9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
Гр. София, 08 февруари 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП И. ЧОБАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 827/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Благоевград срещу въззивно решение № 3000 от 06.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 388/2015 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград.
Решението на окръжния съд, с което е прекратено наказателното производство по делото, поради дублиране на наказателни процедури се атакува като неправилно с искане да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Сочи се, че идентичност на фактите по двете производства може да се обсъжда само в частта на оказаната съпротива от подсъдимия срещу полицейски орган, която се припокрива с неизпълнението на полицейското разпореждане, за което е издадено наказателното постановление, докато в частта за извършените хулигански действия, тъждество на фактите липсва.
Поведението на подсъдимия, квалифицирано като отказ да изпълни полицейско разпореждане за преместване на лекия му автомобил се твърди, че е изолирано от хулиганските действия, които е извършил, изразяващи се в отправяне на обидни реплики спрямо присъстващите лица и полицейски служители, насилствено поведение спрямо част от тях, навлизане с лекия си автомобил в паркинга с висока скорост и препятстване действията на служителите на общината, които извършвали трасиране на обекта. В тази връзка се счита, че последните действия са изключени от обхвата на административно наказателното производство и няма законова пречка подсъдимият да бъде подлаган на наказателно преследване за тях.
Изключването на квалифициращия елемент за престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, / деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта / според прокуратурата е налагало произнасяне по същество по основния състав на хулиганството, по обвинение по чл.325, ал.1 от НК , в която част не е налице дублиране на наказателни процедури.
Срещу касационния протест, в законовия срок по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило възражение от адв. К. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия К., с което се оспорва протеста на прокурора и се моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Защитата намира за правилен извода на съда, че е налице повторно преследване на подсъдимия за идентично поведение, за което е санкциониран по административен ред с влязъл в сила акт.
Позовава се на разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и счита, че като част от вътрешното право на страната, предвид ратифицирането му със закон, същата има приоритет пред противоречащите й вътрешно правни норми. Акцентира върху критериите по делото Е. срещу Холандия, приложими за да бъде установено повтарянето на наказателни процедури и счита, че в случая същите са налице и покриват изцяло хипотезата на повторно образувано наказателно производство, което следва да бъде избегнато с прекратяването на наказателното производство спрямо подзащитния му.
Цитира и практиката на ЕСПЧ, в частност делото С. З. срещу Русия и възприетото в същото тълкуване, че принципът е приложим и в случаите на деяния, които имат едни и същи фактически елементи, като се „забранява повдигането на обвинение и предаването на съд за второ „престъпление” в частта, в която се разкриват идентични факти и обстоятелства, които по същностните си елементи са едни и същи”. Позовава се и на тълкуването, дадено по делото Ц. Ц. срещу България за това, че административно наказателното производство има характер на наказателно по смисъла на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, което прави невъзможно налагането на две отделни наказания за деяние, което осъществява белезите на административно нарушение и на престъпление, при инкриминиране на едни и същи факти.
Отделно от това застъпва становище и по съществото на обвинението, като намира същото за недоказано по безспорен и категоричен начин, а защитната теза определя като подкрепена от наличните гласни и писмени доказателства.
Пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста съобразно изложените в същия касационни основания и във връзка с изложените към тях доводи, като го намира за основателен и моли да бъде уважен.
Счита, че описаните в обвинителния акт факти относно инкриминираните на подсъдимия действия не са изцяло идентични с описаните във влязлото в сила наказателно постановление. Сочи, че действията на подсъдимия, извън извършените по отношение на свидетеля Й. изобщо не са били предмет на приключилото административно наказателно производство, респективно подсъдимият К. не е бил санкциониран за тяхното извършване и наказателното производство е прекратено незаконосъобразно на осн. чл.24, ал.1, т.6 от НПК, поради липса на основания за това.
Подсъдимият К., в съдебно заседание пред ВКС се представлява от упълномощеният си защитник, адв. К., който моли да се остави въззивното решение в сила, а протеста - без уважение. Намира за неоснователно изложеното в протеста за частично съвпадение на фактите, предмет на двете производства, като счита, че в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е изложена цялата фактическа обстановка по случая, като е налице пълна идентичност на фактите относно времето и мястото на извършване на деянието.
Твърди, че се касае за провокирана фактическа обстановка относно имотен спор между подсъдимия и негови съседи, в която всеки един от фактите сам по себе си има значение и е неразделно свързан с останалите.
В тази връзка се позовава на ТР № 3 /2015 г. на ОСНК на ВКС и на практиката на ЕСПЧ, в частност на решението З. срещу Русия, където съдът е приел, че за нарушаване на забраната за дублиране на наказателни производства не е необходима пълна идентичност на фактите, като е достатъчно да са налице едни и същи технически елементи, за да е налице нарушение на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.
Подсъдимият К., в последната си дума пред касационната инстанция заявява, че не се чувства виновен за извършеното деяние.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите, наведени в касационния протест и възражението към него и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 5638 от 16.07.2015 г. на Районен съд- Благоевград,Наказателно отделение, първи състав, постановена по н.о.х.д. № 211/ 2015 г., подсъдимият М. С. К. е признат за невиновен относно това, че на 25.07.2013 г. около 11.30 часа в [населено място], на паркинг, намиращ се зад хотел „хотел„ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – в присъствието на граждани и полицейски служители отправил към Д. К. П., към Е. С. П., към И. И. Й. и към присъстващите полицейски служители подробно описани в обвинителния акт думи и реплики, като ударил с ръката си папката с документи, които държала П. и те се скъсали и това деяние е съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и отказ да изпълни разпорежданията на полицейски инспектор при 01 РУП-Благоевград И. И. Й., а именно – да не пречи на изпълнението на задълженията на полицейските служители и да премести автомобила си и като се дърпал да се освободи, когато по отношение на него била упражнена физическа сила от страна на инспектор Й., за да бъде изведен извън района на паркинга, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл.325, ал.2, пр.1 , вр. ал.1 от НК.
С въззивно решение № 3000/06.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 388/2015 г., по описа на Окръжен съд-Благоевград е отменена присъда № 5638 от 16.07.2015 г. на Районен съд- Благоевград,Наказателно отделение, първи състав по н.о.х.д. № 211/ 2015 г., и наказателното производство спрямо подсъдимия К. за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК от НК е прекратено, на осн. чл.334, т.4 , вр. чл.26, ал.1, т.6 от НПК, като проведено в нарушение на принципа „ не бис ин идем”.
Касационният протест е подаден в законовия срок и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява основателен.
От съдържанието на касационния протест могат да бъдат изведени и е необходимо да бъдат очертани пределите на касационната проверка.
Решението на въззивния съд се атакува само в частта относно оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.325, ал.1 от НК за инкриминираните на К. хулигански действия, докато в останалата част по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК за квалифициращото обстоятелство деянието да е придружено със съпротива срещу орган на властта не е подаден съответен протест и не е налице оспорване на въззивното решение.
По изложените съображения на проверка от ВКС подлежи прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия К. само в частта по повдигнатото обвинение за хулиганство по основния състав на чл.325, ал.1 от НК и спрямо включените в това обвинение факти.
Въззивният съд е отменил присъдата на първата инстанция и е прекратил воденото срещу подсъдимия наказателно производство като е приел нарушение на принципа “нe бис идем”, което е обосновал с наличието на второ наказателно производство за същото деяние, за което спрямо него е налице влязъл в сила акт, постановен в рамките на административно наказателно производство.
Независимо, че съдът е посочил, че основава решението си на ТР № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС и дадените в същото задължителни предписания, от материалите по делото се установява несъобразяване с тълкуването на ВКС по посоченото дело и с практиката на ЕСПЧ, в съответствие с която е постановено тълкувателното решение.
В хода на въззивното производство е представено решение № 5374 от 08.07.2015 г. на Районен съд - Благоевград по н.а.х.д. № 616/2016 г. с което е оставено в сила Наказателно постановление № 240 от 26.08.2013 г. на Началник на Първо РУП – Полиция – [населено място], издадено срещу подсъдимия К., на осн. чл.55, ал.1, вр. чл.270, ал.1 от ЗМВР / отм / за неизпълнение на полицейско разпореждане, затова, че на 25.07.2013 г. около 11.40 часа в [населено място] на [улица]на паркинга зад хотел „хотел” при направено устно полицейско разпореждане по чл. 55 от ЗМВР от ПИ Й. да премести личния си автомобил марка „ марка” с ДК [рег.номер на МПС] , от мястото на което е паркиран , същият отказва и пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си.
От същото решение се установява, че наказателното постановление е влязло в сила на 07.08.2015 г., т.е. след постановяването на присъдата на първата инстанция на 16.07.2015 г., към която дата административно наказателното производство не е било приключило, респективно районният съд не е имал задължението да съобразява акта си с наказателното постановление. В ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС ясно е посочено, че чл.4, Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС не забранява паралелното водене на две наказателни производства / в случая явно се има предвид административно производство с наказателен характер / като забраната възниква в момента, в който едното от тях приключи с окончателен стабилен акт, ползващ се със силата на res judicata.
Задължението за съобразяване с влязлото в сила наказателно постановление е възникнало за пръв път за въззивния съд, който е следвало на самостоятелно основание да извърши преценката за това нарушена ли е забраната “не бис ин идем” инкорпорирана в чл.4 от Протокол № 7, като осъществи проверката в съответствие със задължителните указания на ТР № 3 / 2015 г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ по този текст .
Окръжният съд не е изпълнил това свое задължение, като от една страна неправилно е мотивирал отмяната на първоинстанционната присъда с постановяването й при наличието на влязъл в сила акт, а от друга – без да извърши самостоятелна проверка за това налице ли е дублиране на наказателни процедури спрямо подсъдимия.
Проверката включва преценка на критерия “идем”, т.е. налице ли е същото деяние, тъй като това е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето / ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, б.”ж” / и при липсата на този елемент изследването на останалите предпоставки относно дублирането на производствата е безпредметно.
Следва да се посочи, че съдилищата имат задължението да извършат самостоятелна преценка на значимите за повтарянето на наказателните производства фактори и да изложат съображения в подкрепа на изводите си, тъй като всеки отделен казус се отличава със собствена специфика, която изисква конкретна преценка.
Декларативното позоваване на ТР № 3 /2015 г. на ОСНК на ВКС , за да се прекрати наказателното производство на осн. чл.26, ал.1 т.6 от НПК / в тълкувателното решение е посочено ясно, че прекратяването следва да се извърши по реда на чл.26, ал.1, т.6 от НПК / не е достатъчно и се приравнява на липса на мотиви, което винаги налага отмяна на акта на контролираната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
От друга страна, нарушението на забраната “ не бис ин идем” е допустимо да бъде констатирано за пръв път пред касационната инстанция, като в правомощията й съгласно тълкуването, дадено с ТР № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС е да го отстрани по указания в същото решение ред.
Последното включва самостоятелна преценка на ВКС относно критериите от значение за проверката налице ли е дублиране на наказателни процедури.
Същата следва да се извърши при съобразяване с въведения в практиката на ЕСПЧ единен стандарт, възприет и в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС за преценка на понятието “идем”, възприемано последователно в редица решения на съда и затвърдено в решението по делото З. срещу Русия - фактическа идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на поведението на дееца, което е предмет на двете производства.
В настоящият случай съпоставката на наказателното постановление и обвинителния акт във фактическата им част определя липсата на този критерий, тъй като се касае за различни фактически действия, инкриминирани на подсъдимия в двете производства – с наказателното постановление се санкционират действията му по отказ да изпълни разпореждане на полицейския служител Й., състоящо се в предписание да премести лекия си автомобил и да не пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си, а в обвинителния акт / в частта по чл.325, ал.1 от НК / се инкриминират действия по отправяне на непристойни думи и реплики и извършване на блъскане и удар с ръка по папка с документи, която служителка на общината държи, което поведение е квалифицирано като грубо нарушение на обществения ред .
Видно от материалите по административно наказателното производство обект на преследване и санкциониране е поведението на подсъдимия спрямо полицейския служител Й., изразяващо се в конкретни действия и бездействия, фактически различни от хулиганските действия, описани в обвинителния акт, независимо, че са осъществени на същото място, на което и хулиганските действия и непосредствено след тяхното извършване. Същественото е, че се касае за различно фактическо поведение на самия деец, което го определя като отделно деяние и независимо от връзката му с описаните хулигански действия разкрива самостойни фактически елементи от гледна точка на конкретните условия на обстановката, при която е извършено деянието, включително и по отношение на решението, което е довело до осъществяване на това поведение.
Възражението на защитата на подсъдимия, че в практиката си ЕСПЧ не изисква задължително пълна идентичност на фактите, като за целите на преценката относно елемента “идем” е достатъчно да е налице само фактическо сходство е основано на правилна принципна постановка, която не може да намери приложение в конкретния случай, за да се обоснове нарушение на забраната за двойно наказателно преследване, поради което се прецени за неоснователно.
Прегледът и съпоставката на фактите, обективиращи преследваното поведение на дееца в двете производства не разкрива идентичност или сходство, тъй като в двата случая се касае за различна по вид и характер самостойна дейност, касаеща деяния, които са отделени и последващи във времето. В практиката на ЕСПЧ, с делото З. срещу Русия е установена хармонизация на подхода по тълкуването на понятието “идем” за целите на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, за което е посочено, че трябва да се разбира като забраняващ преследване или съдебен процес за второ „престъпление”, доколкото то е възникнало от идентични факти и обстоятелства , които по същество са едни и същи.
В същото решение поведение на жалбоподателя, за което е прието, че в основата си е сходно през целия ден / продължава да изрича обиди към различни длъжностни лица / е прието не като продължителен акт, а като различните проявления на едно и също поведение, показани при няколко различни поводи / 92 /.
Отправната точка за това налице ли е елементът “ идем” в съпоставяните производства съгласно стандарта възприет в практиката и на СЕС е “тъждеството на деянието, като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти”, като е без значение правната квалификация на деянието или защитавания правен интерес. И съобразно този стандарт по настоящото дело не се установява тъждество на деянието, тъй като липсва неразривната връзка между фактите, предмет на двете производства, с оглед тяхната самостоятелност – хулиганските действия на подсъдимия, инкриминирани в обвинителния акт са обособени като отделни факти от действителността, характеризиращи се с конкретна проявна форма на поведението – отправяне на обидни думи и реплики по отношение на конкретни присъстващи лица, удар с ръка по папка с документи, държана от едно от тях и т.н., и са различни от действията, обективиращи поведението на подсъдимия по отношение на разпореждането на полицейския служител и отказа да го изпълни, изразяващи се в непреместване на лек автомобил и в действия по пречене на полицейските органи да изпълняват техни конкретни задължения.
В този смисъл, както е посочено в решението на СЕС по делото N. K. дело С-367/05 от 18 юли 2007 г., отправната точка за оценка на понятието “същите деяния” е да се разгледа конкретното неправомерно поведение, като обстоятелството, че деецът е действал със същия престъпен умисъл не е достатъчно, за да покаже, че има набор от конкретни обстоятелства , които са обхванати от понятието “същите деяния”. В частност субективна връзка между действия, довели до различни наказателни производства не означава непременно, че съществува обективна връзка между съществените деяния, които могат да бъдат разграничени във времето, пространството и по своя характер / в конкретния случай производство за трафик на наркотици и второ производство за смяна на валута в обменни бюра на парични суми с произход от този трафик е посочено, че не могат да се разглеждат като „същите деяния” само защото тези актове са свързани от един и същ престъпен умисъл.
В актуалната практика на ЕСПЧ по тълкуването и прилагането на правилото “ не бис ин идем” основополагащо място заема решението по делото А и Б срещу Норвегия, в което съдът прави цялостен преглед на практиката си по чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и както е посочено в решението: “ в светлината на този преглед той ще се стреми да направи заключения, да формулира принципи и да добави разяснения”/ т.89/, като накрая ще приложи принципа към фактите по делото така както го тълкува.
В заключителното становище по същото дело ЕСПЧ е посочил, че няма основания да се отклонява от хармонизирания подход, възприет в делото З. срещу Русия по отношение преценката на фактите по делото / т.129/ , респективно от формулираните в пар. 82-84 от същото решение критерии за оценка на елемента “ идем” , а именно че чл.4 от Протокол № 7 трябва да се тълкува като забраняващ производство за второ “престъпление”, доколкото то е породено от идентични или по същество едни и същи факти .
Следователно и съобразно актуалната практика на ЕСПЧ тълкуването за извършване на преценката дали се касае до същото деяние, възприето в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е валидно и приложимо и понастоящем и няма основания за отклоняване от него.
В заключение, проверката за това налице ли е елемента “ идем” в наказателното и административно наказателното производства, водени срещу подсъдимия К. по стандарта на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ не показва, че се касае за едно и също деяние, поради което не може да се приеме, че е нарушена забраната за дублиране на наказателни производства и не са налице основания за отмяна на присъдата на първата инстанция и за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия за престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Липсата на елемента “ идем” е достатъчна да се прецени, че не е налице нарушение на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, поради което не е необходимо да се изследват и останалите предпоставки дали административното производство е с наказателен характер, съобразно критериите “Е.” и дали постановеното по него решение е с окончателен характер.
С оглед изложеното относно това, че воденото наказателно производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК срещу подсъдимия К. не се дублира с приключилото с окончателен акт административно наказателно производство, тъй като не касае едно и също деяние, не е налице нарушение на чл.4, Протокол №7 от ЕКЗПЧОС, поради което няма законово основание присъдата в тази и част да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено.
Решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е прието, че е налице допуснато нарушение на чл.4, Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС, при установената липса на дублиране на наказателни процедури спрямо подсъдимия К. за инкриминираното му деяние по чл.325, ал.1 от НК.
С прекратяването на наказателното производство в тази му част по обвинението по чл.325, ал.1 от НК, без да са налице процесуалните предпоставки за това, съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е отстранимо чрез разглеждане на делото по същество от въззивната инстанция в частта от присъдата, която не е отменена.
Последното налага решението на въззивния съд да се отмени в частта, с която е отменена присъдата на районния съд по обвинението по чл.325, ал.1 от НК, с която подсъдимият К. е оправдан за извършване на непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг въззивен състав.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3000 от 06.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 388/2015 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта , с която е отменена присъда № 5638 от 16.07.2015 г. на Районен съд- Благоевград, Наказателно отделение, първи състав, постановена по н.о.х.д. № 211/ 2015 г., в частта, с която подсъдимият К. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.325, ал.1 от НК относно извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и наказателното производство е прекратено.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не може да се обжалва .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|