Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 18.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 01 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3274 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 365 от 01.07.2013г.. по касационни жалби на Л. С.” ЕАД и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е допуснато касационно обжалване на решение № 685 от 31.01.2013г. по гр.д.№ 9485/2012г. на СГС, с което е отменено решение от 27.03.2012г. по гр.д.№ 21 561/2010г. на СРС и вместо това са осъдени двамата касатори на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на собствениците Г. Г. П., Л. С. Г. и Е. С. Д. върху имот с площ 705 кв.м. с пл.№ 417 кв.2 по плана на София, м.”Л. комплекс – С.”, кадастрален лист 2-1-7-Г м. „Н.”[жк]с площ 705 кв.м. с граници от всички страни УПИ .. от кв.2 В касационната жалба на [фирма] се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗС, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото съдът без да отчита заинтересоваността на една от двете разпитани свидетелки е приел само въз основа на тях, че наследодателят на ищците е придобил имота по давност и за необоснованост на този извод. Развити са съображения, че съдът не е съобразил, че имота попада в списъка на имотите с важно национално значение за националната сигурност и представлява обект от критичната инфраструктура. В касационната жалба на държавата чрез М., преобразувано в М. /М./ се твърди противоречие на решението с материалния закон по отношение на приетия период на владение и с оглед действието на пар.4 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че са кредитирани показанията на заинтересован свидетел и само въз основа на тях е направен извод за придобиване по давност и за необоснованост на този извод. Ответниците по касация оспорват жалбите. Считат, че по делото не е установено, че св.З. е заинтересована, Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: „може ли да се приеме придобиване по давност само въз основа на разпита на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован и съществено процесуално нарушение ли е това”. С Р № 131/12.04.2013г. по гр.д.№ 1/2013г. в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК е прието, че показанията на свидетел, който има правен спор с насрещната страна могат да бъдат доказателство, но следва да се преценяват с нужната критичност. Преценката им следва да се извършва заедно с другите доказателства, като се съобрази от съда и евентуална заинтересованост. С Р № 131/04.05.2012г. по гр.д.№ 755/2011г. ІV гр.о. на ВКС и Р № 336/05.01.2012г. по гр.д.№ 280/2011г. ІІІ гр.о.е прието, че съдът е извършил процесуално нарушение, тъй като е кредитирал показания на близки роднини на страната, в чиято полза са дадени. По аналогичен спор е постановено решение от 04.04.2011г. по гр.д.№ 9901/2010г. на СГС влязло в сила, в което показанията на съсед, който води аналогично дело за осъществявано владение не са кредитирани. По делото е установено следното: Ищците са наследници на Д. П. П., починал на 14.05.1980г. С влязло в сила решение от 09.07.2004г. по гр.д.№ 8244/2003г.на СРС е установено по отношение на С., че ищците са собственици по наследство и давност на место с площ 705 кв.м. по кадастрален лист 2-1-7-Г м. „Н.”[жк], масив 252 по кадастралния план от 1957г. Имотът е индивидуализиран със скица, неразделна част към решението. Подпълнен е кадастралния план, като този имот е заснет с пл. № 417 на основание заповед № РД-09-50-45 от 30.05.2005г. попадащ в очертанията на УПИ... кв.2, отреден за резервирана 400 метрова зона за безопасност на полетите. По делото са разпитани като свидетели Р. Н. М. и Ф. З. З.. Първата имала место там и Летището взело малко ъгълче от него, а свидетелката З. водела аналогично дело за имота си. Според показанията на първата свидетелка, имотите в този район не попадали в блок на ТКЗС. Били завзети от хората след наводнение през 1911г. Председателят на ликвидационния съвет ги оразмерил. Нямало спорове. Като започнали делата около 1992г. спрели да ги обработват. По-възрастните плащали данъци, но по-младите не. Свидетелката З. посочва границите на имота, това, че не е влизал в ТКЗС. Отказали да им издадат нотариални актове. Поземлената комисия също им отказала възстановяване на имота. От 5-6 г. след като спечелили делото с общината започнали да плащат данъци за имотите. При снемане на самоличността й изрично е записано, че води аналогично дело с ответниците за съседен имот. СТЕ установява, че процесния имот не е заснет като самостоятелен имот в кадастралния план от 1957г. Към този план няма отбелязване за собствениците, респективно няма записани имоти на наследодателя Д. П. в тази местност. Заснемането на имота и попълване на кадастралния план е извършено въз основа решението по делото срещу С., а скицата неразделна част към това решение е изготвена въз основа на свидетелски показания. Писмени доказателства за права на наследодателя върху имот в тази местност няма. Със заповед № РД-09-50-646/04.11.1999г. е одобрена ЧКЗП на м. „Л. комплекс С.”, влязла в сила на 21.09.2001г. Включен е и терена на УПИ ... от кв. 2 Със заповед № К33-1 от 22.01.2002г. е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди за реконструкция и разширение на „Л. С. по приложен ЧКЗП. В кв. „Нова В. са отчуждени общо 44,498 кв.м. със заповеди на МФ № 1132/19.12.2001г. и заповед № РД-02-14-151 от 20.02.2002г. От ищците не е отчуждаван имот, защото терена на процесния имот е третиран като държавна собственост. Със строително разрешение № 18 06.12.2002г. е извършена реконструкция, развитие и разширение на Л. С. Б2 – нова пистова система – пътеки за ролиране, за които е издадено разрешение за ползване през 2006г. Претендирания имот попада върху това съоръжение. Искът за собственост по настоящото дело е предявен на 19.11.2009г. С решение на МС № 838/28.11.2003г. и споразумение между МС и [фирма] имоти, между които и УПИ ... от кв.2 са предоставен за стопанисване от това дружество. Целият терен на този УПИ е 2 802 615 кв.м. и е актуван за публична държавна собственост на основание чл. 68, ал.1, чл.2, ал.2 т.4 ЗДС във вр. с чл. 43а ал.2 З. с АПДС № 03299/27.11.2002г. Съгласно чл. 43а, ал.2 З. в редакцията ДВ бр. 34/2001г., отменена /ДВ бр. 66/2008г. в сила от 25.07.3008г. гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост. В този смисъл е и нормата на чл.2, ал.2,т.4 ЗДС в редакцията му ДВ бр. 124/1998г. Като бивши собственици в акта за държавна собственост е вписана държавата и частни лица. По отношение на легитимиралите се като собственици е проведено отчуждаване. П. акт за държавна собственост е № 3880/1986г., но този акт не е представен по делото, поради което не се установява на какво основание е актуван имота към момента на съставянето му. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което държавата е придобила правото на собственост. Тя не е сторила това, тъй като не е представен АДС от 1986г., за да се установи на какво основание е първоначалното актуване на имота. Преценено е, че решението по иска срещу С. е без значение за настоящия спор, тъй като силата на пресъдено нещо обвързва само страните по спора, по който е постановено решението. Прието е на основание пар.4 от ЗС, че наследодателят на ищците е установил владение не по-късно от 1947г. и го е придобил по давност до 1957г. и ищците са го придобили на основание наследствено правоприемство. Държавата и летище София не доказват противопоставими права на ищците, а факта, че върху имота е изпълнено обществено мероприятие е без значение поради това, че чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е неприложим, тъй като завземането от държавата е през 2002г. По касационните жалби. Съобразно отговорът на поставения въпрос, показанията на доведените от ищците свидетели следва да се преценяват заедно с останалите доказателства, като се отчита и заинтересоваността им, тъй като притежават съседни имоти, а втората свидетелка и водеща аналогично дело срещу същите ответници. Относно твърдения от ищците факт, че наследодателят им Д. П. П., починал 1980г. е владял процесния имот са ангажирани единствено показанията на свидетелите М. и З.. Техните показания не се подкрепят от никакви писмени доказателства. Имота не е бил заснет в плана от 1957г., не се установява да е плащан данък за него. Оразмерен е според свидетелските показания едва от председателя на ликвидационния съвет, т.е. след 1991г., тъй като ликвидационните съвети на ТКЗС са създадени със ЗСПЗЗ, който влиза в сила март 1991г. Според св. М. след като започнали делата 1992г. – спрели да работят местата. При тези данни липсват действия, които да изявяват намерението за своене до предявяване на делото срещу С. през 2003г., когато върху имот вече се извършва разрешено строителство. Владението, като придобивен способ изисква едновременно реализиране на два елемента – фактическа власт върху имота и намерение за своене, което следва да е изявено, съгласно нормата на чл. 79 ЗС. По делото не се установява наследодателят на ищците да е извършвал действия, от които да може да се направи извод, че е своил имота за себе си. Намерението за своене е субективно състояние, което за да има правно значение следва да е изявено публично. Поради това, че не е демонстриран анимус, наследодателят на ищците, а след това и те не са придобили по давност процесния имот, поради което иска за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли. Съобразно този резултат, претенцията на [фирма] за деловодни разноски на основание чл. 78, ал.8 ГПК следва да се уважи, като му се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 729 лв., съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 685 от 31.01.2013г. по гр.д.№ 9485/2012г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. Г. П., Л. С. Г. и Е. С. Д. на основание чл. 108 ЗС да бъдат осъдени [фирма] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие да им предадат владението, като собственици на основание придобивна давност и наследство върху имот с пл.№ 417 кв.2 по плана на София, м.”Л. комплекс С., кадастрален лист 2-1-7-Г м. „Н.”[жк]с площ 705 кв.м. с граници от всички страни УПИ .. от кв.2 ОСЪЖДА Г. Г. П., Л. С. Г. и Е. С. Д. да заплатят на [фирма] деловодни разноски в размер на 729 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: