Р Е Ш Е Н И Е № 652 гр. София, 19 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2775/2011г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Я., депозирана чрез процесуалния му представител срещу постановеното на 06.10.2011г. решение на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №166/2011г., с което е потвърдена присъда №223 от 06.06.2011г., по нохд №283/2011г., по описа на Окръжен съд /ОС/ - Бургас. С визирания първоинстанционен съдебен акт, И. Г. Я. е признат за виновен в извършено на 19.08.2008г., в [населено място], казино „Ц.” престъпление по чл.244, ал.1 от НК и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при СТРОГ режим на изтърпяване, в ЗАТВОР. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на определената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на несъответността на съдържанието на атакуваното решение на предписанията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, изразяваща се в непълнота в обстоятелствената му част и в липса на мотиви по направените от защитата на И. Я. пред въззивния състав доводи и възражения. Излагат се съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното от прокурора деяние и за неговата субективна престъпна несъставомерност. Аргументира се и пренебрегване на конкретните фактически данни по делото за тежестта на престъпното посегателство, и за личността на И. Я. при индивидуализация на наказателната отговорност. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаски АС или оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото срещу него обвинение по чл.244, ал.1 от НК, респективно ревизия на обявеното решение, чрез редуциране на лимитираните санкционни последици. В съдебно заседание на 15.12.20011г. подсъдимият Я., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК констатира наличието на основания, налагащи правоприлагане на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК. Атакуваното решение не отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на въззивния акт, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствената съвкупност вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими очертаните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите-извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Изготвеният от въззивната инстанция съдебен акт №166/06.10.2011г. възпроизвежда описаната от първостепенния съд фактология на инкриминираното деяние, в извършването на което е обвинен И. Я.. Изложените мотиви в атакуваното решение, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд необоснованост, се изчерпват обаче с характеризиращо се с изключителна схематичност и словна пестеливост изявление, че „възприетата от ОС-Бургас фактическа обстановка се подкрепя напълно и изцяло от събраните по делото преки и косвени доказателства, обсъдени от инстанцията по същество.” Игнорирани са и акцентираните от защитата на подсъдимия Я. доводи за допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, индициращи на оспорване на авторството на инкриминираното престъпление и внасящи съмнение по отношение на идентичността на предмета на посегателство. Те са оставени без необходимия коментар с декларацията, че се „ отхвърлят като голословни ” и въззивният състав в тази насока „споделя изводите” на първостепенния съд. Аналогичен процесуален подход е демонстриран и спрямо поставената с жалбата проблематика по правоприлагането на материалния закон, сочеща на субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение. Липсва нужната конкретика и изискуемата се изчерпателност, и при интерпретиране на възраженията за прекомерна завишеност на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, преценена с фрагментарни съображения като справедливо определена „при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината на И. Я. обстоятелства” и способстваща „за постигане целите на генералната и на специалната превенция по чл.36 от НК” При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста оплаквания, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите на решението. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт, тангираща с липса на мотиви по направените в жалбата доводи и възражения, препятства възможността на касационната инстанция да реализира контрол за спазването на предявените към въззивния съд процесуални задължения. Очертаното процесуално нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране, включващ и правото на обжалване. В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакувания въззивен акт илюстрират незачитане на лимитираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от АС-Бургас, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т. 2 от НПК, компетентност на ВКС – отмяна на обявеното по внохд №166/2011г. решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №166 от 06.10.2011г., постановено по внохд №166/2011г., по описа на Бургаски АС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас, при което да се изпълнят указанията в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. __________________________________________________________________ 1.Решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Б., Решение от 16.12.1992г. по делото Хаджианастасиу срещу Р Гърция от 21.02.2002г. по делото Сипавичюс срещу Л. , Решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България.