5 Р Е Ш Е Н И Е № 88 С., 30.04. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 826/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1491 от 27.12.2012 г. по касационна жалба на Ц. К. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 23.03.2012г. по гр. дело № 554/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 160/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което по иска на К. И. И. и К. К. И. е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2010г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт № 191, т. VІ, рег. № 4089, д. № 9/2010 г., зав. рег. № 10/2010 г. на нотариус с район на действие Ловешки районен съд, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц. К. Т. на основание чл. 42, б. „в” ЗН, поради противен на закона мотив и е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на Ц. К. Т., че К. И. И. и К. К. И. са съсобственици по наследство от К. К. И. починал на 07.09.2010 г. и прекратена съпружеска имуществена общност на подробно описани в диспозитива недвижими имоти при посочени дялове. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане. Саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт. Съдържанието на завещанието определя лицата, в полза на които завещателят се разпорежда и предмета на разпореждането. З. разпореждане може да съдържа и допълнителни елементи, които обуславят действието му и същевременно позволяват изразената воля да бъде съобразена с конкретни обстоятелства. То може да бъде направено под условие, със срок, или с тежест. Включването на допълнителни елементи в съдържанието на завещанието зависи от волята на завещателя, затова липсата им не се отразява върху действителността на разпорежаднето. Без да са задължителни, модалитетите (условие, срок и тежест) могат да изменят съдържанието и да променят действието на завещателното разпореждане, могат да отразяват отделни страни на волята на завещателя и да разкрият намерението за облагодетелствуване, поради което модалитетът следва да бъде съобразен със закона, морала и да е възможен. Мотивът на завещателно разпореждане е психологическата подбуда, конкретния вътрешен стимул, който е подтикнал страната да го извърши, затова за всеки отделен случай мотивът е различен. Мотивът е без значение за правото и не е релевантен факт за валидност, с изключение при договорите да дарение и завещателните разпореждания. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН предвижда нищожност на завещанието, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни. За да е нищожно, завещателното разпореждане следва да е направено единствено и само поради изразеният в завещанието мотив, т. е. мотивът следва да е решаващ за извършване на завещанието. Законът е придал правно значение на мотива, когато единствено поради него е направено завещателното разпореждане. В този случай мотивът става елемент от съдържанието на саморъчното завещание, формата на което ще е спазена, ако отговоря на изискването на чл. 25 ЗН - подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания. В противен случай завещателното разпореждане е действително като подписано, без добавения мотив. С обжалваното решение е прието, че завещателното разпореждане е нищожно като направено единствено с мотив за получаване на бъдещо гледане на завещателя, че за мотива дописан след подписа на завещателя не се изисква форма за действителност, каквато се изисква за завещателното разпореждане, но отнесен към завещанието го прави нищожно. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен. Ответниците К. И. И. и К. К. К. оспорват касационната жалба по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Обжалваното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Нормата е повелителна и установява предписана от закона форма за извършване на завещателното разпореждане като условие за неговата валидност. Завещателно разпореждане извършено без да е спазена формата, при липса на някой от необходимите елементи за неговата действителност е нищожно. Когато законът придава правно значение на мотива, поради който единствено е направено разпореждането, той става елемент от текстовото съдържание на завещанието, под което следва подписа на завещателя. В процесния случай мотивът, поради който се твърди, че е извършено завещателното разпореждане е дописан под подписа на завещателя и макар да е изпълнен ръкописно от завещателя не е част от съдържанието на завещанието, поради липса на форма и няма правно значение за валидността на завещанието. Изискванията на закона по отношение дата, съдържание и подпис относими към формалната действителност на завещанието са изпълнени, поради което иска за нищожност на завещателното разпореждане предявен на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е неоснователен. Предвид изложеното обжалваното решение, с което на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е прогласена нищожността саморъчно завещание от 26.08.2010 г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г. като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което този иск се отхвърли. С обжалваното решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК са уважени установителните искове за собственост против жалбоподателката, като е прието, че наследодателят на ищците К. К. И. е бил собственик на недвижим жилищен имот - апартамент на първи етаж, [населено място], [улица] с площ 126,83 кв. м и самостоятелен обект на същия адрес с предназначение за търговска дейност и площ 20.19 кв. м, придобити в режим на съпружеска имуществена общност с първата ищца и на основание реституция по ЗСПЗЗ и З. и делба е бил собственик на подробно описани поземлени имоти, собствеността върху които с оглед прогласената нищожност на саморъчното завещание на наследодателя по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН е преминала в патримониума на двамата ищци по наследство. Съдът е уважил установителните искове за собственост като е съобразил изхода на спора за валидността на саморъчното завещателно разпореждане направено в полза на ответницата от наследодателя на ищците, по силата на което ответницата се явява универсален правоприемник на завещателя т. е., за да се разреши спора за собствеността, съдът е разгледал спора за валидността на саморъчното завещание, който се явява преюдициален, обуславящ спрямо спорното право за собственост. Предвид неоснователността на обуславящия иск за нищожност на саморъчното завещание на основание чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН, решението ще следва да се отмени в частта, с която са уважени обусловените установителни искове за собственост. Делото ще следва да се върне на въззивния съд, за произнасяне по останалите кумулативно обективно съединени инцидентни искове за унищожаемост на завещателното разпореждане по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН и за възстановяване на запазената част на ищците, ако завещанието е валидно, след което да се произнесе по обусловения иск за собственост в зависимост от изхода на спора по обуславящите го искове. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 84 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 554/2011 Г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 160/2011 г. на Ловешки окръжен съд за уважаване на исковете по чл. 42, ал. 1, б. „в” ЗН и по чл. 124, ал. 1 ГПК. ОТХВЪРЛЯ исковете на К. И. И. и К. К. И. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2010г. на К. К. И. починал на 07.09.2010 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт № 191, т. VІ, рег. № 4089, д. № 9/2010 г., зав. рег. № 10/2010 г. на нотариус с район на действие Ловешки районен съд, с което е направено универсално завещателно разпореждане в полза на Ц. К. Т. на основание чл. 42, б. „в” ЗН. ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за разглеждане исковете на К. И. И. и К. К. И. по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН и за възстановяване на запазената им част и на обусловения иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК против Ц. К. Т. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ