г. по гр.д. 691/12г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е обезсилено решение №118 от 21.01.2012г. по т.д. 232/10г. на Хасковски окръжен съд, с която съдът е отхвърлил предявеният от [фирма] – [населено място] против П. П. В. иск за сумата 52000лв. – съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. ОТМЕНЯ решение №1220 от 21.08.2012г. по гр.д. 691/12г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Пловдивски апелативен съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: